Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                        

Песен за Нова година

Вървят, текат един по други дните.
В сърцето горест тежка ли седи,
или от радост ни туптят гърдите,
животът пополека се крати.

От нищо се законът не менява:
пред него всеки ще превие врат;
природата назаем всичко дава
и що е дала, иска го назад.

С песни нек срещнем Новата година;
виното нек се лей и радостта,
напук на старата, коя измина,
наздравица нек пием на смъртта!

                    *

Днес нейний празник ние чтиме,
тя в радост рожба нови ни роди.
Със пълни чаши нек се поклониме
пред нейните родителски гърди.

Старее всичко, мре, слънца гаснеят,
вселената се цялата рути,
кънти кат гробища, където тлеят
неизчислими купища кости.

Тя само ни умира, ни старее,
не носи на челото си следи
от времето, със младост пламенее,
животът вековечно в ней цъфти.

Нек пиеме за таз лехуса чудна,
която ще остане да живей,
дори кога вселената безлюдна
във хаос се изново разпилей.

Да пиеме, че бръчка на челата
ни врязва нова младий й отрок,
да пием весело, че на земята
съкрати се с една стъпка наший срок!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания