Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

В минути горестни

Минути има горестни, когато
в мен сещам всяка вяра да слабей
и гасне, мисля, всяко чувство свято,
тъй както срещу вятър свещ гасней.

Надвисва ми в душата тма ужасна,
де виждам само грозно да светлей
коварний взор на злобата безстрастна
и слушам я жестоко да се смей.

Мечти и блянове, надежди мили,
кои са позлащали моите дни
и с чуден жар гърди ми са топлили,
лежат пред мен кат смешни съсипни.

Напразно търся в себе сила
да устоя на грозната съдба:
душа ми, изтощена и унила,
се дърпа от неравната борба.

Тогаз гняв страшен заехтява в мене,
въставам против бога и света
и клетви из гърди ми изнурени
изкачват се на моите уста.

И искам моя глас да се издигне,
кат вихър надалеч да заехти,
до тебе, земя родна, да достигне
кат бесен вой от моите беди;

да те простреля с клетви страховити,
със всичко, за кое съм те любил,
с святите спомени на младините,
с костите святи, що съм в теб зарил.

Но да кълна издигна ли ръката,
пред мен изправяш се във същий миг,
с очи наведени в земята,
посърнала, печална, с бледен лик;

и като грешник, стрит от съкрушенье,
заплаквам за жестокостта си с глас,
проклинам себе си и на колене
от тебе прошка, прошка искам аз...

 

[Флоренция, 1888]

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания