Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Любов и смърт

Болна лежи млада Гина,
болна лежи, ще умира.
Люта треска тригодишна
попари й младините,
как попаря люта слана
есен време ален божур.
Нажали се клето сърце,
та заплака млада Гина,
та заплака, с глас извика:
„Де е смъртта, та не иде
живот клети да ми вземе,
люти болки да довърши,
да не страдам, да не гледам
как ми вехне крехка хубост,
как ми гинат млади сили.”
Отде зачу смърт вещица,
та към нея право иде.
Още смъртта невлезнала,
размисли се млада Гина
зарад свойто първо либе,
размисли се и запея
песен сладка и любовна
как е пяла, припявала,
кога й брала във градина
росна китка зарад него,
кога вечер го й чакала
със менците на чешмата,
кога с него на хорото
пременена е играла.
Не усети млада Гина,
га при нея смъртта влезе.
Че съзря я и втренчи се,
в нея душа не остана.
Смъртта милно й продума:
„Не плаши се, млада Гино,
я пей свойта сладка песен;
и аз младост съм имала,
и кат тебе съм любила.
Няма вече сладка любов
мен сърцето да разтупа.
Твойта песен, сладка песен
мен смисли ми крехка младост,
крехка младост, първо либе
и сърцето ми разплака.
Очите ми две чешми са,
отде текат жежки сълзи:
моите сълзи тебе живот,
моите сълзи тебе здраве.”

 

Флоренция

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания