Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Славянска песен

Навред, къде словенский звук се чува,
доде сърцето ти не се разсмей,
дълбока, мрачна в него скръб нахлува:
узнаваш – там народ злочест живей.

Защо историята тъй отсъди?
Защо честта ни е писала нам
словенинът, където и да бъде,
да пъшка грозно под тегла и срам?

Навред се чуе на теглото стонът,
навред ярем над наште вратове,
навред ни тъпчат нас и гонат,
навред ни душат злобни врагове!

И ний, когато гробно не мълчиме
като осъдений пред злий палач,
към нас света да омилостивиме,
позорим себе си с срамотен плач!

Защо да плачем? Тия сълзи жални
при болките ни трупат и срамът,
за съдбини мечтаем идеални,
зер сълзите ще нам да ги дадат?

Лъжлив ли сън са тия дни честити,
кои мечтаем ний? Към тоя блян
през пътища се стига страховити,
от пот и кръв ще бъде той излян.

В душите с доблест, с меч, с огън в ръката,
с борби, които нямат спир и край,
ще видим в бъдещето мздата,
що чакаме над нас да възсияй.

Против змиите нека станем змии,
против злите нека станем зли,
над нас ехиден ястреб ли се вие,
то ний нек станеме орли!

Но нек не плачем вече. Твърдините
не с плач, а с воля, с храброст се рушат.
През редовете пусти на вразите,
през техните тела е наший път!

 

[Мехадия, 1886]

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания