Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
Константин Величков (Константин Величков Петков) е роден през 1855 г. в Пазарджик и умира на 03.XI.1907 г. в Гренобъл, Франция. Завършил е Цариградския лицей. Учителства в Пазарджик в периода 1874–1876 г. Преподава по български, френски език, история и география. Членува в революционния комитет в Пазарджик и заедно с Тодор Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание. Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвора, но бива спасен от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. През 1879–1885 е народен представител в Областното събрание. В IV обикновено Народно събрание (НС) е народен представител. По време на Стамболовото управление е политически емигрант във Флоренция, Италия, а до 1894 г. е „доброволен изгнаник” в Цариград. Назначаван е последователно за министър на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894–1897), на търговията и земеделието (1897–1898). Умира на път за Гренобъл, а две години след смъртта му костите му са пренесени в София. Константин Величков още от младежки си години е свързан с културата и литературата. Превежда драми на Виктор Юго, А. Пушкин и др. В края на 70-те години на XIX век става главен редактор на в. „Народний глас”. В столицата на Източна Румелия той развива усилена литературна дейност – пише драми, повести, разкази, стихотворения и статии. Той подема инициативата по изготвянето на двутомно издание „Българска христоматия” съвместно с Иван Вазов през 1884 г. През 1890 г. съставя две христоматии за началните и горните класове, а по-късно подготвя курс по всеобща история на литературата. В началото на деветдесетте се завръща отново в Цариград, където започва да пише спомените „В тъмница”. Редовен сътрудник е на списание „Мисъл”. Константин Величков инициира откриването на рисувално училище в София. Негов е и законът за депозиране на екземпляри (по два броя) от всички печатни произведения в Народната библиотека в София и Пловдив. Владее френски, италиански и руски език и превежда литературните класици от тях. Пише и литературна критика, в която прави творчески портрети на възрожденски писатели като Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Григор Пърличев, Добри Войников, Любен Каравелов и Христо Ботев. Стихотворенията от справочника „В изгнание” са писани в периода 1886–1894 г. Тогава Константин Величков е бил извън пределите на страната. През юли 1886 г. той заминава за Австро-Унгария, където го заварва вестта за извършения в България на 9 август преврат срещу Алекссандър Батенберг и последвалия го контрапреврат веднага след това. Октомври същата година той заминава за Италия и живее там до 1889 г. като сменя няколко града. От Италия той се отправя за Цариград, където пребивава до падането на Стамболовия режим. През осемгодишния си престой в чужбина той непрекъснато пише стихове. Освен поместените в стихосбирката „Цариградски сонети” произведения той е написал десетки други стихотворения, които остават непубликувани. След време, когато се завръща в България, Величков публикува някои от тях в сп. „Летописи”, като поставя бележка: „Из неиздадената сбирка „В изгнание”. Други пък остават ненапечатани приживе на автора. Тези стихотворения носят датите на сътворяване и подредени по хронологичен ред могат да послужат за своеобразен поетически дневник. Преобладаващото чувство в тях е тъгата.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания