Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Басни
Орел и змия
Щука и котка
Приятели
Левът учреждава съвет
Свиня под дъба
Два гълъба
Старците и смъртта
Гарван и лисица
Овца, коза, крава и лев
Щурец и мравка
Къщата на мъдреца
Вълк и куче
Вълк и щъркел
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Басни
Басни
Автор:
Величков, Константин
                    

Вълк и куче

                Бай Вълчо изгладнял,
        от три дни що не беше ял
                за тая гад проклета – 
                недремлющите псета,
        по пустий път вървеше сам.
Насреща му внезапно се задава
овчарско куче и му се прищява
        над него да се хвърли там
        и гозба да си го направи;
                но вижда, че зъби
        у кучето май има здрави,
                и да не би
                на зло да налети,
        от тая мисъл се остави,
с добром да го примами се решава.
                    Заемен
        към кучето се приближава,
                здрависва го със добър ден,
        сърадува го, че е натлъстяло:
                – Повярвай, място е хванал,
                другарю, хлябът, що си ял.
                – А тебе кой те е възпрял –
отвърна кучето – да сториш като мене?
        Животът ви й за съжаленье,
        безспир се скиташ из лесът
                по жега, по студът
        и всякога ти вие глад в червата.
                На нуждата си раб,
        не знаеш никога дали съдбата
                ще ти изпрати залък хляб.
                    Дойди със мене
        да видиш как приятно се живей
                без нужди, без лишенье.
        Трудът ни шушка не тегней.
                На стража стой и глей
                кой иде, кой минува,
        дреми на слънце и бълнувай.
По просяците, по луната лай
                и гложди залци сладки
        от кокали, месо, кокошки, патки,
        освен чорбата, що ти дават в пай
                ведно с дружината юнашка
                че си въртял опашка. – 
        Вълкът от радост се не знай
                и тръгва в дружба
        със кучето за новата си служба.
Едва три стъпки бяха взели път,
съглежда на другаря си вратът,
        ожмулен до костите.
– Що е туй, брате? – Нищо. – Как!
        Или не виждат ми очите?
        Цял рог и нищо! – Ще е знак
                навярно от синджира...
                – Що! Вързуват те? – Да,
        деня, за да стоя на мира;
                от туй каква беда?
– За тебе може би, но поврага за мене
и хлябът му, и твоите гозби позлатени,
        кога за тях ще нося железа! – 
                Тез думи щом каза,
                бай Вълчо плю си на краката
                и улетя в гората.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания