Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Басни
Орел и змия
Щука и котка
Приятели
Левът учреждава съвет
Свиня под дъба
Два гълъба
Старците и смъртта
Гарван и лисица
Овца, коза, крава и лев
Щурец и мравка
Къщата на мъдреца
Вълк и куче
Вълк и щъркел
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Басни
Басни
Автор:
Величков, Константин
                

Старците и смъртта

    Иван и Рада
се любеха в дълбоки старини
    кат в миналите дни
    на свойта възраст млада.
Тям общи бяха радост и печал
и никой никога не бе видял
сръдня, раздор между им да възникне.
    Единий охне ли, извикне,
    при него на часът
    дохожда другий
и нежно се преглеждат и тешат
    във своите недуги.
Благославяйки своята съдба,
с гореща бога молеха молба
да не остави да се преживеят,
един за друг да плачат и жалеят.
    „Нек дойде, думаха, смъртта,
    ще бъде нам спасенье
    от мъките на старостта,
и ще я срещнеме с смиренье;
    на наште дни
животът е несносно бреме;
но молим ти се, боже, ний
и двама ни ведно да вземе.”
Случайно един ден смъртта
минуваше край техните врата,
зачу ги, спря се и потропа.
    – Кой хлопа?
– Смъртта. Чух вашите молби
и ида да направя вашта воля.
            – Я, Радо, миличка, иди –
каза Иван – и отвори й, моля.
Отвърна Рада: – Отвори й ти.
            Светът ми се върти,
днес болката ми стара пак ме стигна,
не мога и главата си да дигна.

Нек казват кои как щат
и се кълнят във божието небе,
но никой никого в светът
не люби повече от себе.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания