Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Басни
Орел и змия
Щука и котка
Приятели
Левът учреждава съвет
Свиня под дъба
Два гълъба
Старците и смъртта
Гарван и лисица
Овца, коза, крава и лев
Щурец и мравка
Къщата на мъдреца
Вълк и куче
Вълк и щъркел
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Басни
Басни
Автор:
Величков, Константин
                    

Два гълъба

Два гълъби кат братчета живяли,
един без друг не пили и не яли.
Скимнало на единий, не знам как,
        да тръгне да пътува.
– Какъв си ум турнал? – с глас благ
и с плач другарят му казува. – 
        Не мислиш ли за мен?
        Без теб не мога един ден;
но ако зарад мене не жалееш,
                то разсъди
                какви беди
по пътя мож да си навееш.
Сега тук весело си скачаш, пееш;
        какво ще бъде там,
        кога останеш сам?
Почакай бар до пролет, па тогава
                тръгни на път;
сега се всеки у дома си наслаждава.
Какво ти хрумна през умът?
Не чу ли гарвана, на зло че грачи?
Без тебе ще остана тук съвсем сираче,
за теб ще мисля всеки час:
и насъне ще слушам страшний глас
        на ястреба немилостиви.
        И облачец щом видя сиви,
ще казвам: Де е мойто милото братче,
        дали е здраво, сито
и пърха весело на някое клонче,
                ил нейде охка жаловито,
или беда го някъде стигна?”
        На брата жално му стана,
        но пуста жажда да пътува,
        да види свят, да полудува!
                И ето взе така
другаря си да утешава
и сърце да му дава:
                – Недей плака,
аз скоро ще се върна,
след три дни тук ще бъда пак,
        при своя братец драг.
Аз искам малко на света да зърна
и щото видя, все от край до край,
                ще ти разкажа.
                Бях тамо, ще ти кажа,
видях това-онва; тук в рай
        престори ми се, че пътувах,
        там сладки дивни песни чувах;
и ще говорим после, всеки ден
за чудесиите, що съм видял,
        и ти ще мислиш, че със мен
                си заедно пътувал. –
Другарите се после туй простили,
целунали се и се разделили.
И ето пътникът ни веч лети
и весело очи на вси страни върти.
        Но изведнъж се облаци задават
и гръмотевици ужасни заехтяват,
        и дъжд кат из ръкав рукна.
Къде сега? Едва със мъка той стигна
                до дъб един в полето
                измокрен до уши,
                и тамо се смуши
във туй нещастие проклето.
Малко по малко спря дъждът
и наший пътник, щом мина бедата,
както можа, изсуши си крилата
        и пак тръгна на път.
        Тъй весело като летеше,
        край една нива – настрана,
        видя пшеничени зърна
        и гълъб там един кълвеше;
веднага бързо-бързо се спусна,
но нова тук беда! Във примка се хвана.
        По случай примката бе стара,
        така се гълъбът въртя,
що най-сетне я скъса и отлетя,
и на кракът си дори примката откара.
        Но йош на себе си не бе дошъл,
                ето беда нова
                насреща му готова.
                Отде го зърна ястреб зъл,
                над него връхлетява:
у гълъба ни сила, ни сърце остава,
едва той маха със крила,
веч ястребът го доближава;
тогава орел от облаците се задава,
въз хищника се спуща като хала,
това щом вижда гълъбът, сърце добива.
                Избягва на часът,
        при плет един се скрива
        и смушва се във тоя кът.
                Една беда обаче
след себе всякога и други влаче.
        Едно дете от пътя се отби,
съгледа го, че до плета се пери,
                със камък го замери,
                и само що го не преби;
тогава гълъбът с глава разбита,
с пречупен крак, с претрошени крила,
едва-едва в гнездото си долита,
като кълне часът, във който пожела
        в страни далечни да отиде
                и свят да види.

        О, вий, които свет
        да видите ламтите,
поразмислете въз бедите,
кои слетяха гълъба отвред.
Да ви не лъже вашето въображенье,
        търсете наслажденье
                във своя край.
        Най-красна е земята, що ви е родила,
        де са приятелите ви ил вашта мила.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания