Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Басни
Орел и змия
Щука и котка
Приятели
Левът учреждава съвет
Свиня под дъба
Два гълъба
Старците и смъртта
Гарван и лисица
Овца, коза, крава и лев
Щурец и мравка
Къщата на мъдреца
Вълк и куче
Вълк и щъркел
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Басни
Басни
Автор:
Величков, Константин
                    

Щука и котка

Беда, ако млинарят
от занаята свой се отрече
и стане ботушар, а ботушарят
        захване млини да пече.
        Нито ботуши ще да има,
        ни млини, както господ дал.
                Та всякой е видял,
                че който се завзима
                за чужди занаят,
той опърничав и надменен става,
        по-знающи не припознава,
        пред никого не вие врат.
                Той предпочита
        за смех да стане на светът,
        отколкото да се допита
до тез, съвет що могат да дадат.

        Не зная по каква прилука
                на зъбестата щука
                веднъж наум дошло
и котешкия занаят да хване.
        Дали досадно й било
                все с риба да се храни,
или от завист се на туй накани,
                но ето я на път,
        при котката, що мирно дреме.
Отива, моли я със себе да я вземе,
                та в един кът
и тя в хамбара мишки да полови.
                На тоя гостин нови
тъй Маца проговори: – Да, добре,
от мисълта ти кой ще да те спре?
Но как, отбираш ли от занаята?
                                        Виж
                да се не посрамиш;
Не всуе казва поговорката позната,
че всяка работа от масторът си се бои.
        – Затуй, кума, не се безпокои.
        Та мишки зер не съм виждала?
Какви не риби съм ловила аз!
        – Кога е тъй, на добър час!
Не дай бог от другар да съм бегала. –
Отиват. Котката до насит се наяла
        и при кумата отърчала.
                Но що да види там?
                                Едвам
                    кумата дъха,
лежи кат мъртва горката, душа бере,
        опашката й огризал плъха.
                    Като съзре,
        че зле отива работата,
повлече я и я хвърли в реката.
И пада ти се! Туй, що си пати,
                    помни го, щука,
                да ти е за наука;
        по-умна отсега бъди,
                за мишки не ходи!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания