Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Басни
Орел и змия
Щука и котка
Приятели
Левът учреждава съвет
Свиня под дъба
Два гълъба
Старците и смъртта
Гарван и лисица
Овца, коза, крава и лев
Щурец и мравка
Къщата на мъдреца
Вълк и куче
Вълк и щъркел
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Басни
Басни
Автор:
Величков, Константин
Константин Величков (Константин Величков Петков) е роден през 1855 г. в Пазарджик и умира на 03.XI.1907 г. в Гренобъл, Франция. Завършил е Цариградския лицей. Учителства в Пазарджик в периода 1874–1876 г. Преподава по български, френски език, история и география. Членува в революционния комитет в Пазарджик и заедно с Тодор Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание. Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвора, но бива спасен от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. През 1879–1885 е народен представител в Областното събрание. В IV обикновено Народно събрание (НС) е народен представител. По време на Стамболовото управление е политически емигрант във Флоренция, Италия, а до 1894 г. е „доброволен изгнаник” в Цариград. Назначаван е последователно за министър на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894–1897), на търговията и земеделието (1897–1898). Умира на път за Гренобъл, а две години след смъртта му костите му са пренесени в София. Константин Величков още от младежки си години е свързан с културата и литературата. Превежда драми на Виктор Юго, А. Пушкин и др. В края на 70-те години на XIX век става главен редактор на в. „Народний глас”. В столицата на Източна Румелия той развива усилена литературна дейност – пише драми, повести, разкази, стихотворения и статии. Той подема инициативата по изготвянето на двутомно издание „Българска христоматия” съвместно с Иван Вазов през 1884 г. През 1890 г. съставя две христоматии за началните и горните класове, а по-късно подготвя курс по всеобща история на литературата. В началото на деветдесетте се завръща отново в Цариград, където започва да пише спомените „В тъмница”. Редовен сътрудник е на списание „Мисъл”. Константин Величков инициира откриването на рисувално училище в София. Негов е и законът за депозиране на екземпляри (по два броя) от всички печатни произведения в Народната библиотека в София и Пловдив. Владее френски, италиански и руски език и превежда литературните класици от тях. Пише и литературна критика, в която прави творчески портрети на възрожденски писатели като Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Григор Пърличев, Добри Войников, Любен Каравелов и Христо Ботев. Басните на Константин Величков не са били обект на специално и задълбочено специализирано литературно проучване. Те се появяват сравнително рано – първите от тях са отпечатани в съставената през 1884 г. съвместно с Иван Вазов „Българска христоматия”. Там „бял свят” за читателите виждат „Орел и змия”, „Щука и котка”, „Приятелите”, „Левът учреждава съвет”, „Свиня под дъба” и „Два гълъба”. Няколко свои басни Величков включва в съставената от него през 1890 г. „Христоматия или сборник от избрани образци по всичките родови съчинения за горните класове на градските училища и на гимназиите”, както и в другата си „Христоматия за долните класове на средните училища и на гимназиите”, издадена през същата година. Част от тях са публикувани и във Величковата стихосбирка „Детска гусла”, издадена през 1894 г.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания