Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Драски и шарки
Част първа
Част втора
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Драски и шарки
Автор:
Вазов, Иван
Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др. Двете книги на „Драски и шарки” на Иван Вазов са съвсем ново, оригинално явление в българската следосвобожденска литература със съвременна проблематика. Писани едновременно с „Под игото” и „Нова земя”, те изразяват съвсем друга тенденция в многопосочното и многообемно творчество на Вазов. Частите на сборника излизат в един преломен за политическата ни история момент – първата се появява месеци преди падането на Стефан Стамболов (началото на 1894 г., а на корицата е означено 1893 г., което всъщност е годината на печатане), а втората – по-малко от година след 18 май 1894 г. Отражение върху тематичната насоченост на очерците и разказите в „Драски и шарки” дават напрежението на епохата, политическите борби и негативните социални явления, породени от тяхната острота. Пред 1889 г. Вазов се завръща в България и се установява в София, където започва да издава сп. „Денница” (1890–1891). То му служи за трибуна, където помества редица свои разкази, които предизвикват гнева на управниците. Пребиваването на И. Вазов в Русия дава отражение върху сбирката „Драски и шарки”, но не в емигрантско противопоставяне на властващия режим, а в една принципна новост, която демонстрират произведенията в жанрово отношение. Конкретната критическа насоченост срещу негативните социални явления, сатиричността на творбите е само външен епидермален тематичен план. Авторът дава точна жанрова и тематична характеристика с последователно слаганото подзаглавие и под двете книги: „очерки из столичний живот”. Емигрантството на Вазов в Русия задълбочава познанията му по руска литература. „Драски и шарки” свидетелстват, че тогава той се е запознал по-обстойно с образци на популярен за времето на натуралната школа в руската белетристика жанр – „физиологическия” очерк. Жанрът се е появил през 40-те години на XIX век и се характеризира с доминираща урбанистична проблематика, с локализация по място или по социална принадлежност. Влиянието на „физиологиите” върху „Драски и шарки” се изразява в последователността при изобразяването преди всичко на „столичния живот”. Необходимо е да се има предвид, че по време на Вазовото емигрантство „физиологизмът” в чистия му научен вид е преодолян и синтезиран с ред преобразуващи го белетристични прийоми. Когато се завръща Вазов от Русия, столицата София е за него нова и „самостоятелна” социална действителност, на която той гледа с очите на „румелийски” литератор – тоест от позицията на полемично настроения срещу казионното, институционализираното и социално битие. Интелигент, свикнал с пъстротата на политическата многопосочност на обществения живот в Пловдив от периода 1880–1885 г. Въпреки отчуждеността в „Драски и шарки” Вазов е вече въвлечен в столичния живот. Прилично на редовите „строители на съвременна България”, които тук стават негови персонажи (представители на чиновничеството, интелигенцията или средната буржоазия, представени като социален типаж), той също е първо поколение столичанин. Тези хора са без спомени за предишното си битие и в това е една от особеностите на стремящата се да добие форма, да получи завършеност столична действителност. Този нов столичен свят е смешен с мащабите си, с прекомерната сериозност на обитателите си, със социалните си аномалии. Вазов не пропуска да отбележи и буржоазното високомерие на столичния жител спрямо коренната градска беднота („Наводнение”) или спрямо обграждащото София селско „шопско” население („Слугиня”). Сатиричната струя не трябва да пречи при долавянето на реализирания в тях изследователски стремеж да се обхване всестранно една нова социална действителност, да се проучат закономерностите й. Една от формите на очерковност в творбите от „Драски и шарки” е топографската точност в тях. Споменати са реално съществуващи редица улици, площади, градини и заведения в София. Непосредствено след появяването на първата книга то „Драски и шарки” тя предизвиква отзиви и в редица славянски страни. Например във втората книжка от 1895 г. е препечатана рецензия за първата от полския критик Титус Сопоцко, поместена в „Przeglad Powszhechny”. Независимо от широкия отклик, които предизвикват, „Драски и шарки” са прочетени по-внимателно и с вникване в социалната им проблемност едва след излизането на втората им част през 1895 г. Основно се прави паралел с произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо”. Сравняват си е двете книги на „Драски и шарки” помежду си, като критиците са единодушни, че в новата си книга Вазов е по-конкретен, по-„очерков”, по-свързан с политиката на деня.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания