Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
            

Защо кукурижат петлите ноще

Много от софистите в старо време са мислили и мудрували върху кукуризанието на петлите, но никога не са били съгласни в причините на това и едни са уверявали едно, а други друго, па и народните сказання не са съгласни в измислянията си за това.
В митологията или в измислените сказания на старите гърци предлага ся следната причина: Венера, богинята на хубостта, била оженена за най-грознийт, още и хромийт Вулкана - богът ковач на мълнията и на гръмовете, когото тя и не имала твърде на сърце. И затуй додето Вулкан ся бавил около ковачницата си, кирà Венера ся забавлявала с кир Марса - богът на войната. И за да ги не свари никой, и особено Слънцето, което било наклонно към Вулкана, то Марс поставил момчето си, което ся казвало Петле, да варди стража на вратата; но този Петлю заспал и Слънцето, като изгреяло и съгледало неверството Венерино, казало на Вулкана. Марс ся разсръжда за туй на стражаря Петля и от челяк, както бил, преобразил го на същий Петел. Затуй петелът и днес, щом ся стресне и усети, че слънцето наближава да дойде на изток, припомня първото си немарение и затуй кукуриже да подсеща Марса да ся пази от неприятеля си Слънцето, ако че ся намерва на някоя нехвелита работа.
Има ли някое предание за това в сказанията на нашийт народ от преди християнските времена, аз не знам. Струва ми ся, че в детинството си съм чувал нещо върху това, но сега нищо не помня. Друго предание от по-подирните времена казва, че на петлите на ушите имало таквиз някои невиждани слухови жилчици, каквито някои от нашите черковни живописци пишат понякога в ушите на ангелските образи, и уж че като запеяли ангелите на небето свят, свят, тези слухови жилчици на петлите на ушите трепвали, петлите ся събуждали и като чували, запявали и те.
Подобно на това предание има и у турците и казват уж, че сам пророкът Мохамед говорял за това в Коранът. Уж че на небето горе, по-високо от Слънцето, от месеца и от всичките звезди имало един петел и кога кукурекнял той, всичките петли тука на земята го чували и подражавали му. И в която секунда този голям петел ся пробуди, та потрепти с крил и запее, в истата и всите петли на земята ся отзовават.
Понеже петлите пеят нощя и обичайно като наближа да ся ражда слънцето, то ся вижда вероятно, че е от това дето от движението на слънцето въздухът ся менява. Защото въздухът, както в топлината си, тъй и във влажността си, вечер, кога залезе слънцето, бива другий, посред нощ другий и сутрин другий. Тази промяна на въздухът усещат и най-напред и по-добре петлите, че кажи и всичките птици, и по сложението си и по това, дето спят и на открит въздух и на високо, от което влагата и кръвта в тяхното тяло ся движи и тя, а от туй ся будят и те и пеят.
Туй са потвърдява от забележванията на нашите селяни върху пеянието на петлите вечер, кога лягат или по-рано от обикновеното и казват, че на хубаво или на лошо време пеят, което ся комай и сбъдва, защото тяхното пеяние показва променението на въздуха.
На това забележвание ся види да противоречи туй, дето по някои места петлите от вечер до сутрин пеят непрестанно, каквото например в Плевен. Но който е вникнал добре в положението на таквиз места, ще е забележил без друго, че и на това явение причината не е друга, освен непостоянството на въздухът, на който има влияние положението на мястото. В Плевен, последствие на трите устия, между които е раз[по]ложен градът, течението на въздухът е твърде неправилно, а, от това и пеянието на петлите.
Простите и суеверни хора, като не могат да си обяснят някои естествени явения, предават ся на разни измислици върху това, което не отбират. Тъй например за неправилното и непрестанното пеяние на петлите в Плевен има предание, че во времето на завладението на България като дошел уж не знам кой си Газия (победител) турчин да превземе градът от българите, те ся условили да предадат градът по петляно време, а между това те мисляли или да нападнат на обсадителите, или да ги издебнат и да побягнат в Ловеч, но Господ осуетил намерението им, като дал да пропеят петлите още с първий мрак, и от тогаз и досега за помен на туй събитие петлите все тъй пеят от сутрин до вечер.1
Най-подир ще забележим, че петлите често ся разбуждат и пропяват от внезапни някои викове и осветления, и ся излъгват още, та запяват, ако някой ги замами с подражателно кукуризанйе, както често правят нашите ергени, кога ходят по седенките, и това, дето е в песните ся поменува:
„Тези са петли петли лъжовни.”


1 Това предание съм чувал за другий някой град в Анадол, ето също тъй пеяли петлите цяла нощ, и от там ся види да е приспособено и на Плевен. Доколкото ний сме можли да издирим и да забележим, Плевен е нов и подир завоеванието заселен град.
Преданието казува, че той ся е заправил от един стар потурнак из първите войници. Те били двама братя, казва преданието, и като били войници в турската войска, единът брат умрял на войска, а другий искал да усвои неговът спахилък, та затова ся и потурчил, но в същото време потурчили ся и двамата му братови синове и спахилъкът останал тесен, а той бил принуден да ся пресели на друго място и тогаз дошъл, та ся заселил на това място. Тука при големийт извор заправил той едни големи къщйя с яка ограда, каквито ся видят и досега, но наковладен от братовите си синове, че прави крепост, бил повикан в Едрене да ся оправдава, дето, като не знаял турски, по български ся разправял и думал, че не прави крепост, ами един плевен хлев. Та от това уж и останало името на градът Плевен. Братовите му синове, потурчените Мурат бей и Омур бей заселили и те едно до друго нови селения на реката Росица, които носят имената им и днес, български ся казват Горните и Долните Турчета. До тях близо ся заселил и третийт им брат Михал, и от него ся е нарекло селото Михалци, шест часа от Търново към запад. Тези села до скоро проваждаха войници в Цариград.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания