Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
            

Народни обичаи

Г-н Д. П. Петров ни съобщи няколко записки за някои обичаи в Кюстендилско, между които и една песен или молитва, подобна на таз, която по някои места Източна България пеят и четат, кога ходят коладници и сурвакници. Най-напред г. Кифалов в един свой превод беше приложил от таквоз съдържание един песен, записана вероятно в отечеството му Тетевен, после и аз бях поместил в „Цариградский вестник”, друга една, записана в Трявна, сега поместяме и тази. Различията между тези три образци на народната поезия служат за означение на развитието на язикът в разните страни на нашето отечество, още и за наблюдение върху духът и настроението на жителите от тези страни.
Обичайт, казва в съобщението си г. Петров, да ходят джаламаре1 по селата, още ся е завардил тука. Тии обикновено пеят следующата песен:
„Скоче, Боже, та поможе, къде пъту пътувахме, къде тръгу тръгувахме, тъмни нощи изходихме, кални друми изгазихме, на поле бяхме бързи, а на гора вещи. Стигнахме Бога и святаго Ивана, дека деляха сребро и злато; св. Йоан кого дарува с шапа, кого с капа, а нашего домакина с голямата шиничина. Викайте Амин.
Ова жито чисто пречисто, от граурика, от тръторика и от зла трева подланица, щото боде мъжйете у дланове, а жените пъди при люлките, а у люлките мъжки деца със сребърни кръстовци. Викайте Амин.
Овай колач, коя го месила със синове ся подносила, както на кръщене, така и на плетиво, както орел вйсочином, както риба длъбочином, както лисица хитрином, както заяк бръзином, както якотом, както мечка страшином, както сръна брехаючи и бегаечи, както паун с шарени перя, както пауница с шарена главица. Вик. Амин.
Да чува Господ от туна беда, от пияна жена и от бясна свиня. Изскочи една дива вепретина, та ся завъртя на-херо и на-перо, и закачи нашата невестулка от... до... се една дупка. Дайте, моми и невести, която конъц, коя власък да я кръпимо, аки биде, биде, ако ли не, друга ще тражимо. Вик. Амин.
Ово повесмо длъговесмо, длъго било като дяда, тънко било като баба. Посеял го дяда на лесище, родило ся, преродило, от сто гръсници едно зръно дало; нямало кой да го брани, изклювала го цръноморска грълица, и задавила ся, та отишла под воденица за водица; видяла я баба, и казала деде: зема баба фурчина, а дяда кичина, та я удри по трътъчина. А она летеячи и предеечи пряко Черно море, заръчала и поръчала да ù прати дяда лек, Дяда рекъл: кога й пратил лек, тогава она да види век. Вик.Амин.
Оваа парица медена, ако ли е сребръна, деца си играли със сребро и злато по бунище; ако е цръвена, цръвени му двори и обори, та нямало дека говеда да му станат; и земал деда кичина, а баба фурчина, та ги изкарали у планина; там летували и презимували, на пролет ги докарали по всяка крава и теленце, а по бико две: Дайте едно баби, а едно деди. Вик. Амин.
Овая грутка, сирене, колко прешлà могили, толко да даде Господ на домакина кобили, колко прешла рътини, толко волини, колко по планината белуци, толко на домакина бюлюци. Вик. Амин.
Свири, свирче, свирили ти дечица по Романия. Прибирай, Прибиславе, прибила ти ся мрътва кост под носа, та не могъл на лед вода да ся напиеш, но ишел къде жени прали и къде гъски срали. Вик. Амин.


1 Г. Петров не означава времето, кога ся играе тая игра, нито казва нещо за обрядите, с които е придружена, за да видим доколко е тя сродна с нашите коладвания и сурвкания. Съдържанието на песента не ни е чуждо, но играта и названието джаламаре не е познато по нашите страни, разве ако предположим, че тя носи названието си, или е същата оназ игра, която играят по Карнобатската кааза и я казват джамал-оюну, и от Джамал, джамаларе, превърнали са го на джаламаре.
Тази игра я играят по вършитба: Сбират ся няколко дружина, и турци, и българе, обличат едиого в женски дрехи и другиго направят на камила, та му окачат звънци и всякакви дрънкала, па вечер тръгват с гайди, тъпани, свирни и викове, та ходят от харман на харман да събират жито. Звънците ги носят, за да ся чуват отдалеч и да ся разбират, че са джамаларе, защото ако ся случи да ся срещнат две таквиз джамалски орди избиват ся, и за това кръвопролитие отпреди и шараатът не ги е съдил. Приказвали ми са, че таквиз случки са ставали и на така избити хора гробовете ми са показвали, които те наричат джамалски гробища. - Джемал или джамал турски значи хубост, прилика, още и множествено число камили, от което ся види да е дадено името на играта. От това белким по някои места наричат кюмбетът (собата, топливото, бабе или баба, печката) джамал, сиреч камила, както по някъде го казват и мечка.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания