Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
                            

Народни обичаи

На Пъвий марта, още в тъмно пред зори, по някои градове и села из България премятат на прозорците или на чардака, ако има, някакъв червен плат или пояс, за да са зарадва Марта, като види, че я посрещнали с червено. После, доде още спят децата, сплитат нишки алени и бели (понякъде турят и бели),та ги привързват около врата и около двете ръце на децата, да ги види Марта, като излязат, че я посрещат с шарено. Тия шарени превръзки ги казват мартеница, а някъде само марта, които носят, доде видят щрък (щракукел) или ластовица, които обикновено идат в първата половина на Марта; като видят щрък1 или ластовица, децата развързват мартениците си, а по селата обикновено ги турят под камък, и на Видовден (15 юлия) повдигат тоя камък, та гледат, ако под него са са завъдили мравйе, прокобяват, че ще има много овци, ако ли има друг вид бубулечки черни, прокобяват, че ще има биволици и биволи; ако ли има глисте и други черве, прокобяват друго, и т. н. В градовете хвърлят мартениците (тато видят щрък или ластовици) обикновено на тръндафил или на някое друго дърво в градината и нещо наричат; после зимат три бучки пръст, та ги връзват в парцалче и ги скриват, че на Видовден ги развързват и ги гледат, но защо? Само бабите знаят. В Хаскюйската кааза има пък тоя обичай: децата стават рано и зимат тепсии, сахани, клопотки, клопки (хлопотки на овцете по местното наречие, което употребява к вместо х) и тръкачки (по-малък вид от клопотки), та хващат да дрънкат тези съдове и хлопки, като обикалят градините и дворовете покрай зидовете и плетищата, и дрънкащец, викат като на песен:

„Бягайте, змии, гущери,
че баба Марта ви иде,
със голям калъч на пояс,
ще ви изколи, надроби
и ще ви тури в казани.”

Жените са много интересуват да знаят кога е Първий марта и питат, разумява са, поповете. Между това от тях всякой като не знае навярно кога ще бъде 1-й марта поради високосните години, измудрили са да са отвиват, че не казвали уж защото, ако кажели, умирали им жените, затова; те са отправят до ония, които броят празниците на рабош, но и те ако не знаят, извиняват са със същото извинявание, както и поповете. - На 1-й марта пък метат за бълхите и едни носят, та хвърлят сметта в реката, за да са удавят бълхите. Други го хвърлят на попа в краката, ако дойде да ръси, да ги стъпче. А други, ако са кимни на някои от комшиите си, правят това с друга обрядност. Една от жените, която смете сметта и го понесе да го хвърли, друга са впуща подире й и пита уж: „Де ми са бълхичките”, а другата отговаря: „Нема ги, нема ги; отидоха на гостйе у...” (нарича къщата по име).
На 9-й марта месят малки кравайчета и ги дават на децата, които излязват край селото или и в селото на някое широко място, та потърколяват тия кравайчета низ някое баирче, до три пъти, като изговарят:

„Отърколи са зима,
дотърколи са пролет”

и друго йоще нещо. Идето са спре на третия път кравайчето, ще откопае тамо тревицата, ще изкопае трапче, ще разчупи кравайчето, ще зарови от него в трапчето едно залъче, ще изяде тогава кравайчето, а откопаната тревица ще я занесе в къщи и ще я посади между зидовете нейде на двора или в градината, за да види ще ли са прихване. Тоя обичай е почти изчезнал по някъде, а спазен е по някои места, както в Копривщица, но и там е на изчезнуванйе. - А по някои места в Татар-Пазарджишко окръжие на 9-й марта, защото е ден на св. 40 мъченици, месят по 40 кравайчета и раздават ги на децата, за да бъде баба Марта милостива към агънцата, които са раждат. Имаше и други някои обичаи и предания, но съм ги забравил. - В Хаскюйската кааза на тоя ден (9 марта) не варят на огън никаква гозба, но си приготвюват варено яденйе от предния ден, и каквото е приготвено, не го ядат с лъжици, за да са не въдят суяци2. Освен тия има йоще много предания, разпръснати из народа, за месец марта, за които ще говорим друг път.


1 В Малко Търново на щръка казват кой и с член който, множ. коевете; децата посрещат тука коевете, т. е. щръковете, с песни. Като видят най-напред щрък, хващат да пеят:

„Здрав, Кою, Койоле,
добре дошел, Койоле...
Пиле, пиле, пилчунки,
да ти паса телчунки...

и други няколко стиха, които не помня. - Забележително е, че в тия страни, дето казват на щръковете койовци, нема собствени имена Кою и Койка, така обикновени в други някои места. И пак друг вид пеят:

„Кой, мой, ти си мой,
яз съм твой песнопой
точи вино, та ма пой.”

В Хаскюйското окръжие на щръковете викат по турски леляци, и децата, като видят леляците да са вият на колело кога хвърчат, те пеят:

„Лейлек лепедек,
вий, вий колело
да докараш лято,
да тя гостят наши
със кисело мляко.”

2
Суяци казват тука на един вид въздлъжки червеи черно-червеникави, които са въдят в брашното, пълзят и по стените и като бутнеш някой да падне, свива са на колелце.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания