Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
                

Нрави и обичаи

На 24-й юния черквата празнува рождеството на св. Йоан Кръстителя, а между разни народи тойзи ден ся тържествува с някои външни обряди, на които произхождението може да ся отдаде на по-древните религии на народите. Два по-главни от тези обряди, които виждаме у гърците, са Напеванието на Клидон и падението на огневе.
Напеванието на Клидон служи да предсказва честта на онези, които си напяват. В навечерието на празникът събраното дружество натурват пръстените си в една съдина, пълна с вода, и на утрето пред всичките един от тях вади тези пръстени един по един, като изговаря съвременно стихове или други някои изречения, от които ся разгатва честта на оногози, на когото пръстенът ся изважда.
У българите также съществува тойзи обичай и ся отправя още по-тържествено и церемониално, но доколкото аз знам, нийде в България не правят това на тоз ден, и повечето срещу Зимний свети Иван или Ивановден, както казват, а понякъде и срещу Сурваки (срещу Васил). За тези обичаи ще говорим ний по-надълго друг път.
На остров Закинт има обичай. На тойзи ден момите изливат на равна площ малко едно количество крошум, та пригледват какъв образ ще земе, и по него заключават какво ще бъде званието на мъжът, когото ще земе оная, за която ся лее крошумът. Ако например крошумът ся излее в образ, който да доганя на кораб, зетят ще бъде моряк и др.
Освен това посред нощ, когато е най-тихо, напълнят си устата с вода и ся издават на прозорецът, и първото име, което чуят, вярват, че то ще бъде името на жениха.
Първийт обряд го има и у българите и го казват леяние на коситро, но не зная наздраво на кой ден именно го отправляват, знам само, че кога ся някой залежи за много време болен, ходят та му леят коситро, и по образът, който ще земе изленийт крошум гадаят ще ся провдигне ли болнийт или ще умре.
Вторийт обряд, същийт придружен с още церемонии, отправляват българските моми срещу Сурваки.
Палянието на огневете между някои народи в Европа, както и между гърците, става на 23-й юния вечерта. Мисли ся, че така някак са празнували древните тази епоха, по която, слънцето, като възлезе на най-далечнийт белег от земята, денйете биват най-дълги. Понеже празникът на рождеството Кръстителево съвпада в тази епоха, християните, като имали язическийт обичай да палят огневе по летнийт поврат на слънцето, посвятили го в тържествувание на празникът Св. Ивана.
Палението на огневе е у българите обряд, който отправляват на 8-й марта през нощта срещу Святи 40, сиреч когато слънцето влязва в знакът на овен, в който ден и персите по вет обичай празнуват тойзи ден и палят свещи имашали. А по някои места в България палят огневе на 25 марта и ги прескачат уж за предопазвание от змиите, за които вярват, че през тойзи ден ся събуждали и изпълзявали.
За горението на свещений път срещу Бъдний вечер, обряд някога си общ навсякъде по България, а сега само в малко някои планински страни варден, ще говорим друг път.

Твърде е любопитен и странен обичайт и обрядът на огнепалението, който ся е овардил в някои български села край Черно море в Созополската област. Те села са Блаца, Мъжера, Перигопуло, Режево, Мързево, чисто български и българо-погърчените Брадилово, Агио Стефано и Кости.1
На Констандинов ден тези села имат сборове, събират ся и на определено място в селото или край селото накладят един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядват тогаз на трапези отстрана огънят, ядат, пият и гайдите свирят. Като изгори огънят, да няма пламък, а стане жар добър и хване отгоре малко пепел, тогаз хващат да ся разстават от трапезите, палят вощеници и ся кръстят, та ся молят, като държат в ръка всякой домашната си иконичка - изображение на св. Константин и Елена, с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казвание, хвати св. Константин, рипва и като държи иконичката в една ръка, с друга ръка хваща да си къса дрехите и тича, та скача в огъня, играе из него с боси крака или с калцуни и чорапи, но без друга обувка, и откак кръстоса няколко пъти през него, хваща тогаз гората тичащец или ся връща в селото.
Когато аз обходих тези места, случих ся при такъв един обряд в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрана огъня и ся хванаха някои, та зеха да ся хвърлят в огънят да играят. Аз седях до домакиня на къщата, в която бях слязъл, а насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях ся загледал в огнеиграчите, когато мя побута домакинът и ми кивна да ся вгледам в невестата му; тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше прибледняла, изстинала и студен пот беше я побило. После това тя зе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викащец ту-ту-ту, ето го, ето го, ту-ту-ту, рипна, завтече ся и скочи в огънят да играе с другите, и оттам отиде си в село. Свекървата зе детето и ний седяхме на съборът до вечерта комай; защото подир разижданието на огнеиграчите стават всички други по-млади, та ся улавят на хоро и играят около огънят. Играта ся продължава до залязвание на слънцето. Младите, тазгодишните булки, ще играят боси и в играта си ще засягат да стъпват открай в горещийт пепел на огъня. - Аз бях любопитен да видя краката на моята домакиня и млада огнеиграчка, но това ми никак не прилегна; впрочем тя ходеше на крака и шеташе обута в калци и вместеви от червено-мурголяв шаек. Свекървата ми разказва дълго и широко за този обичай и много анекдоти върху това как созополский владика няколко пъти искал да го унищожи и какви нещастия последвали от това.
Тези, които ги прихваща св. Костадин, та играят боси в огънят, казват ги ищинари2, таквизи в едно село тряба да ся намерват малки, големи, женски, мъжки до 10-15 души, и те обикновено принадлежат на една породица.
Бивали са случаи, когато този обряд чрез съдействието на владиката е бивал запретен от местните власти, но и тогаз те са клали огневе скритом в къщята си и пак са играли.
Този обичай го поддържат повече жените.
Чорбаджията на селото ми ся изкайваше, че като владиката го бил клел да не зема участие в тези игри и да гледа да ся унищожи този обичай. Аз запретих, думаше, на домашните си да не ходят на общий събор, но момичето ми, за зла чест, да бъде ищинар. То като го не пуснахме да иде на съборът, втресе го една люта треска, посиня и почерня като сукман, хвана да бълнува и удари го на полуда; майка му накладе огън в къщи и то, болно както, беше, кръстоса няколко пъти огъня и му премина и треска, и всичко.
Това момиче беше домакинята, за която по-горе разказах.


1 В селата, които наричаме погърчени, жителите говорят един язик твърде особен, щото мъчно ги разбират другите гърци; те употребяват много думи български, но и много таквизи думи, които нито в българскийт, нито в гръцкийт, нито в турскийт ги има. Аз нямах време, ни случай да мина през тези села и да направя някое изследование за язика, но в срещанието си с някои от жителите на тези села забележих няколко думи твърде чудновати, напр. на хлябът викат пазана. Твърде е вероятно, че тая дума има някое сходство с общата у нази дума храна, старото значение на думата храна е днес пазя и др.
Също така и в самите българи по тези страни има много таквизи думи от стари коренйе на язика, съвсем неупотребителни между нас.
2 Тая дума тряба да е вещинари от пещ, вещер, вещица, тоест знающин, сведящий. По свойството на българский язик в-то се отпуша в началото на някои думи, и особено по тези страни, тъй и ят често се изменува на и.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания