Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
            

Български народни притчи

............................
Ако имате вино за проливание, ний немаме глави за разбивание. - Изговорка на гостйе, кога ищат да са отвият да не пият вино. Българите млого обичат да си ходят на гости; от Рождество до Сирни заговезни те тряба да изредят сичките си роднини да им идат на гости, тъй и комшиите си; а на по-ближните си и по дваж и по триж. Тука те ще ядат, ще пият, ще приказват, ще пеят първо по-гласовитите от мъжйете, после жените наред, че пак секи един мъж със стопанката си, пак наред чифт-чифт. Домакините в това време ще попременуват гозбите, ща ги канят да поприхапноват, ще ги силят, да пият долуджак или пълни чаши, я паници, което става по този ред. Един от гостйето, обикновено по-старий става главна команда, той запитва най-напред здравица за домакиня, като му изрече по-волните благословения, после той, като покаже кого одобрява да пие подир него, захваща да пие, той пие особено полека а другите присутствующи на трапезата плещят ръце или чукат с нещо на трапезата, а двама по-гласовити пеят здравица:

Здравица е наша.
Дайте пълна чаша.
Да пием, дружина.
Весела година.
Който на обича,
винце да навлича.
Който пази мрази,
Бог да го порази,
да падне под нази.

Здравица е кумова (или сватова, братова, вуйчова, чичова, дядова или ако род, не е по име...)

Пий, куме, пий,
и-и...
Здравица е твоя,
да ти видим соя.1

Като изпие главний команда, ще ся изредят сички да му кажат „да ти е сладко”, после той напълва чашата и я дава на оногози, когото е намерил и нарочил да пие за здравието на домакина. Той, като що знай за кого за здравието са пие, ще се отнесе към него, ще му благослови посред положението му и според нуждите, доколкото съчувствува желанията му. Обръща се после към главната команда и го пита с волята му кого да намери. Главний команда ще му посочи едного, към когото ще са отнесе с тези думи: „добре да та намери с малко винце, с млого здравйе”. И тъй нареди мъжйете, и жените ще се намерват, ще благославят и ще пият, докле най-после намерят тогози, за здравйето [на когото] са пили. Той ще стане прав, ще благодари на сичките именно за труда, що са сторили, и ще пие. После туй става главната команда и захващат да пият за другиго за здравйето. Кога някой не си допива чашата до капка, показва непочитание към того, за когото за здравйето са пие, затуй са осъжда от главний команда за наказание да изпие още една пълна чаша. Тъй и който отстрана поиска да са намеси в разполаганието на главната команда, подпада на същото наказание. Ако ли главний команда сбърка и прескочи някого да го не посочи, за да го намерят да пие, обиденият обвинява пред сичките и затуй го осъждат да пие две пълни. Здравицата са простира между умерените, доде са изредят по-важните лица от гостйето, а между винолюбците доде са изреди за здравието на сичките присутствующи, че на време и за други посторенни предмети.
......................................
Ако не ще Боговица да ся щипе, тя не в черкова. - Който не ще да пострада, да не ходи тамо, дето какво да е пострадавание е неминуемо. - Боговица наричат българите възголяма една пита, на която от вито тесто прилепят кръст наравно голям с големината на питата; пък на четиртях кръстови краища прилепят по-къса една от тесто пръчка, тъй що на сяко четверокрайще от големия кръст изобразява са по малко едно кръстче. Такава пита са носяли и до днес по някои места, еще таквази носят в черкова с варено жито, което понякъде наричат блюдо, по някъде коливо, а повечето просто тъй си го казват жито, на което като отчете попа Боже духов и като прищипе прилепения кръст на питата за себе си, останалото го раздават за Бог да прости. Сега вече поповете не прищипват боговицата, но режат порязаници, затуй и напуснаха да правят боговиците с кръстове. Таквизи пак боговици правят българите и на трите кадени вечера срещу Колада, срещу Сурваки и срещу Водокръщйе по някои места, а по други срещу Игнажден, срещу Васил и срещу Ивановден, с тази само разлика, че в боговицата, която за кадените вечери турят вътре някоя стара бабка (чиста сребърна пара) с червено вълнено конче и като прикадят, разрязват боговицата на толкози комачета, колкото души челяд са в една къща, и на когото в комачето са падне бабката, имат го за честит. Подир кадените вечери бабката я закачат тъй с кончеца пред иконите и тя бабка не са употребява за друго освен за в черква за нещо я дават или за посребрявание на домашните икони. От обрядите на кадените вечери или от самото име на питата „боговица” може да се предположи, че тя е у българите от преди покръстванието им в употребение.

 


1 Здравицата пее са на един глас и смисъла сè един, но се нареждат и наричат според способността на певачите.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания