Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
            

[Празнуванията на Русаля]

Доколкото ний знаем, празнуванията на Русаля, спазени у българите, навсякъде са еднакви и държат цяла седмица, наричана Русалската неделя, която започенва всякъде седем дена преди Петдесетница и свършва на този ден. Как са ся празнували тези празници в старо време и какви обреди и тържествувания са ставали, не ни е познато. А засега спазено е, и то само между жените, през тази седмица онези, които раждат, еще да вардят да не предат и всички изобщо да не перат и строго пазят да не правят помия и да не става никакво проливание на нечиста вода; цяр не земат през тази седмица и не берат никакви бурени, освен в събота на Задушница, която ся случва все през таз седмица; еще и цвете не сеят и никакъв разсад не правят, защото ся бил изресявал.1
Има още някои определени места, наричани русали, дето през тази седмица болните от разни страни на околните селения ходят за изцеление. Таквизи места днес заднес аз познавам само две. Едно в България в Търновското окружие, в полето някъде къде реката Росица, но именно де, не знам, и другаде в Тракия, в Пловдивско окружие, хълм някой си, наричан Богдан.
Русалят, който е на Богдан, става близо до една локва (гьол) и на този русал ходят за изцеление онези, които имат гуши, т. е. оток на шията си, и земат от водата на локвата, та пият, за да им ся развалят гушите; идат еще за изцеление и обладаните от струпеи, сплютенини и разни пъпки по кожата, та ся мият от водата на локвата. Болните лежат под едно кичасто дърво и до всякой болен до главата турят по един разлат съд с вода, нагребена от локвата; водата в съдът лежи открита през нощта и на сутринта гледат що ся намерва в нея и по това прокобят за изцелението или неизцелението на болнийт; от тази вода после пият и мият ся за изцеление.
За местността на русалят в Търновското окружие не е добре разправяно, чувал съм само да е място открито, ливада равна, на която расте изобилно тревата или буренът, наричан росен; тука ходят за изцеление или за узнавание ще изцелеят ли, или ще умрат онези, които страдат от хронически и неизцелни болести, които те отдават на пакостните самодиви. Болните лежат под открито небе и си постилат и покриват ся с чисти бели плащаници (чаршафи) и като станат сутрин, гледат що има по плащаниците и ако има нещо зелена шумчица от дърво или перце от трева, това е знак, че за болнийт има цяр от някоя целебна билка или бурен; ако ли са намери пръстчица нещо да е паднало на плащаниците, това е знак, че болнийт няма да оздравя и ще умре. Таквиз прокобения стават еще и по състоянието, в каквото ся намери лежащата около болнийт трева росен, за която вярват, че ся посещава през тази нощ от самодивите (русалки) и че от този ден на Петдесеница върхът на тази трева ся намервал вече все прекършен или засъхнал.
Аз мисля, че ще има по други страни из отечеството ни таквиз местности - русали, но досега еще не съм чул и не зная за друго някое. Зная само, че на пътят от Трявна за Казанлък през мястото, което ся казва Бедек, близо до него на планината има една малка равнинна, на ся която виждат полузарасли вече в земята до десетина камънийе продълговати и от една грамадна величина. Това място или по-добре тези камънйе местните жители ги наричат Русалските гробища и тъдешните чернокнижници, бродници и магесници на туй място идат да правят чародеянията и заклинанията си; чувал съм еще и за названието Русалските пътеки пак по тази страна нейде, но не са могли да ми разправят кои са и де са именно. От разпитвания за някакво предание върху тази местност не съм можел да узная нещо повече, освен тъмно едно и неопределено разказвание за сражението на някакви си исполини русали. От горнето предание и други еще някои вижда ся като да делят русалите на женски и мъжки. Вярват еще и казват, че русалите идвали в понеделник на Русалската седмица и си отивали на другийт понеделник (Св. Дух) по пладне през денят, от който час са свободни вече празиовавшите да работят.
Празнуванието и разходките по полето, които правят в някои места на 1-й майя, преди да изгрее слънцето, ся вижда да е и то остатък от русалските празнувания, както можем да съдим от обичайт, що е спазен на някои места да ся опасват през кръстът с растението, наричано лепка, което по други места правят на русалската сряда и което е символ на зеленийт русалский (самодивский) пояс; но понеже 1-й май твърде често ся случава да бъде все през Русалската неделя, затова по някои места са забележили него и през него ден (1-й май) изпълнят някои обичаи от русалските празнувания, изменени де по-много, де по-малко, и това е в употребение повечето в градовете, дето вече чистите празнувания на русалските празници са съвсем изчезнали.
У българите изобщо русалките са изгубили значението като особни същества от самодивите, но по някои обрядности познава ся, че тях ги считат като полубожества на водите и усойните.


1 Изреси за дръвята и сочивните растения има значението, което има и зялови за животните; то произхожда от реса, т. е. ресатчавото онуй прозябение, което дават вместо цвят орехите, леската, ресатките черници и лозята, за които и казват „хвърлили реса” (наместо цъфнали). Забележено е, че в суеверията на простий народ играе голяма роля съзвучието на думите, на основание на което те си съставят разни измишления и поверия и по които те сливат много язически предания с преданията на черквата. Тъй напр. в денят на апостола Андрея те извършват някои обряди, които виждаме да са ся извършвали в Индия при празнуванията на индийский бог Индра, и от слияинето на думата Индра и Андрей правят и думи нови и поверия. Денят на Апостолите Вартоломея и Варнава те празнуват да не бие град, като изваждат това правило от близозвучието да ся не въртят, ломят и върнуват облаците, че да вали град. Поклонението на Честни вериги Петрови те празнуват, за да ся не изчсенуват и разчекнуват говедата им, и много други подобни на тези среща някой в простий народ. Тъй и тука идеята за изросявание ся вижда да ся е родила от близозвучието на реса, с рос и русалии. Един друг вид поверия съставят пък в отношение с имената на светиите. Напр. на св. 40 (9-й март) едни, и то ся вижда по работните, имат понятие, че на този ден тряба да ся пресаждат дръвйе и да ся сеят, че щели да дават плод четирдесето-кратен; а други, хайлази те, имат понятие, че не тряба в този ден нищо да ся сее и пресажда, защото цели 40 дена лежало посеяното и пресаденото в земята, та изгнивало и не изниквало.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания