Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
            

Дядо Въчар

На предела между Малешево иПиянецо1 има един планински връх, наричан Голак, който са въздига над пиянечкото село Разловца. На върха на Голак има място, наричано и днес Църквище. Това място е познато на по-старите жители от окръжията Пиянечко и Малешевско по следующата любопитна обрядност, що ставала на това място.
Преди 35-40 години в Пиянечкото окръжие немало ни черкови, ни попове, и немало христиените българи ни де да са черкуват, ни кой да ги причести. В това време имало някой старец, по прозвание Дядо Въчар, родом от Пиянечките села. Този Дядо Въчар, за да помогне на това зло и да не остави народа от това окружие без помен за черкувание и причещавание, ето що правял.
През великите пости, както и през Богородични, Дядо Въчар обхождал селата от Пиянечко окружие, та обаждал на християните българи, които искат да са черкуват и причестят, да са съберат в белязан ден на казаното църковище на Голак. И наистина на уречения ден тука са събирали всички, които искали да са черкуват и причестят, за които Дядо Въчар приготвял сам таквоз причастие.
На 1-й февруария по обичая да зарязват лозята на този ден, Дядо Въчар ходял да зарязва лозята и поставял на няколко места по една каленица (паница), в която са стичала мъзга или сълзи от порязаните лозови пръчки. Тази вода, наточвана в паниците, я събирал Дядо Въчар и я скътвал. Когато са събирали на църквището на Голак да са черкуват и да са причащават, той вземал една чиста паница, наливал вътре малко вино, наливал и от речената скътана вода, после вземал квасник хляб, та надробувал вътре на дребно, а на това прибавял, та накъсвал и малко здравец и коприва и турял вътре една светогорска лъжица.
Така приготвено това причастие пред очите на народа, Дядо Въчар са оттеглял на едно място по-височко в църквището, изкопавал пред себе си един продълговат трап, който изпълнял с вода, пред трапа простирал одве едно дебело кълчищно въже, което запалял от двата края и на спред въжето в умерено пак разстояние поставял една секира; тъй що онзи, който трябало да пристъпи да вземи причащение от Дядо Въчара, бил задължен да пречакори (прекрачи) първо секирата, после въжето и тогаз трапа е водата и да застане пред Дяда Въчара, та да каже: „Прерипих през желязо не се пресекох, прерипих през огин не се изгорих, прерипих през вода и не се изтопих”, и с това са намервал достоен да приеме причастие от Дяда Въчара, който го и причащавал със светогорската лъжица от приготвяното вече причастие. Обряда и думите, изказвани при пристъпвание към причастие, било един вид изповед, а в същото време имало и някакъв религиозен мистицизъм, с който са показвало, че причащаемия за причастие бил готов и под нож, и през огън и през вода. Със смъртта на Дяда Въчара този обичай престанал.
Дядо Въчар бил безкнижен, но казват, че по-млад той бил слуга при някой духовник. Прякора Въчар показвал, че той са занимавал да лови и дере вълци, или от това защото разнасял по селата да показва вълча кожа и да бере жито, когато искал да потаи целта на обхожданието си по селата, за да ги покани на причастие. Въчар ще каже влъчар или вълчер.
В Малешевско и в Пиянечко отпущат л-то и изговарят вък вместо влък, сънце вместо слънце, и мъчи както в Копривщица, вместо мълчи, и бъгарин и бугарин вместо българин дори и р-то изговарят бързо и леко.


1 Пианецо или Пиянечкото окружие лежи по течението на река Брегалница, след изтичанието и от Малешевсксю окружие, държи 9 часа на длъж и до 6 на шир; граничи с окружията Малешевско и Кочанско и с каазите Дупничко-Джумалийска и Кюстендилска, състои от няколко села турски и български. Главно село на това окружие е Царево село на левий бряг на Брегалница. В това село има стари някои кули, спазени здраво до днес и са наричат Цареви кули; други по-известни села Разловца, Треботивища, Цървник, Истевник (от тевно, както говорят тук вместо тъмно), Град, Вирча и др.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания