Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нрави и обичаи
Български народни поверия и стари обичаи
Български народни притчи
Народни костюми
Народни обичаи
Нрави и обичаи у българите
Защо кукурижат петлите ноще
Нрави и обичаи
[Празнуванията на Русаля]
Циганите
Дядо Въчар
За змеевете
Народни обичаи
Нестинарите
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Нрави и обичаи
Автор:
Славейков, Петко Р.
                

Нестинарите

В североизточния кът на Тракия, низ разклоненията на Малкия Балкан, са стичат две реки, от които едната се казва Велека, а другата Величка или Голяма река; те текат наспоред изпърво 10-12 часа на раздалеч една от друга, и като са сближават постепенно, вливат са малко на раздалеч в Черно море, първата при селцето Каланджа, а втората при селото Стефаново.
Недалеч от устието на Велека, ниско по течението й лежат по един час разстояние едно от друго две села Кости и Бродилово или Бурдилово (до 8-9 часа далеч от Малко Търново), първото около 300 къщи, а второто около 200. Жителите на тези села могат да са кажат гърци, но отличат от другите крайморски гърци в езика, който е размесен с повече български думи, в нравите и в обичаите, а че и в облеклото. Мъжйете носят облекло също каквото и българите от околните села с потури и калпаци, но облеклото на жените са среща повече с онова, което носят някои гръцки села в Анадол покрай Черно и Мраморно море.
Околните за обработвание земи на тези села лежат по течението на реката ниско, от която и често са наводняват, но от това белким са и твърде плодоносни, тъй щото, кога не пострадат от наводнявания, те дават всякога богата жетва. Тука никнат и един вид саморасли (конопей) гръстйе, които стават много високи; тези гръстйе ги обработват жените с особено изкуство и тъкат от тях един дебел плат, който боядисват и си правят от него особените сукмани, що носят, отгоре тесни, колкото да им са провре главата, а надолу широки като кошер и досягат едва до колене. Жените, които имат да подаят малки деца, само те имат два тесни джоба на пазвите си, през които им дават да бозаят, без да откриват боските си повече.
Жителите са всички орачи; и жените и мъжйете са много работни. Те немат празници или по-добре не ги почитат и работят дори и в неделя. Празнуват само, и то с особени обрядности деня на св. Константина, 21 майя, и св. Еня, на 24 юния, или на рождеството на Ивана Предтеча. Те и сега немат доволно тесни сношения с околните села и са давали, нито са вземали жени от българите, а еще повече от другите приморски гърци.
Малко са е знаяло доскоро за домашния живот на тези селяни и за някои техни особени обичаи. Особено не са знаяли що чинят те с умрелите си, защото не са виждали изпърво редовни и пространни според населението гробища. В околните села са мислили, че те горят мъртвите си, на което е давало повод може би един особен обичай, който имат в тези села и за който ще кажем по-долу, но и от разказите на днешните селяни може да са забележи, че действително те са горили мъртвите си доскоро скришом от страх да са не вампирясат. А сега този обичай на горението е изчезнал и против страха на вампирясването са е въвел варварски онзи обичай да промушват умрелия с ножче или щом издъхне или щом го турят в гроба, обичай разпространен между селяните на североизточна Тракия.
Но най-странен е следующият обичай,уварден донейде и сега в речените две села.
Храм на черквата в Кости е Св. Константин (21 майя). На него ден те имат сбор, на който идат мнозина и от околните села, както и продавачи някои на дребни стоки. За сбора те приготвят селски до 40-50 кола дърва, които стоварят на мегдана до черквата. И срещу Константинов-ден вечерта при захождание на слънцето те наклаждат огън до 4-5 кола дърва отведнъж. При разгоряванието на огъня селяните започенват да са събират около му и доде прегори кажи че повечето мъжйе, жени и деца са набират около огъня, дето има и тъпани да думкат.
Когато огънят захваща да прегаря, има нарочно настанени хора, които с дълги пъртове разриват и разстилат жаравата, що са е нагоряла.
В това време ще видиш, че измежду тези, що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща Св. Константин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да са съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него и като са съблече той да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона Св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и разни бабки.
Като вземе иконата, прихванатият става като луд, захваща да са клати насам-натам и да са полюлява надясно, наляво, подскача и играе без такт. Подир таквоз едно кратко предисловие, при думканието на тъпаните нагазя в разстланата жарава, кръстосва насам-натам, тропащец и подскачащец, после излязва от жаравата и ходи тук-таме, та обикаля повън, като са клати, полюлява и играе пак като по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или са връща пак в жарта го кръстосва още веднъж-дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката.
Доде премине на тогова, гледаш прихванало другиго, излязва и той със същия ред, съблича са, кадят го, играе с иконата, кръстосва жарта и си отива. Така щото са изреждат едно по друго някога до десет души и повече, между които са случават и жени, а повече моми; но те са не събличат толко и обикновено биват обути с калцуни само, а някои досущ боси като мъжйете; обикновено газянието в жарта трае от 10 до 15 минути.
Понякога са случава, щото някои еще на отивание към огъня в пътя ги прихваща и са разхухукват, което като чуят стоящите край огъня тъпанари и бабичката с ручката и с иконата, отиват та го посрещат и довеждат до огъня И така са бавят край огъня и чакат, за да излязат прихванати да влязат в жарта, до подир полунощ. Когато вече жарта хваща да загасва, тогаз са разиждат по къщята си, дето на сутринта през цял ден ядат, пият и лежат, а на вечерта при захождание на слънцето пак наклаждат такъв огън на мегданя и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жарта със същите обрядности. Това е следувало някога седем нощи наред и така са е свършвал сбора им.
Тези, що ги прихваща и влязват в жарта да играят, наричат ги нестинари и нещинари. 1 Според поверията на жителите колкото повече нещинари излязат да играят през огъня, толкоз повече берекет ще бъде през тая година, и много окайвания слушаш, когато нещинарите бъдат малко. Св. Константни, казуват, не ги обичал през тая година, не ги посетил и не ще им даде добър берекет.
Въобще мислят и казуват уж, че на тези, които газят в жарта, нещинарите, като ги прихващало, та не им паряло; но то не ще да е вярно, защото мнозина, които не могат да траят, баялдисуват и падат, а други и като ще влязват в жарта и като излязат, свръщат в един ближен тамо батак, що има, та го прегазват за прохлаждание на изгорелите си крака.
Може би да помисли някой, че този обряд е скопчан донейде с някогашното горение на мъртвите, което са и прикривали под един такъв начин на игри, с които са отвличали вниманието на зрителите. Но може пък и да са помисли, че това е остатък от един подобен случай на огнекладение у старовременните тракийци, защото го е имало доскоро и в много еще други села български и гръцки по тези страни, каквото в българското село Вулгари, Дерекюю и дори и в гръцкото Кимер-Бургас близо към Цариград. От този стар обичай следствие, мислим ний, да е и по-общият онзи обичай, спазен на много места в Тракия повече, да кладат огньове срещу Еньовден (24 юния) и срещу Илинден (20 юлия), който обичай е спазен до днес и в някои от селата на Въспора.
Същият почти обичай е ставал, както рекохме, в българските села Дере-кюй и други, в които е престанал по-отдавна, и то силом са го унищожили в някои места, откак са придошли нови преселенци от къде Западна Тракия. Повече е траял този случай в българското село Вулгари, дето черквата им е такожде храм Св. Константина, но сега е вече престанал, и само кога ходят на гостйе по сбора в Кости, излязват и от тях някои нещинари.
Храма в селото Кости го наричат „голям Св. Константин и Дядо Костадин”, а храма във Вулгари го казват „малий и млад свети Константин”. Когато ще имат събор в Кости и във Вулгари, предния ден, т. е. на 20 майя, няколко души в едното село и няколко души в другото село по едно уречено време, като вземат от черквите си опашатата икона, тръгват да отиват онези, които от Кости към Вулгари, и които от Вулгари към Кости, и като са срещнат в пътя от двете страни, първо ще почукнат двете икони на кръст, което е един вид поздравявание на двете икони, после ще кажат първо костичани: „Много здравйе от Дядо Константина до Мал Константина да му дойде на гостйе.” Подир тях ще отговорят и вулгарчени: „Много здраве от Млад Константина до Дяда Константина, тая година той да му дойде на гостйе.” Подир са споразумяват посрещниците помежду си кои на кои ще идат на гостйе.
Отпърво е бивало една или две години наред да ходят вулгарчени в Кости, и на догодината или през две години да ходят и костичане във Вулгаре на гостйе и там да правят обрядите на нещинарството. Понякога са опирали вулгарчени във втората година да не ходят в Кости; но когато те им кажели, че „Дядо Константин ще погне Мал Константина и ще го налапа като куче”, те склонявали и отивали. Но сега откак е престал обичаят на нещинарството във Вулгари, преходят в Кости на сбор, но не колкото отпърво.
Такъв обичай на нещинарството е имало някога и в българското село Пенека, както и в гръцко-българското Яня, но то ставало по Еньовден и в монастиря Свети Иван Предтеча, който е при Пенека и недалеч от Яня. Тука идели, та кладели огън с поменатите обряди, но сега вече не ги оставят да кладат огън, а понякога само, и то стари някои жени са забравят, като влязат в черква и когато да целунат иконата на Проскинитаря, вземат я, изхухукват като нестинари викащец: „Свети Яне!”, та са заклатват и полюляват да заиграят нестинарски в черква, но не ги оставят.


1 Аз мисля, че тая дума може да произхожда от вещинари.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания