Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Жития
Житие на свети Йоан Рилски Чудотворец
Пространно житие на Иларион Мъгленски
Житие на света великомъченица Кириакия–Неделя
Житие на света Филотея Търновска
Молитва на света Петка след завръщането й от пустинята
Възхвала на света Петка
Обръщение към света Петка
Молитва към света Петка
Мощите на света Петка в Търново
Житие на Петка (Параскева)
Из посланието до Киприан
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска средновековна литература
Жития
Автор:
Евтимий Търновски
        

Из посланието до Киприан

Послание от търновския патриарх Евтимий до монаха Киприан, който живее на Света гора Атонска и моли да му се пише за някои църковни обичаи и да му се изпрати (писмо) там

Много ни зарадва със своето писмо и разпали силния пламък на любовта ни; такава, боголюбезни, е душата – според както е казано: „Очите ми изкопняха за твоето слово, повтаряйки кога ще ме утешиш?”, – че само утешението, което и иде чрез словото, е полезно. И както търсенето на божествения закон и ползата на ума означава душевен успех, така честото приближаване до бога, за което, поставен в изкушение, пророкът ни учи, като казва: „Оставете се от лоши работи и разберете, че аз съм бог.” Най-първо Илия, а после Йоан последваха този закон: единият в безмълвието на Кармил вършеше подвиг, като се отдаваше на бога; другият живееше в пустинята дори до деня, когато се яви на Израиля и се удостои да кръсти господа и да види светия почитан дух под образ на гълъб и да чуе от небето божествения глас: „Този е мой любим син, към когото аз благоволих, него слушайте.” Това са даровете на пустинята; това са на пустинята плодовете; тези работи пустинята ги подари не само на тия, но и на всички, които поискаха да вървят по стъпките им. Пустинята е майка на безмълвието; пустинята е учителка на пост, духовна съпруга, стълба, която въвежда на небето, път непогрешим към бога, верига благосъчетана. Безмълвието и постът са ходатаи на праведността, учители на целомъдрието, несъкрушимо срещу враговете оръжие, крепък стълб пред вражето лице. Тези, които вървят през нея с усърдие, по добро течение се носят, по царски път вървят, страстите задушават, душата към висота издигат, всички им се учудват, на всички са достъпни, в очите на всички са хубави. И понеже от цяла душа обикнаха царя и господа на всички, обикнати са от него. И ако нещо искат в неговото име, изобилно ги дарува съгласно с нелъжливото свое обещание. Но понеже ти с твоето писмо ни убеди да ти пишем за онези неща, които на мнозина се струват спорни, на бога и нам това е приятно, защото е казано: „Блажени са ония, които изследват законоположенията му и от все сърце го търсят.”
Въпрос: Твоята молба имаше прочее този вид: У нас има голяма препирня: едни казват, че през цялата света Петдесетница и през 12 дни на Рождество Христово не бива да се прави поклон нито в църквата, нито в килиите; други пък казват, че в църквата не бива, но в килиите и насаме не е запретено. Понеже сме в недоумение по тези и други такива работи, молим, ако ви е угодно, да ни осветлите чрез писмо и да отстраните шума на препирните.
Отговор: Преди, когато светата и съборна апостолска църква бе разклащана от еретически ветрове, всеки един извършваше, каквито искаше действия, като гледаше да запази само правите догмати. Постите и поклоните в църква или в килиите всеки изпълняваше за славата на бога според усърдието си: един с протегнати към бога ръце прекарваше цяла нощ, друг правеше поклони, трети пък, кръстообразно събрал ръце, цяла нощ прекарваше – просто всеки правеше, което знаеше. После обаче, когато ересите по благодатта на Христа бидоха всякак унищожени, светият почитан божествен дух благоволи да вдъхнови светите отци и чрез тях да се просвети с благозаконие и чрез истинска вяра да укрепи и утвърди цялата вселена. И затова сега божествената църква, утвърдена върху камъка на вярата, изправя се като царица, облечена и украсена със златни ресни и позлатени дрехи – т. е. с различни добродетели, призовавайки чрез велегласна тръба: „Елате, чеда, послушайте ме, ще ви науча на страх божи.” Затова господ обича повече вратата на Сион, отколкото всички Якови пасбища. Па и Соломон в песните си загатва някак за църквата, когато говори: „Много дъщери владееха войски, много владееха богатства, но пак ти преуспя и се издигна повече от всички.” Когато светите и вселенски събори, подтиквани от дух свети, се събраха, както се каза по-горе, те изгониха далеко от църква и напълно унищожиха всяка нечистота и лъжливите, чужди обреди на лъжеучителите, а православните обреди насадиха и утвърдиха, самоволните действия, които произхождат от своя воля, като вредни и податни за заблуждение премахнаха от църквата. И затова сега божията църква цъфти като финикова палма и като кедър в Ливан. Па и премъдрият Соломон това похвалява, когато говори! „Добра си, моя искрена, добра си и порок няма у тебе!” Затова и седмият вселенски събор, като имаше предвид тези работи, в предисловието на своите божествени правила към края каза нещо такова: „Всички заповеди, дадени чрез светите тръби на духа на всехвалните апостоли, както и тези от светите вселенски и поместни събори, събрани, за да установят такива, и тези от други наши свети отци – всички, понеже са били озарени от един и същи дух, съдържаха неща, които са за полза; тези пък, които те предадоха на проклятие, проклинаме ние; а тези, които те предадоха на изхвърляне, и ние изхвърляме; тези, които те предадоха на отлъчване, отлъчване ги и ние; а които те предадоха на запрещение, и ние също ги предаваме...” А 90-то правило на шестия събор гласи: „Да не се правят поклони в неделите – това правило ние приехме от богоносните отци, за да почетем по този начин Христовото възкресение.” Макар да не е неизвестно, ние обявяваме на верните това ясно правило: според заведения обичай никой да не прави поклони от „малкия вход” на събота вечер до неделя вечер, когато след вечерния вход пак правим поклони и поднасяме на господа молитвите си. Понеже приемаме, че нощта, която иде след събота, предшества възкресението на нашия спасител, ние започваме оттогава нашето духовно пение, като превеждаме празника от тъмнина на светлина, та да празнуваме така цяла нощ и ден възкресението. И божественият велики Василий пише благочестиво и подробно за това до Амфилохий, иконийския епископ. Който е много любопитен, ако се потруди, ще намери и там внимателно разрешение на това, което търси. А ние, за да не разтягаме думата си, накъсо даваме отговор, като приемаме правилото от Мойсеевите законоположения. Приехме да работим шест дни от цялата седмица. Съботата трябва да бъде не само твоя почивка, а и на всяко живо същество. „Та и рабът ти – казва той – и добитъкът ти да прекара в почивка.” И защото в седмия ден бог почина от всичките си дела, които бе захванал, и благослови седмото число, затова неделният, осмият ден носи образа на възкресението, или, казано по-точно, дава прообраз на осмия и бъдещия век.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания