Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Похвални слова
Похвално слово за св. Евтимий
Разказ за пренасяне мощите на Петка от Търново във Видин и Сърбия
Патриарх Евтимий в Търново
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска средновековна литература
Похвални слова
Автор:
Григорий Цамблак
        

Разказ за пренасяне мощите на Петка от Търново във Видин и Сърбия

Тогава, след многото тези години, когато българският цар [Иван Шишман] не очакваше и когато целият народ живееше в мир, а благочестието растеше поради молитвите на тази преподобна майка, [дяволът], който отначало [се показваше] ратник на мира, повдигна небивал метеж и буря. Той опълчи варварския цар [Баязид] срещу онзи преславен град [Търново]. Когато дойде, [царят] зае всички български предели като гнездо. След като стигна до чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на мястото, заградено от планински стръмнини и високи хълмове и укрепено с високи стени, а отвътре пък заякчено за трети път с многочестните мощи на преподобната. Те бяха като непобедим воин сред жителите, които се намираха там. Поради тия неща варваринът искаше да се завърне без успех. До стените отчасти той би се домогнал, обаче срещу крепостта на преподобната той не би успял иначе освен като сено срещу огън. Подобно на Мойсей и на Йеремия и той чуваше било [думите]: „Не се моли за този народ!”, било пък: „Излез из тоя град, защото като медна стена твоите молитви го отбраняват срещу моя гняв!”
И тъй – о, скръбна повест!, – когато грехът надделя, изведнъж в ръцете [на турския цар] бе [онова], което му се струваше, че никога няма да получи. Отпосле що? Ако на вашата любов писмено изложа онова, което стана тогава, зная сигурно, че ще ви опечаля и просълзя. Ала поради тържеството на деня ние премълчахме повестта, макар и да е полезна, но – на риданието.
Но думата ни е за светицата. Когато всички скъпоценни неща в града се донасяха пред лицето на царя, донесено биде и всечестното тяло на преподобната, оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди.
Като го изпроси, цар [Константин] – който [с баща си Страцимир] царуваше в град Видин, на реката Дунав – го отправи за там. Но и във Видин не престоя много време. Когато унгарският крал заедно с подвластните си войски премина река Дунав, превзе Видин и стигна Никопол, варварският началник – като напусна Византия, с която люто воюваше тогава – се опълчи срещу унгарците с възможната скорост. И когато сражението стана, той съвършено ги победи и направи по-голямата част от [унгарската] войска да се издави в реката. Така, величаейки се със славни победи, измаилтянинът стигна до град Видин и изпрати в град Бруса свързан царя [Страцимир], който беше излязъл насреща му, без да се бои поради онези обещания, които му бе изпратил [султан Баязид]. Той взе и неговите богатства, които бяха повече от всяко число, и ги изпрати у дома си.
Когато всичко това ставаше тъй, случи се там да бъде благочествейшата княгиня на сръбската земя, съпругата на приснопаметния и свет княз Лазар – която бе дошла да се види с царя заедно с двете си благочестиви деца, деспот Стефан и Вълко, – както и съпругата на великия и много храбър деспот Углеш по име Евтимия, която е украсена с подвизи и добродетели и която мнозина превъзхожда по премъдрост и остроумие.
Имайки смелост, те заедно поискаха от царя не града, не неговата околност, не богатства, нито пък нещо друго подобно, което носи малка и временна наслада, а безкрайна гибел. Напротив, обхванати крепко от любов, те паднаха пред [царя], просейки нетленните мощи на преподобната майка. А той, като се присмя, рече: „Че защо не просите нещо от онези богатства, които имат много по-голяма цена, а само сухи и съвсем неподвижни кости?” А те – о, блажено съизволение, о, боголюбезно предложение на благите души!” – отвърнаха: „Ние сме готови да предложим, ако искаш, да заменим всичките си богатства с мощите, които ние желаем.” И той похвали тяхното усърдие – защото добродетелите заставят и мъчителите да се учудват – и им даде в ръцете исканото. А те, като го прегръщаха с ръце, целуваха го, заедно с очите влагаха си душата и сърцето, от радост сълзи проливаха, възхваляваха, коленичеха и не знаеха как да се насладят на скъпоценния ковчег. А накрай, когато приготвиха [светицата] със скъпоценни масла и златни одеяния, много тържествено я отнесоха в своята земя, като всички се хвалеха и се радваха, че са придобили такова съкровище, което струва повече от целия свят.
И не сгрешиха премъдрите. Това [съкровище] биде поставено в светата църква в двореца им. То ги пази да не бъдат сполетени от навети – защото, което се върши в чест на съслужителя, въздава се на божия първообраз, а те, подкрепяни от сладки надежди, възрастват [духовно] все повече и повече. Ние се надяваме, че [двете княгини] ще царуват заедно с нея, защото заедно се смилиха над нея и я избавиха от варварски ръце – наистина, когато бог пожела, но и те много се погрижиха, защото [пророкът] рече: „Изведе своя народ, но с ръцете на Мойсей и Аарон.” Бог опази и мощите на преподобната от варварско изстъпление, ала със старанието и ревността на тия боголюбезни и великопохвални мъже. Не ме упреквайте, че на женската немощ отдавам мъжеско име: цени се крепкостта на разума, а не външният образ на [човешката] природа. Към мъжете се числи и Ана, и Юдит, и Девора, които сътвориха чудеса, покориха царства и посрамиха нечестиви царе.
И сега цялата им земя е щастлива и много почитана. Тя е украсена с всякакви неща и превъзхожда всички царства, които [се простират] от изток, та дори и до Западния океан. Веднага щом дойдоха, измаилтяните напълно покориха тези [царства] и направиха едва да се диша. Унищожиха благочестието и погубиха техните царе и князе. Рядко, и то с мъка, би се намерило там църква или свещеник – при това светилището бива тайно и скрито в земята. А тук тези боговенчани господари – макар че много пъти биваха нападани от тях и макар че бяха оплячкосвани като виноград, и то неведнъж в годината, но всеки ден и дори всеки час – живеят закриляни от бога поради молитвите на преподобната, царуват над своите както отначало, умножават благочестието и развъждат добродетелите. Кажи ми в кои страни, в кои градове има толкова манастири, и то велики и славни! Где има такова множество монаси, които надминават всяко число и които живеят ангелски и безбрачен живот? Едни в манастирите – като съзерцават едно и също, като мислят за едно и също, като дишат еднакво и с обещанието, що имат помежду си – служат на себе си и за образец и подтик към добродетел; други пък – като стоят в небето на безмълвието – подобно на серафимите изпълняват божията воля, духовно като живеят и се наслаждават и постоянно като умножават молитвите си за управниците. Где има толкова архиереи? Где [има толкова] усърдие към бога и към божествените [угодници]? Где [има такова] благочиние у народа – толкова всред управниците, колкото и всред подчинените? Никъде освен тук, където [преподобната] пожела да се предаде на покой. Владетелят отне от нея българската слава, а й подари сръбската, без да остане нищо от онази, [от българската].
Така бе пренесена достойната за похвала майка. И това бог извърши предумишлено, чрез нейното идване да се освети и да се напъти към по-добри [дела] и западната [страна, Сърбия].

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания