Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Драми
Зидари
Самодива
Страхил страшен хайдутин
Невяста Боряна
Змейова сватба
Първите
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Драматургия
Драми
Автор:
Тодоров, Петко Ю.
Петко Юрданов Тодоров (26.IX.1879 – 14.II.1916) е роден в град Елена в чорбаджийско семейство. Фамилията му има роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Още в семейното обкръжение в него се формира широк кръг от интереси в областта на културата. В периода 1894–1895 г. е гимназиален ученик в Търново, а една година по-късно заминава за Франция, Тулуза, с брат си Христо Тодоров, където е приет да учи. В България се впуска в участия в литературни четения и групи и приема идеологията на социалдемокрацията. Във Франция се свързва с френските общественици, чете руска и френска литература. Там той сътрудничи на вестник „Ла Депеш”, а след завръщането си в родината (1897) започва да издава в. „Законност”, където публикува своите обществено-политически статии. Бива изправен пред русенския окръжен съд заради едно възвание против управляващото правителство и княза, но е освободен поради ненавършено пълнолетие. Завършва висшето си образование през 1904 г. в Лайпциг и Берлин, където е следвал литература, а по-рано в Берн, Швейцария – право. В България след пристигането си в началото на века попада под влиянието на д-р. К. Кръстев и П. Славейков, след което ревизира естетическите и обществените си възгледи. Първите му творби са разкази със социална тематика, а по-късно започва да твори в индивидуалистичен дух. Началните си опити публикува във в. „Другар” и в. „Съвременна младеж”, както и в списанията „Светлина” и „Искра”. Той е един от членовете на идейния и творчески кръг около списание „Мисъл”, заедно с П. Славейков, П. К. Яворов и д-р. К. Кръстев. Литературното му творчество е обвързано с вижданията на „Мисъл”. П. Ю. Тодоров е създател на нов жанр в българската литература – идилии. Първата му творба в този жанр е „Певец” (1899), с която се поставя началото на промяната в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В литературното си наследство той ни е завещал разкази, няколко драми и идилии. Основата на произведенията му са фолклорни мотиви, които той разработва и вплита в художествените си идеи. Драматургичните му творби разкриват романтичното и необикновеното в живота. Главни герои в идилиите му са независимите, гордите и волните личности, чрез които той създава обобщени образи-символи. Идилиите на Тодоров са невероятен синтез между поезия и проза, посредством умелото вплитане на приповдигната емоционалност, великолепна пейзажност и пъстра образност. Драмата „Зидари” е първата драматургична творба на Петко Ю. Тодоров, замислена е още през 1899 г. В първоначалните планове на автора тя е била в четири действия и е трябвало да се казва „Каманари”. Пълният текст е готов година и половина по-късно. Отпечатана е обаче след нанасянето на корекции по внушение на П. Славейков и д-р Кръстев, които четат ръкописа и правят някои препоръки, през 1902 г. в сп. „Мисъл”. В публикуваната драма броят на действията вече е три. Появата на „Зидари” предизвиква засилени дебати в литературно-критическите среди като се акцентира на мотива за вграждането. През 1908 г. драмата е поставена на цената на Народния театър за пръв път от тогавашния режисьор на театъра Йозеф Шмаха. „Самодива” е второто драматургично произведение на Тодоров. Започнал е да обмисля по сериозно и да разработва идеята за написването й веднага след издаване то на „Зидари”. И тази творба е публикувана за първи път в „Мисъл”. Авторът непрекъснато прави промени по „Самодива”, като най-многобройни и значителни редакции нанася през 1909 г., когато драмата влиза в подготвян от него самостоятелен том „Драми”. Това издание е реализирано от „Мисъл” през 1910 г. и в него са включени и драмите „Страхил страшен хайдутин” с подзаглавие „Драматически епилог в едно действие” и посвещение „На моя майстор Пенча Сламейкова посвещавам тая тиха песен” и „Невяста Боряна”, чието поставяне на сцената на Народния театър (12.IV.1909) е режисьорският дебют на Пейо Яворов. „Змейова сватба” е замислена като пиеса-приказка със заглавие „Змейово либе”, но по-късно се трансформира в драма с две действия. Първото й отпечатване е в книга втора на сборника „Драми” на „Мисъл” през 1910 г. с посвещение „На паметта на сестра ми Минка”. Последната драма, включена в този справочник, „Първите” е изградена на основата на реални събития, случили се в родния град на Тодоров Елена. Сюжетът се изгражда около продължителните борби на ограбваното и онеправдано население срещу чорбаджийската власт. Това въстание получава името „Джумхур” (въстание, безначалие), което в началото е прието от автора за име на творбата му. Отпечатана е за първи път в сп. „Мисъл” през 1907 г. с посвещение „Д-ру К. Кръстеву”, което в по-късните издавания отпада.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания