Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни творби
Кипиловската пещера
"Не ни ли виждат?"
Ратайкиня
Маргарит
Среща
Бай Драган
Конкурс
Тайна
Стойко
Няма вече...
Мишка
Светът му крив
На изповед
За правда
Самотен гроб
Ново село
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни творби
Автор:
Тодоров, Петко Ю.
Петко Юрданов Тодоров (26.IX.1879 – 14.II.1916) е роден в град Елена в чорбаджийско семейство. Фамилията му има роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Още в семейното обкръжение в него се формира широк кръг от интереси в областта на културата. В периода 1894–1895 г. е гимназиален ученик в Търново, а една година по-късно заминава за Франция, Тулуза, с брат си Христо Тодоров, където е приет да учи. В България се впуска в участия в литературни четения и групи и приема идеологията на социалдемокрацията. Във Франция се свързва с френските общественици, чете руска и френска литература. Там той сътрудничи на вестник „Ла Депеш”, а след завръщането си в родината (1897) започва да издава в. „Законност”, където публикува своите обществено-политически статии. Бива изправен пред русенския окръжен съд заради едно възвание против управляващото правителство и княза, но е освободен поради ненавършено пълнолетие. Завършва висшето си образование през 1904 г. в Лайпциг и Берлин, където е следвал литература, а по-рано в Берн, Швейцария – право. В България след пристигането си в началото на века попада под влиянието на д-р. К. Кръстев и П. Славейков, след което ревизира естетическите и обществените си възгледи. Първите му творби са разкази със социална тематика, а по-късно започва да твори в индивидуалистичен дух. Началните си опити публикува във в. „Другар” и в. „Съвременна младеж”, както и в списанията „Светлина” и „Искра”. Той е един от членовете на идейния и творчески кръг около списание „Мисъл”, заедно с П. Славейков, П. К. Яворов и д-р. К. Кръстев. Литературното му творчество е обвързано с вижданията на „Мисъл”. П. Ю. Тодоров е създател на нов жанр в българската литература – идилии. Първата му творба в този жанр е „Певец” (1899), с която се поставя началото на промяната в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В литературното си наследство той ни е завещал разкази, няколко драми и идилии. Основата на произведенията му са фолклорни мотиви, които той разработва и вплита в художествените си идеи. Драматургичните му творби разкриват романтичното и необикновеното в живота. Главни герои в идилиите му са независимите, гордите и волните личности, чрез които той създава обобщени образи-символи. Идилиите на Тодоров са невероятен синтез между поезия и проза, посредством умелото вплитане на приповдигната емоционалност, великолепна пейзажност и пъстра образност.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания