Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Теории за масовата комуникация
Пета глава. Парадигма на функционалния анализ – Роберт Мъртън
Парадигма на функционалния анализ – Роберт Мъртън
Предизвикателството да градиш парадигми
Основи на функционалния анализ
Дисфункциите са интересен индикатор
Ключови думи
Въпроси за размисъл
  
Виж още:
Обществени науки /Социология. Статистика
Общи въпроси на науката /Журналистика. Връзки с обществеността. Книгоиздаване
Теории за масовата комуникация
Автор:
Петев, Тодор

Предизвикателството да градиш парадигми

През петдесетте години на двадесети век изследователите са ценели професионалните умения да работят в определена концептуална перспектива – изследователските проекти са разглеждани като практическо средство за утвърждаване или коригиране на идейния проект, предлаган от „големите умове”.
Концепцията за ограничените ефекти на медиите, властвала през шестдесетте години в Северна Америка, се отличава със своята натрапчива условност: при определени условия някои медии, разпространявайки някакви съдържания пораждат някакви ефекти при някои хора. Тази парадигма като ли слага край на тревожните визии за масовото общество - техният познавателен потенциал вече е изчерпил своите възможности. Критическите възгледи за масовото общество не се нуждаят от някаква специална концепция-коректив, защото при новите условия те просто не важат. Поне – във формите на същинското научно изследване, изискващо ясен предмет и отчетлив социален обект.  
За да бъди разбрана, парадигмата за ограничените ефекти се нуждае от отчетливи емпирични примери. И такива са предоставени в изобилие - възникналата индустрия на масовите проучвания прокарва множество връзки между организации, институции и публики. Но дори в края на петдесетте години парадигмата не е приета като нещо очевидно, дори от социалните изследователи.1 Вълната от социологически проучвания кара поддръжници на теоретичното начало да изразят тревогата си  от „нашествието на количествени методи”. Чарлз Райт Милс, ученик и бивш последовател на Пазерсфелд, издига тезата, че емпиричните изследвания вече задушават социологическото въображение. Така те произвеждат подвеждащо актуални заключения относно природата и структурата на социалния ред. Новата социална парадигма води до резултати, които просто оправдават наличното социално статукво – в този смисъл функционалната парадигма не подпомага социалната промяна.2
Тъй или иначе, млади преподаватели от няколко университета изграждат изследователска общност, развиваща новата научна перспектива.  Новият слой в интелектуалната общност разгръща академичното начало заедно с научно-приложното, като използва специални теории и методи за емпирично проучване. Много от специалистите по функционален анализ се оказват същевременно и находчиви предприемачи – те поемат разнообразни поръчки за полеви изследвания, обслужващи американското правителство, корпорации, фондации, обществени организации и масмедиите.     
В познавателен план Мъртън е убеден, че линията на емпиричните изследвания би имала действителен успех, само ако води към изграждане на абстрактна теория. Чрез анализ и синтез на данни от провежданите емпирични изследвания би могло да бъде конструирана теория, която би имала средна по обхвата си валидност. Комуникационният теоретик отправя следното предупреждение:

„Някои социолози все още пишат, като че ли очаквайки, да се появи тук и сега, някаква формулировка на общата социологическа теория, която да бъде достатъчно широка, за да обхване огромното количество прецизно наблюдавани подробности на социалното поведение, организацията и социалната промяна и която да бъде достатъчно богата, за да привлича вниманието на изследователите към потока проблеми пред емпиричното изследване. Това аз смятам за едно незряло и апокалиптично убеждение. Ние [още] не сме готови. Не е извършена достатъчно подготвителна работа.”
(Merton, 1967: 45)

В продължение на четвърт век Мъртън изгражда школа от млади специалисти с вкус към изследователски стратегии, обединяващи индукцията с дедукцията, анализа и синтеза. Теориите със среден обхват са изграждани да описват, обясняват и предсказват само ограничени области, действия и социални процеси – конкретни неща, които могат да бъдат емпирично изучавани. За целта са необходими валидизирани теории, работещи на средно равнище на социалното познание.3
Тези теории със среден обхват са близки до наблюдаваните данни и позволяват, по думите на Мъртън, да бъдат проверявани емпирично (Jary & Jary, 2005: 658). С натрупване на емпирични социологически обобщения възникват съответни специални теории (социология на науката, социология на масовите комуникации, социология на организациите), притежаващи ограничена валидност.
Мъртън очертава следните пет особености на теориите със среден обхват:
        1. Те се състоят от ограничен набор допускания, от които се изграждат конкретни хипотези, които от своя страна са тествани със емпирични изследвания.
        2. Тези теории са достатъчно абстрактни, за да работят в различни области на социалната структура и социалния живот и така те превъзхождат общите описания и емпиричните обобщения.
        3. Те не са развивани всяка една по отделно, а се утвърждават в по-широки теоретични рамки. 
        4. Този вид теории преодоляват различията между конкретните микро-социологически проблеми.
        5. Теорията със среден обхват изисква конкретизация на незнанието. “Вместо да претендира за знание там, където то липсва, тази ориентация подчертано признава какво трябва още да бъде научено, за да се постави основата на още по-голямо знание.” (Merton, 1967: 68).
Изследователи, които се отнасят скептично към „всякакъв род дълбокомислени модели” са убедени, че бъдещето на социалните науки ще се развива в две направления: 
        - Развитие и усъвършенстване на методите на емпиричното социологическо изследване;
        - Постепенно натупване на добре обосновани емпирични обобщения (empirical generalizations).
По двете направления се разгръщат емпирични изследвания с конкретни инструментални и съдържателни задачи. И тук трябва да отбележим продуктивността на инструменталното направление се оказва забележително висока. Докато емпиричните обобщения при изучаване на даден процес или феномен има своите пространствено-времеви и културни ограничения при изучаване на емпиричните инструменти – методи, анкетни карти, дневници, видове въпроси, типове скали – има подчертано кумулативен характер. Инструментално приложното изследване свързва предмета  на теоретичното изследване на изучаваните връзки и отношения с разработваните индикатори и скали за емпирична проверка (Budennbaum and Novak, 2001: 87-106)  Практическата насоченост на емпиричните методи обяснява бързото им навлизане в обществената сфера. 
Търсенето на нови изследователски инструменти доминира. Ще надхвърля рамките на традиционната проверка на визии и теоретични модели и конкретните хипотези. Мъртън и неговите последователи са убедени, че изследователските начинания могат да бъдат обединени в сноп от теории със среден обхват. Върху основата на емпирично потвърдената или отхвърлена хипотеза би възникнала една разгърната обща теория. Нейният обхват и валидност биха били като тези при природните науки – истинско кредо на емпиричната социология. Обобщените резултати на отделните изследвания биха позволили да бъде изградена по-широка рамка за изучаване на действието на медиите и техните ефекти в обществото.
По-късно изследователите ще заключат, че безброй емпирични проверки са били осъществени, но усилието те да бъдат обединени в по-широки теории се е оказало по-проблематично. Множество интересни теории със среден обхват се рои благодарение на парадигмата за ограничените ефекти. Има ли позитивен резултат това направление? Отговорът е определено положителен – създадена е парадигма, съчетаваща свободата на теоретичното въображение и стремежа за емпирична проверка.
В това отношение диалектически е избягната възможността за преждевременна генерализация на осмисляния изследователски опит. Избегната е опасността за преждевременно затваряне (premature closure) на изследователското търсене.


1 Изследователите от една страна отхвърлят спекулативната теория, създавана по метода „седейки в креслото”, а от друга, изразяват неудовлетвореност от индуктивния подход, който се влияе от конкретните условия на провежданите изследвания и по-този начин включва ситуацията като фактор.
2 Райт Милс смята, че „абстрактният емпиризъм” уврежда „социологическото въображение” и че са необходими радикални промени в социалния ред на американското общество. В такъв план той определя парадигмата за ограничените ефекти като консервативна.

Към ключовите думи

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания