Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Спортна журналистика
Уводни думи
Социални измерения на спортната журналистика
Исторически преглед на българската спортна журналистика
Език и стил
Етика, критика, критикарство
Жанрове и форми в спортната журналистика
Предизвикателствата на стадиона. Правила при отразяване на спортно събитие
Между сензацията и разследването. Ролята на списанието в спортния печат
Спортът в електронните медии, или „Made for television”
Нови хоризонти, нови технологии
Заключителни думи
Библиография
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България до 9. IX. 1944 г.*
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България до 9.IX.1944 г., издаван на чужди езици
Справка на единичните листове, издавани у нас до 9. IX. 1944 г.
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България от 9. IX. 1944 г. до 1969 г.*
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България от 1944 г. до 1969 г., издаван на чужди езици
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България от 1970 г. до 1990 г.*
Библиографска справка на спортния периодичен печат в България от 1990 г. до 1992 г.*
Справка на издателствата за спортна периодика в България през 1993 г.*
Zusammenfassung. Sportjournalismus
  
Виж още:
Общи въпроси на науката /Журналистика. Връзки с обществеността. Книгоиздаване
Спортна журналистика
Автор:
Ефремов, Ефрем

Жанрове и форми в спортната журналистика

Quandoque bonus dormitat Homerus
Horatius
Понякога и добрият Омир дреме.
(Дори геният невинаги е еднакво добър)
Хораций

Една от налагащите се тенденции в съвременната ни практика е да се дава повече информация не за спорта, а за събитията около него. Журналистът е принуден да се отдалечава от конкретните измерения на дадена среща и да навлиза в личната сфера. От друга страна – присъствието на телевизията допринесе много за метаморфозите на класическата жанрова система. Златно правило на пишещите колеги стана: „Нашата информация започва там, където свършва обективът.” Това има и своите хубави страни – ако репортерът е добър, може да намери такива таили, които не са били хванати от „окото” на камерата. Може да смени перспективата, да направи ретроспекция, аналогия и т. н. Може да си позволи повече оценки от телевизионния си колега. Размиването на границите между жанровете е процес, характерен не само за спортната журналистика, и дискусиите за плюсовете и минусите на репортажа, коментара, фийчъра са по-скоро в теоретичен, отколкото в практически план.
Затова, говорейки за жанрове, ще ги разглеждам доста условно. Но това съвсем не означава, че за качествен журналистически продукт се ползва рецептата „от всичко по малко”. Преди да започна анализа си върху принципите на основните жанрове в спортната журналистика, ще се спра на някои важни понятия. Професор Бен Холман от Мерилендския университет ни ги дава:
„Твърда новина – това е, което спортните репортери преследват. Истории, които се развиват извън игралното поле. Те надхвърлят спортните измерения.
Фийчър – най-разпространеният вид писане. Може да варира от отделен материал за дадено събитие до серия от репортажи.
Обърната пирамида – налагаща се форма на организация на материала, взета от агенционната журналистика. Важната информация се разполага в началото, следват подробностите.
Лийд – водещо резюме на историята. Дава се кратък отговор на петте основни въпроса в журналистиката – кой, кога, къде, защо и как. Обикновено с обем 3-4 машинописни реда.
Основен текст – разширен отговор на петте въпроса – кои са играчите, какво са направили, за да победят, кога са били важните моменти, къде е бил решен изходът на срещата, защо отборът е победил и как е постигната победата.”1
Аз бих добавил, че добрите журналисти наблягат на въпросите как и защо.
Началото е предизвикателство към литературните способности на автора. То дава голяма творческа свобода – може да започне с цитат или с въпрос. След това съдържанието на историята е изпитание за качеството му на експерт в конкретния спорт и ако то отсъства, читателите ще се почувстват подведени.

Репортаж
Доскоро това бе най-използваният начин за отразяване на дадено събитие. После на мода дойде кратката информация, след нея – фийчърът. Но в последните години се забелязва възраждане на репортерството. То е свързано със събиране на информация, със срещи с много и различни хора. Затова ще предложа няколко практически съвета към навлизащите в професията.

Задължителни изисквания:
        ¦ Поддържай непрекъснат контакт със спортистите и треньорите, дори и да не ти трябва информация в момента.
        ¦ Бъди внимателен и търпелив. Не търси нови сведения, когато броят приключва и времето е оскъдно.
        ¦ Не злоупотребявай с непрекъснати обаждания по мобилните телефони (най-много да си сменят номера).
        ¦ Не пренебрегвай в общуването си секретарки, запалянковци и всички, които имат досег до „твоя” спорт. Всеки може да ти е от полза.
        ¦ И накрая, бъди етичен (вж предната глава)

Няколко съвета:
        ¦ Бъди благодарен (никой не е задължен да ти дава информация).
        ¦ В разговора задавай и въпроси, чиито отговори знаеш. Така ще видиш дали са искрени с теб.
        ¦ Избягвай оценките, когато разговаряш (особено персоналните).
        ¦ Използвай и официалните пресаташета на отбори или федерации. От време на време и те знаят и казват по нещо.

Важни правила:
        ¦ Поддържай компетентността си.
        ¦ Бъди добронамерен и не се заяждай на дребно.
        ¦ Създай си чисто човешки контакт (ако можеш).
        ¦ Бъди честен и коректен.
        ¦ Създай възможност за обратна връзка – не само да получаваш, но и да даваш информация, без това да означава клюкарстване.
        ¦ Знай, че спортистите и треньорите съзнават значението на пресата, но отказът им да говорят с теб не е национално предателство. Може би не си спазил някоя от гореизброените точки, в най-честия случай това е за етиката.

Допълнителни задачи:
        ¦ При възможност опознай се със семействата на спортистите, те също са източници на информация.
        ¦ Чети всичко в пресата. Някой факт, споменат от колега, може да стане чудесна основа за твой репортаж. Следи и провинциалната преса. Там знаят повече – особено за младите години на спортиста.

Основен метод е наблюдението
Американският изследовател Дениън Уилямсън отбелязва, че „добрият репортер е очите, ушите и носът на читателя”.2 Очите на журналиста трябва да виждат, не само да гледат. Да виждат всичко, и най-малкия детайл. Защото подробностите правят от една рутинна история блестящ репортаж. Два различни отбора могат да се опишат с по 3–4 страници и пак в съзнанието на читателя да изглеждат еднакво безцветни. И обратното. С точно подбрани подробности след няколко реда те вече ще са различни един от друг.
Всеки млад репортер трябва да може да пише по-разгърнато. Това предполага вникване в атмосферата. Уилям Ривърс правилно твърди: „Изискването за къси материали е „желязно” и бързо се усвоява. Майсторлъкът е, когато ти кажат: „Искам дълга и интересна статия.”3
Задължително е, когато отива към стадиона, журналистът да е с изострени сетива, да търси отличителното, а не да се подвежда от рутината, да намира свой поглед към събитията. Да се стреми да бъде в хармония със себе си, с етиката на професията си.
Преди да седне да пише, журналистът трябва да си отговори на следните въпроси:
        ¦ В обичайното емоционално състояние ли съм?
        ¦ Видял и записал ли съм най-главното?
        ¦ Имам ли основна нишка за бъдещия си материал?
        ¦ Не съм ли претрупан с подробности, или ми липсват?
Често съм срещал колеги, които са се оплаквали, че просто не виждат всичко. Наблюдателността е качество, което се тренира. Като се резюмира например външният вид на приятел и се завърши със записване на характерни жестове и мимики на даден треньор или играч.
Има и други форми на наблюдение и събирана на информация. Разпространен подход е журналистът да отиде на лагер с даден отбор. За престоя си там трябва да оправдае максимата на Бейли, че „наблюдателността е комбинация от гледане и слушане”. Но тогава има опасност да се създадат по-близки отношения със спортистите и да се изпади в субективизъм. (Вж пета глава.) А и финансовите ресурси на повечето редакции не го позволяват. Понякога самият спортист се поставя в ролята на репортер, но това крие рискове заради липсата на професионален опит. Що се отнася до популярния (в миналото) подход „журналистът сменя професията си”, лично аз имам възражения в чисто морален аспект.
Но където и да е репортерът, той не бива да става център на вниманието. Трябва да помним, че не ние сме звездите. Известният изследовател Кен Метцлер препоръчва тактиката „мишка в ъгъла”.4 Но и тук опираме до етиката. Ако някой колега се е запил със спортисти, не е редно да описва „подвизите им”. Ако пък чак толкова е наложително, нека избегне персонифицирането.

Интервю
То е сравнително чисто като жанрова специфика, въпреки че Шърли Бияджи от Калифорнийския университет показва „неразривната му връзка с фийчъра, портрета и разследването”.5
Интервюто е много разпространено в спортната журналистика. На пръв поглед е лесно – формулираш въпросите, задаваш ги, „сваляш” записа от касетофона. Ето бърз и понякога ефектен материал, придобит с минимум усилия.
Но не е точно така. Първо, журналистът трябва да си отговори на въпроса защо иска да се срещне точно с този човек. „Обектът” също ще си зададе този въпрос. Предложете следните алтернативи: давате му шанс за публичност; за разкриване на собствена гледна точка; за елиминиране на недоразумения. Ако нищо не го трогне, използва се трикът, че трябва да прояви разбиране към журналистическия труд – това почти винаги носи успех.
За да бъде успешно едно интервю, журналистът трябва да има максимално широка информация за човека, с когото ще се срещне. Да се е готвил за срещата, да е прочел всичко за интервюирания, да знае за неговите предпочитания, къде какво е казал – това са необходими изисквания за качественото интервю.
При подготовка на въпросите трябва да се очертаят основните линии, за които ще питате вашия събеседник. Рядко се започва с най-сериозните теми. За предпочитане е да се използват „отворен” тип въпроси, а не такива, които предполагат едносричен отговор. Само неопитните журналисти гледат втренчено в листа с предварително написаните въпроси. При избора им не забравяйте целта на интервюто, степента на интелектуалното развитие на личността, мотивацията за отговор.
И при най-мълчаливите събеседници спазвайте следните правила:
        ¦ Обяснете целта на разговора;
        ¦ Не задавайте подвеждащи въпроси;
        ¦ Избягвайте квалификациите;
        ¦ Не задавайте елементарни и банални въпроси. Добър отговор ще получите само ако попитате нещо интелигентно;
        ¦ Следете събеседника ви да не се отклонява от темата. Понякога това става неволно, но също и целенасочено. Има хора (най-вече спортни ръководители), които с водопад от думи и странична информация се „измъкват” от отговор на поставения въпрос.

Професионално поведение
Използвайте магнетофон, но само за документация. Предупредете, че записвате разговора. Иначе – водете си бележки за най-главните моменти. Говорете ясно, гледайте събеседника през цялото време (но не втренчено), усмихвайте се, гласът ви трябва да е равен. Носете още един касетофон и батерии за всеки случай. Не разговаряйте на общи теми между въпросите и получените отговори.
От практиката са обобщени следните типове спортни интервюта:
        а) Традиционни – предшествани само от един разговор;
        б) Задълбочени – на базата на срещи с интервюирания в продължение на 4–5 дни. За тях е нужна по-специална подготовка. Такъв тип интервюта са характерни за списанията. При първия ви разговор задавайте по-леки въпроси, при втория – по-конкретни, а при третия – по-философски;
        в) По телефона – много разпространен тип интервюта. Търси се актуалността, но те невинаги звучат сериозно. И тук трябва да спазваме правилата – казваме целта, говорим ясно, слушаме търпеливо и не прекъсваме събеседника, избягваме паузите;
        г) Неофициални – обикновено служат за „бекграунд” на дадена история. Тук се използва интервюто като метод, а не като жанр;
        д) При пресконференции – липсва монопол върху отговорите, но не обсебвайте времето на всички. Това е среща с журналисти, а не само с вас.

При подготовката за интервюто възникват проблеми от морално естество. Къде е границата между личен и обществен живот? Колко пъти трябва да се иска интервю? Приемлив ли е отговорът – „Не коментирам”? Трябва ли да се плаща при разговор с даден спортист? Може ли две разменени реплики да се приемат за интервю? Каква трябва да е реакцията, ако въпросите са обидни или квалифициращи? Кой кого може да прекъсва? За съжаление няма общоприет отговор.

Фийчър
Според енциклопедичния речник „Майерс” фийчърът е: „...разказ, който скицира най-важните черти на събитието. В журналистиката това става посредством стиловите средства на репортажа, но се разясняват и обясняват причините и явленията. Фийчърът надхвърля рамките на репортажа.” 6
В сборника „Граматика на журналистиката” определението на жанра е доразвито: „Термин, широко употребяван в англоезичната журналистическа практика, който поради своята многозначност е непреводим с една дума. По тази причина, възприет от други езици, той се употребява в оригиналния му вид...”7 И по-нататък: „Фийчърът е третият тип основни журналистически текстове. Първият е новината, изграждана на принципа „кой, какво, къде, кога, защо, как”, чиято същност е фактът. Вторият е коментарът, който е анализ в дълбочина на фактите, ситуирането им в социалния контекст, очертаването на тяхната перспектива, интерпретирането им като явления и всичко това като предпоставка и аргументация за една или друга преценка... Фийчърът е третият тип, кореспондиращ с първия по своята фактическа достоверност, с втория по изразяване на мнение за фактите, но отличаващ се от тях със своите естетически качества, художествено внушение и личен почерк, което прави неговата същност авторово присъствие.” Това твърди проф. Тодор Абазов.8
Започвам с тези цитати, защото все още нямаме български еквивалент на понятието „фийчър”. А не са много и журналистите, добили кураж да пробват силите си в този труден, но същевременно лесен жанр. Защото всеки, който е успял да напише хубав текст, ще потвърди, че „добрите фийчъри сами се пишат”.
Изследователят Дениъл Уилямсън отбелязва четири основни елемента на истинския фийчър: „Журналистът разпръсква креативна енергия при определяне на източници и стил; авторът третира субективно историята; авторът не забравя, че фийчьрът носи информация; като спази гореказаното, започва да пише.”9
Спортната тема е благодатна за писане на фийчъри. Тя е достатъчно широка и свободна, а и предизвикателна. Не е нужен конкретен мач или резултат, за да напишеш фийчър. Спортът дава единоборства, сблъсък на воля, на характери, екстремални условия. В спорта има героизъм и предателства, чист дух и меркантилност, възход и падения, слава и забрава. И всичко това – пред очите на милионна публика, която смята себе си за свръхкомпетентна.
По какъв начин журналистът може да предаде вкуса на събитието, освен с фийчър. Пълна творческа свобода, много информационни поводи. По точното определение на Луис Александър: „Каквото означава един мач – това е фийчър.”10 Фийчърът е човешкото състояние на спорта. За да се появи, трябва идея. Идеите са навсякъде. От една рутинна баскетболна среща може да се направи фийчър – за атмосферата, за героя, за губещия, за публиката. Стига журналистът да има нужната информация, майсторство, да знае какво иска и как да го постигне. Често фийчърите се раждат от новини, които само се споменават в останалите вестници. Познавам и редактори, които карат младите да пишат по този начин, давайки им идеи и дори поръчвайки им теми. А въпреки разпространеното мнение никой не е доказал, че творба по поръчка не става. Да си припомним „Аида”.
Дори и най-известните теоретици трудно дават правила как се пише добре спортен фийчър. Брус Гарисън казва: „Първо – направете списък на източниците си, второ – начертайте генерална схема на историята, трето – направете списък на хората, които ще интервюирате.”11 Брус Патерсън налага три по-прости правила: „Вкарайте хора в историята, разкажете я, накарайте читателите да я усетят.”12
Практиката е показала, че няма точно правило за успешно начало при фийчърите. Всичко зависи от таланта на автора. Някои използват резюме на материала, други – цитат, трети – въпрос, четвърти дават казус, който по-късно описват. За разлика от новините при фийчърите „лийдът”, или началото няма подчертано информативен характер.
Повечето автори използват хронологичната последователност или „обърнатата пирамида”, ако изобщо може да се говори за някаква схема. Водещи са въображението и майсторството. Но въпреки това е добре да се знае кое прави един фийчър добър – яснота, характерни детайли, информация, поднесена под необичаен ъгъл, добър език. Хубави истории трудно стават, ако са написани полуграмотно или на жаргон.
Фийчърът е основен похват при описването на т. нар. цветни истории, насочени към отделни страни на спортния живот, например поведението на запалянковците или ролята на масажиста, както и при описване на личните съдби на съответните атлети или треньори. Фокусът пада върху самата личност и е важно да се обясни защо именно тя е центърът на нашето внимание.
Чрез фийчъра ангажираме емоциите на читателите, караме ги да се идентифицират с „героите”. Тук вниманието е насочено върху конкретен проблем, ситуация и хората, които са се справили (или не) с нея.

Предварителен фийчър
Той се пише, преди да е станало дадено събитие. Тук формата „обърната пирамида” е задължителна. Тя осигурява информационен масив за предстоящия старт на базата на конкретен повод – скандал, контузия,статистика.

Фийчър след събитието
Дава повече информация, повече подробности. Журналистите са видели какво са написали колегите им и имат възможност за по-различна интерпретация и спокоен анализ. Този тип фийчър е характерен за списанията или за неделните издания на вестниците.
В заключение фийчърът е от „висшия пилотаж” на спортната журналистика. Който го може, значи е заел достойното си място в гилдията.

Колона*
Винаги съм смятал, че най-доброто журналистическо постижение е да имаш собствена колона в голям и престижен вестник. Да можеш свободно да изказваш мнението си по избрани от теб актуални проблеми. Читателите да те знаят и да търсят мястото на твоята „колона” по страниците.
За съжаление персоналната колона не е особено застъпена форма в нашия спортен печат. Дали защото преди години на определени места можеха да пишат само главните редактори, които по правило не бяха добри журналисти, дали защото всичко беше централизирано и планирано, но постоянните „лични” рубрики нямаха място във вестника. Срещаха се и изключения, но те като че ли потвърждаваха правилото.
През последното десетилетие този жанр върна популярността си. Но това са предимно вътрешнополитически коментари. У нас се счита, че колоната трябва да се „пише” от различни хора. Напротив, тя е предназначена за един човек, който може да привлича читателите и всеки ден да влиза в диалог с тях. Бих се радвал, ако със следващите редове променя отношението на пишещите и редакторите към тази полемична и безспорно благодатна форма на писане.
И така, колоната е преди всичко лична. Тя изразява мнение и е субективна по характер. Пишещият трябва да е готов на всичко, за да отстоява гледната си точка. От това да участва в дискусии до вероятността да го оставят извън стадиона. В цял свят хората, които пишат колони, печелят най-много, но са и най-мразени. Това не е случайно.

Авторът на колони трябва да притежава следните качества:
        ¦ Да има ресурси, за да осигури надеждна информация;
        ¦ Да умее да пише кратко, във формата на синтезиран фийчър;
        ¦ Да е издръжлив. Когато осигуряваш ритмично своите текстове, качеството може да пострада. Тест за ефективността на рубриката и автора е нейната продължителност;
        ¦ Да е постоянен. Ако пише 5 пъти седмично, това означава 200 статии годишно. Малко хора са в състояние да произвеждат дълго качествен продукт. Може да има моменти на творчески приливи, но отливи не се допускат.

Авторът на рубриката трябва да съчетава инстинкта на репортер с писателското майсторство на публицист, информационните източници на добър криминалист с нужното образование и широта на възгледите.
Вече казах, че така наречените „колонисти” печелят много. Влиянието им е съизмеримо със заплатата. „Добрият „колонист” е каймакът на спортния отдел” – твърди собственикът на „Далас таймс херълд” Ян Осбърн. Той даде шестцифрена заплата на „колониста” Блек Шеролд, който дойде при него от конкурентния вестник „Далас морнинг нюз” и с това допринесе за фалита му.
Споменах, че журналистите, водещи персонални рубрики, са индивидуалисти. Те събират информация от много хора, а са сами под светлината на прожекторите. Това е и за добро, и за лошо – „колонистите” често са обект на критика. Ако им липсва аналитичен подход и не успяват да видят причинно-следствената връзка на фона на глобалните философски проблеми, ако са зависими от някого, ако не забелязват наглед маловажните детайли, ако стилът им е недодялан, а езикът – неразбираем, ако само критикуват и не виждай нещо позитивно или ако хвалят или правят само другарски забележки, те просто ще загубят доверието на читателите си. И тогава – сбогом слава и прилични хонорари.

Писане за персонална рубрика
Независимо от мащаба и влиянието на медиата, творческите идеи са нещо лично – с всички кризи и възходи, присъщи на автора. Популярно е журналистическото оплакване: „Най-лошо е, когато се събудиш, изобщо да не знаеш за какво ще пишеш.”
Някои коментатори работят в тясно сътрудничество с редакторите и си правят седмичен план. Но събитията невинаги съвпадат. Други разчитат, че вдъхновението ще ги осени точно в определен час преди „затварянето” на броя. Като цяло успяват, но се случват и провали. Който и да седи над белия лист, опитен или начинаещ, главен редактор или стажант, трябва да спазва следните правила:
        ¦ Да обмисли и прецени достоверността на информацията, която е получил.
        ¦ Да не приема, нито да отхвърля веднага идея, хрумнала му от разговори с хора.
        ¦ Да влага творчество. Има съществена разлика между стил и клише. (Вж четвърта глава.)
        ¦ Да пише с увереност, но без до парадира със знания и умения.
        ¦ За предпочитане е да пише в първо, а не в трето лице. Тези колони са персонифицирани и авторът отговаря за думите си.
        ¦ Да мисли за последствията. Заключенията трябва да са подплатени с факти, но да се прекалява с цифрите, е излишество. Колоната е разговор с читателя, а не отчет.

В заключение – журналистът, имащ своя колона на спортна тема, е достигнал своеобразен връх в творческото си развитие. Това означава, че е овладял най-деликатното балансиране между съвестта и достойнството си на автор, мнението на читателите и интересите на издателите на вестника. Но да се стигне до това положение, трябва да се явят хора, които да убедят редакторите, че притежават способности, воля и амбиция да поддържат собствена колона.


1 Hollman, B. Sport and Mass communication. Marryland, 1972.
2 Williamson, D. R. Feature Writing for Newspapers. New York, 1975.
3 Rivers, W. L. Free-Lancer and Staff Writer: Newspaper Features and Magazine Articles. Belmont, Calif., 1981.
4 Metzler, K. Creative Interviewing. New York, 1989.
5 Biagi, Sh. Interviews That Work: A Practical Guide for Journalists. Belmont, Calif., 1986.
6 Meyer, W. Journalismus von heute. München, 1983.
7 Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката. C., 1996.
8 Пак там, c. 55.
9 Williamson, D. R. Op. cit.
10 Alexander, L. Beyond the Facts: A Guide to the Art of Feature Writing. Houston, 1975, 1975.
11 Garrison, B. Professional News Writing. Hillsdale, NY, 1990.
12 Patterson, B. R. Write to be Read. A Practical Guide to Feature Writing. Ames, 1986.
* Използвам термина „колона” [column], разпространен в англо-американската журналистическа стилистика. Става дума за постоянни спортни рубрики на един и същи автор, разполагани на установено място и с константен дизайн.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания