Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Зряло поетическо творчество (1870–1889)
1870 г.
1871 г.
1872 г.
1873 г.
1874 г.
1875 г.
1876 г.
1877 г.
1878 г.
1879 г.
1880 г.
1881 г.
1882 г.
1883 г.
1884 г.
1885 г.
1886 г.
1887 г.
1888 г.
1889 г.
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Поезия
Зряло поетическо творчество (1870–1889)
Автор:
Славейков, Петко Р.
П. Р. Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Младият Петко променя фамилията си на Славейков, след като вижда славеи, които го впечатляват изключително много. Петко Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), където разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863–1867), вестник „Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874), „Костурка“ (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите й. По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. В настоящия справочник са събрани зрелите поетически творби на П. Р. Славейков. Сред тях са известни и изучавани в училище произведения като поемата "Изворът на белоногата" (1873), стихотворението "Жестокостта ми ся сломи" (1873), "Сурвакня" (1878), римуваният анализ на населените места "Поместни прокобения" (1876), много хумористични и болезнено сатирични творби, както и детски стихотворения, най-популярното от които е "Малък Пенчо" - посветено на сина му известният поет символист Пенчо Славейков. Негови са и болезнено критичните стихотворения "Не пей ми ся" (1870) и заклеймяващото "Не сме народ, не сме народ, а мърша...". Стихотворенията са групирани според перода, годината в която са написани. По този начин може да се улови развитието на творчеството на автора, промяната на музата, преминаването през злободневието, фолклора, любовта, привързаността, политическото и умелото им преплитане. В творчеството му могат да се открият много познати мотиви, подети и дообработени от други български поети. Петко Славейков е основна фигура в раждането и развитието на българската художествена литература.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания