Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Марш
Возвание
Над Караисенските герои
Кога
За роба няма тук свобода...
Сега ил никога...
Зеленей се, горо-сестро...
Марш
Певец
Баща и син
Войводата
Български марш
Надежда
Годината 1876
На моите другари
Защо е тоя гроб...
Христо Донев
На нея
Последна въздишка
Майчина песен
Богатите
Народният цвят
Нямането
Разсвирепя тиранина...
Чорбаджийско поучение
Бащин съвет
Живот
Не говори, дядовата...
Още не си...
Премина младостта ми...
Обикновена любов
Мене ми се чини
Де останаха...
Скакалец
Трипеснец
Не ме роди моя баща...
Пиеница
Долабан войвода
Мъченик
На обесените в гр. Търново
Отломък
Дует
Молитва
Ах, ти Боже, милий Боже...
„Знаете ли кой съм аз?”
Речник
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Поезия
Марш
Автор:
Стамболов, Стефан

Надежда

                          I.

Нощ е, нощ тиха, пролетна, прекрасна,
изгряла месечина сребърно-златна,
чист въздуха, прохладен вятър вей,
в гората сладко славейчето пей.
Я погледни, там горе на небето
как мило гледат чудните звезди.
Гората спи, задрямало полето,
а извора кристален шумоли.
Спят хората и сладък сън вкушават,
спи кучето пред къщните врати,
а тук-таме любовници честити
прегръщат се със трепет край плета.


                          II.

Но я ела, виж друга тук картина,
не като таз, но кървава и страшна:
нападнали, ранени трупове
лежат посред зеленото поле.
Сред мъртъвците, паднали за вяра,
за нов живот – свободни сме хора –
издига се, да стане иска прав,
покрит със люти рани юнак млад.
Но пада той, не може прав да стане,
без кръв краката слаби не държат,
и страшно болят дълбоките рани,
и счупените кокали бодат.


                          III.

Той, паднал, гледа на небето,
на месеца, на чудните звезди,
и радост му блесва в лицето,
и светват потъмнелите очи:
„Свобода! Ето я, аз виждам,
стои с разтворени ръце
и вика с ясен глас и силен:
– Към мен, злочести синове!
Аз знам, че те ще я послушат.
Ще се изпълните с мечти!
Аз виждам как те ще добруват...
Народе мил, честит бъди!”


                          IV.

И млъкна той с усмивка на устата
с надежда за големи добрини,
че ще му бъде свободна земята,
че тя ще се избави от злини.

Одеса, 1873 год.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания