Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Марш
Возвание
Над Караисенските герои
Кога
За роба няма тук свобода...
Сега ил никога...
Зеленей се, горо-сестро...
Марш
Певец
Баща и син
Войводата
Български марш
Надежда
Годината 1876
На моите другари
Защо е тоя гроб...
Христо Донев
На нея
Последна въздишка
Майчина песен
Богатите
Народният цвят
Нямането
Разсвирепя тиранина...
Чорбаджийско поучение
Бащин съвет
Живот
Не говори, дядовата...
Още не си...
Премина младостта ми...
Обикновена любов
Мене ми се чини
Де останаха...
Скакалец
Трипеснец
Не ме роди моя баща...
Пиеница
Долабан войвода
Мъченик
На обесените в гр. Търново
Отломък
Дует
Молитва
Ах, ти Боже, милий Боже...
„Знаете ли кой съм аз?”
Речник
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Поезия
Марш
Автор:
Стамболов, Стефан

На моите другари

Другари мои, паднали
сред кървавия бой!
На вас аз посвещавам
трудеца слаби свой;
на ваща памет свята,
на ваще имена –
песните си печални,
излезли от душа.

               *

Не паднах аз кат вазе
в неравната борба,
която ний вдигнахме
за наща свобода.
Сляп случай ме запази
от сърпа на смъртта,
и днеска пак съм скитник
по чуждата земя.

               *

И пак съм азе в Влашко,
пак в тоя същи град,
от дето ний тръгнахме
на подвиг чист и свят.
Тук всичкото се тъй е,
както беше тогаз,
но няма само, братя,
по-многото от вас.

               *

Едни от вас паднаха
на бойното поле,
на шията на други,
пристегна се въже,
а някои изгниха
във турски хапсани,
а други смърт ги срещна
в студените води...

               *

Почивайте веч сладко
вий в хладната земя,
и ваще гърди мъжки
не гложди веч скръбта,
нито ви мисъл мъчи,
че е народа роб,
че скотски и несносен
е негова живот.

               *

Почивайте, мои братя,
лека да ви е пръстта!
Изпълнихте си свято
и честно длъжността,
която вий имахте
към своя народ клет –
бе славна и полезна
за него ваща смърт.

               *

От кървите, в които
България плувна,
роди се за тирана
нечакано смъртта.
И тоя огън, който
селата изтреби,
престола на султана
пак той ще изгори.

               *

Честит е человека,
когато той умре
с вяра, че труда му
добро ще принесе
на неговите братя,
на негова народ,
за който той се е мъчил
през своя цял живот.

               *

Честити сте и вие,
сеятели добри,
поборници безстрашни
за наще правдини.
И ваща добра памет
от род ще мине в род
докат на света живее
българския народ.

               *

България на свойте
юначни синове
венци от лавър зелен
ще да им изплете.
И с тях ще украси тя
хубавите чела
на всички, що паднаха
във бой за свобода.

Гюргево, 11 април 1877 г.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания