Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Видрица
Увод
[Част] първа
Меджия
Сватби
Капъджибашиските чифлици и неговите телопазители
Голямата сватба в с. Ахиево
Жела Жекова
Стоян Колев
Тодор и Вълчо
Овце и кози на гръцката поляна
Хляб и месо
Жива раздяла
Тодор Колев и Муртазата в село Караджалий
Тръцук
Нощната холувица
Дишленя Димитър от с. Арабаджиево
Латина Стоян и Димитър Дишленя
Латина Стоян и братята му Къню и Нейко
Селата обръщат и под земята търсят
Още има жетва
Страх
Гощалка
Юнашко място
Съзаклятие
Избор
Песни, гайда и хоро
Домашен разговор
Страх и радост
Гяур Алия в село Ахиево
Тодор войвода и Чапраза
Тодор войвода и Недялко Нейков
Гяур Алия и сътмач Недялко
Село Скендерлий
Смешен разговор
Страх на турските села
Къдра бунара
Хубава огърлица
Таен разговор
Страшна битка
Страх за турците. Лудотия на войводата
Байрак (знамя)
Баймака Дойко от с. Талашманлий
Недялко Нейков
Чоп (жребие)
Ходжата молла Осман хардал сей и несе пачи яйца
Страх лозе пази
Гощавка
Кръстник и кръщелници
Капата падна, келят се отвори
Тапанджа и заструг
Кара Иванова син Влади от с. Ахърито
Кара-Мустафова купак
Хаджи Еминаа и Тодор войвода
Шестдесет кича
Хаджи Юсмен табака и Гълъб касапина
Бягай, Станке, и хубай се крий
Втори Юда. Гол Колю от Стара Загора и неговото злочесто магаре. Топор
Кара Колю и Индже Байрактар
Авраамова жертва
Клети сиромаси, черни теглила
Разговор – черни дни. 1828 год. Дибич Задбалкански
Злощастие и плач
Договор между Русия и Турция в град Одрин
Урума Стоян
„Кучето кога побесней, пикаело на джамията на дирекя” – казва пословицата
Изкусна срамотия. Кьоса Пенчо и сестра му Пенка от Караджалий
Муртазовото джудже Вътката
Мерджан Рада войвода
Генчо Делинейков
Радост и веселие
Черна орисница тежки теглила ориса ни тази фамилия. Балабанджията от село Балабанлий и Парча Заим и Кара Стояноолу Мухтар Димитър от с. Ахърито
Тежки мъки
Просветено село от нов гръцки учител
Първо запомнювание на света
Първа пакост на майка си и Тупука Иван шивачът
Детиши ум. Трябва децата да си избират такъв съдия като Тупука Ивана Тодоров шивача, за да ги учи и поправя, кучета в колца да впрягат
Веселба. Кънчо Л. Стоянов прави сватба и покрай него се не минува
В Арабаджиево кандил гори
Школата се уреди с всички си потребности. Само чака да доде свещеникът да го восвети
Кратки обяснителни бележки*
  
Виж още:
Хуманитарни и социални науки /История
Видрица
Автор:
Поп Минчо Кънчев
Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох „Видрица”, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие. 12 юлий 1894 г. Свещеник Минчо Кънчев с. Арабаджиево, Старозагорска околия
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания