Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Вампир
Лица
Първо действие
Второ действие
Трето действие
Четвърто действие
Пето действие
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Драматургия
Вампир
Автор:
Страшимиров, Антон

Пето действие

Място на предидущето действие. Мръква. По масите следи от извършена помана: паници, натрошен хляб, тенекиени полуоканици, пръстени кадила.
До масата надясно седят три баби, пияни, възлегнати на стената. Малама, също пийнала, стои.

I баба. Бог да го прости, Маламо, Бог да го прости. И да му прибере Господ душата, че да не скита по гори тилилейски.

II баба. Бог да го прости.

Малама. Ех, черна несрета!

I баба. То да-да си знаела, Маламо, че като сте му на-нашли костите, да сте викали по-попа да го опее: ня-няма-ше клета му душа да вампиряса!

Малама. Как да речеш, неговите кости са, Ябланице? Нямаше ни месец – ох, ни месец време нямаше – дъщеря ми на мъж се не порадва – нито аз на зет. Ох, Дин-ко-о, Динко-о, драг и елмазен зетко-о!

I баба. Немой мари, ханджийке, ще си изплачеш очите мари!

Малама. Как да не плача, Ябланице, как да не жа-аля: привела го бях, като рождено чедо.

I баба. То се знае, и ти си нямаш отнийде никого. Мъж да е там вкъщи, та... (Търси вино по оканиците.) Я налей, че няма да полея за клета му душа. (Малама се закрива да налее вино.)

II баба. Каква е тя, каква! (Заспива.)

III баба (тресе си яката). Истина, у-у! (Дреме.)

I баба. Ще си отговаряме за греховете, Калино-о! И тя ще отговаря за своите, да не-не мисли, че не ще отго-го-варя.

Малама (носи вино). Ех, и кметов Жельо ни набикаляше, Ябланице, токо как да го туря пред Динка: момче тъкмо за нази.

I баба (пие). Дали ще-ще са се върнали селяните от ана-натемата – от гро-роба на Динка? (Климва глава.)

Малама. Не знам, бабо Калино. Ох, колко му не думахме – колко му не викахме – да остави опустялото конярство. Ей му дом, ей му хан, всичко негово беше.

I баба (пие). Припряна си ти, Малама, припряна.

Малама. Ех, припряна... Една вечер се нахранихме, той си нар-рами торбичката... И – го не видяхме вече.

I баба. На лош час е излязъл, Маламо. (Сипва винце на земята и пие.) Бог да го прости.

Малама. На лош, бабо Калино, на лош! Липса ни човекът и туй си е. Рекоха, разбойници го хванали. А то – връхлетяла го глутница вълци, че него и конете... Льох, черна орисия за моята щерка!

I баба. Не пла-чи, с плач се изгубено не връща. Ти кога си чу-чула, че под Че-черния мост кости нашли, да си ви-ка-кала попа.

Малама. Ооох, как да викам попа, Ябланице, и как да повярвам, че е загинал Динко левент.

I баба (глухо). За-загинал е ма! Гледай си ке-кефа: ще си доведеш кметов Жельо... (Заспива.)

Малама (разтребва). Умът ми го не взема, Ябланице... Намериха му калпака и навоите – неговите са, същите, токо... знам ли, знам ли, Господи. Света Богородичке, дано е умрял, та на добро да е. Като се минат още неделя-две, ще втикна кое-що на попа, че да не ни заговарят пак хората. (Въздъхва.) Добре, че Жельо поне оцеля... не го доизби оня хайдук. Ох, да си легна, че днес се жива стопих на нозе. (Отива си в бакалницата.)

Горе, в жилището, се чука. Вела се явява на стълбите прехапала устни с желание да избяга.

Вела. Как ще го пусна, макар и да му се врекох... как ще го пусна токо тъй, направо. (Чука се.) Той е. (Влиза в стаята.) Ела отдолу, който си! (Явява се на стълбите.) Отдолу да дойде, нека мисли, че и мама го вижда. (Бърже слиза и пали лампата. Почуква се па пътните врати.) Ей сега. (Отключва.)

Жельо. Ей такъва грамада дигнаха, здраве му кажи!

Вела. Къде?

Жельо. На Лисата могила, на Динкова гроб.

Вела. Ама извършиха ли анатема?

Жельо. И още как. Не се дърпай! Аз втикнах в ръката на попа нещичко: той чете, чете – край нямаше. А после всякой понесе по камък: хвърляха и кълняха по своему! (Притегля я.) Пропъдиха го, Вело – него, дето учителят песен пее – за тоя, що раздели две души сближени, две сърца влюбени, ах!

Вела. Ще ни видят. Чакай да заключа, да не дойде някой! Не, не, няма да заключа – я тия... (сочи бабите) аз ги забравих...

Жельо. Стопи ми ти сърцето!

Вела. Чакай, виж какво ще ти река!

Жельо. Какво? Думай!

Вела. Сега – да си идеш.

Жельо (хвърля се на пейката до масата). Ех, ти!

Вела. Чуй ме, Жельо!...

Жельо. Не слушам.

Вела. Ти виж... татко ти и майка ти... (Спира до него.)

Жельо (усуква ръка о стана й). Няма вече татко и мама! Само ако ти ме не лъжеш!

Вела. Не думай ми така? Ако и ти ме оставиш сега, кой ще ме погледне мене, сирота, ей вече вдовица...

Жельо. Аз ли да те оставя! (Притегля я.) Вела, душке, и-искам, искам лицето си тъй до твоето да допра!

Вела. Стига. Ще се събудят, че каквито са...

Жельо. Да идем горе...

Вела. Седни. Виж що... Ами попът?

Жельо. Попът като поп, само да му кажа...

Вела. Не си ли му – таквоз – нещо не си ли още – на, да си му подсказал...

Жельо. Ти нали ми рече да му не продумам още!

Вела. Питам... токо тъй: не бива още да му казваш. В селото ще рекат...

Жельо. Да дума кой каквото ще, Вело!

Вела. Ами той – попът на – дали той вярва...

Жельо. Какво?

Вела. Костите – намерените под Черния мост – може да не са Динкови...

Жельо. Как да не са?

Вела. Ох, може да не са. Аз ти казах: той рече тогаз... Динко тогаз рече... Ех, Жельо, забягна си той невям! И може да не е убит...

Жельо. Приказки. Заклан е Динко. На татко тази вечер писмо доде от началника, потера ще се дига, че се убил и друг – човек – търговец – на Пейчовски хан. Хе, разбойници са излезли!

Вела. Разбойници ли?

Жельо. Защо се уплаши? Разбойници като разбойници, те са заклали и Динка. Подбрали са конете му, а той, какъвто беше, опрял се е, та са го убили. А после вълци му са изглозгали костите.

Вела. Ох, страх ме е, Жельо. Страх ме е, ох! Само да не е и Динко с хайдутите тръгнал...

Жельо. Ба!

Вела. Нещо ми в сърцето казва: ще се върне Динко... ще дойде. Той тогаз...

Жельо. Какво?

Вела. Той тогаз така страшно каза: чакайте ме, рече, в не-зна-ен ден, в не-зна-ен час!

Жельо (прегръща я). Щял да дойде – ха-ха-ха! Нека дойде: ще намери костите си – ха-ха! Душке!

Вела. Какво?

Жельо. Умрелият си е умрял! Люби ме... както преди, когато се клехме!

Вела. Любя те, Жельо... и само тебе!

Жельо. Сега вече нека ме смъртта настигне! До днес само това си думах – ако умра, ще остана с отворени очи за тебе! Сега нищо не жаля!

Вела (кротко). Ха, стига. Пусни ме вече. И си иди.

Жельо. Недей! (Пуща я и я моли.) Недей!

Вела (отвежда го до вратата). Ти като ме любиш...

Жельо (отдръпва се и настрани). Да знаеш, няма вече да ме видиш!

Вела (настрани, сърдита). Жельо, ще ме подсториш... да ме дирят в дъното на реката.

Жельо (настрани). По-добре. Ще се хвърля и аз, че там баре да се съберем.

Вела (решена, препраща го навън и шепне). Страх ме е от мама. Ела отгоре. Само тихо.

Жельо. Да не ме излъжеш?

Вела. Какъв си. Върви сега.

Жельо. Ще ми отвориш?

Вела. Страх ме е...

Жельо. Никой няма да чуе... (Притегля я.)

III баба (навремени открива едно око и поклаща глава). Каква е и тя... Майчичка ще е! Съща!

Вела (затваря след Желя). Ох, ако мама се събуди и ме потърси! (Заключва бакалията. Колебае се къде да остави ключа и го полага върху тезгяха.) Тъй! Да става, що ще! (Бърже гаси лампата и спира замаяна.) Боже, какво аз правя! Тъй ми тежи на душата. Зло ще ни сполети! (Възлиза горе.)

Мъртва тишина Първа баба се разкашля, с труд се поиздига, жуми, а с ръка търси полуоканицата по масата. Пие и заспива пак. Пътните врата глухо се отварят, явява се човек с гугла и пушка, зад него други, сенки.

I разбойник (към другите). Заловете къщната врата горе – тук е отворено. (Влиза с втори разбойник.) Сега първо старата – тя е в бакалията...

II разбойник. Ами я, тука баби!

I разбойник. Помана правят! Зет погребват! Анатемосват му гроба! Х-х-х, меса ще късам! Ела! (Отиват зад тезгяха пред вратата на бакалията.)

I баба. Калино ма, Калино!

I разбойник (на другаря си). Заключено – горе е! Върви с мене! (Поемат стълбите и се закриват.)

Див вик на удушван човек и грозен писък на жена. Бабите се скриват под масата.
По стълбите отгоре – I разбойник носи Вела, запушил й устата, прехвърлил с ремик пушката си през плещи.

I разбойник. Изхвърлете му трупа на пътя, нека света го не свари на леглото й! (Снема бавно Вела долу. На Вела.) Да не си гъкнала. Ще ти взема главата като на яребица! (Чака и после на другаря си, който влиза от долната врата.) Изнесохте ли му трупа? Изстинал ли е? Не дишаше ли?

II разбойник. Какво ще диша, гръцмуля му си откъснал!

I разбойник (подава му Вела). Дръж я! Ако писне, отрежи й главата! Старата се е заключила там – да си видя сметките и с нея! (Отива към бакалията.)

Малама (вика от бакалията). Льох, хора-а, хайдути ме нападнаха – хо-о-о – хайдути-и!

I разбойник. Не ще ми избегнеш, мърсия!

Малама (вика). Тичайте, хора-а!

Вела. Майчице!

II разбойник й запушва устата и триж глухо изсвирва с пръсти. Отзовават се със същата свирня отвън. В бакалията Малама реве за помощ. Динко се блъска о дъбовата врата, но, безпомощен, извлича изпод тезгяха брадва.

II разбойник (към разбойниците отвън). Теглете й куршума през прозорците отвън: я каква се е разревала!

Глас на разбойник (отвън). Динко, бягайте, дига се селото!

Динко (забива брадвата във вратата).

II разбойник. Остави, Динко! Хай на път: ветрове се дигат!

Вела. Майчице!

Динко (опомнил се от вика й, оставя брадвата). А-а! (С пестник към бакалията.) Дочака ме, мърсия, в незнаен ден, в незнаен час! (Грабва си пушката и с тежки стъпки взема Вела от ръцете на II разбойник.) Хайде, тръгвай сега с мен! Хайдушка жена ще бъдеш! Вампир ще любиш! (Отвлича я и изчезват.)

Мъртва тишина. Бабите са се изпокрили, пълзейки под масите.

Малама (блъсва се във вратата от бакалията). Обраха ме, Господи! Няма ли кой да ме отключи маа!

III баба (изпълзява, блещи очи, взема ключа от тезгяха и отключва). Дъщеря ти те заключи, Малама, дъщеря ти! Бог гледа: видях с очите си!

Малама (скубе коси). Леле, Господи. Динко беше, познах го по гласа! (Хуква по стълбите, горе.) Няма я! Господи, отвлекли са я! (Хуква надолу и реве.) Помощ, хора, хе-ей, хайдути ни нападнаха! (Закрива се и онемява.)

I и II баби (крият се под насрещни маси отрезнели, избелили очи).

III баба (кръсти се). Бог наказва! Наказва Госпо-о- о-д!

Малама (връща се пребледняла като видение, изгубила гласа си). Жельо е убит! Проснат пред хана! Той при Вела е убит! Леле, срам! Леле, грях! Господи, уби-и-т!

III баба (тресе се цялата). Убит? Та кой – Малама? Кой го е убил?

Малама (намира си гласа). То-ой! Той тъй страшно каза тогава. Чакайте ме в незнаен ден, в незнаен час! (Изревава.) Динко беше-е-е-е!

III баба. Динко?

I баба (изпод масата). Льо-о-о!

II баба (изпод насрещна маса). Льо-о-о!

I баба. Вампир!

II баба. Вампи-и-ир!

 

З а в е с а

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания