Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Вампир
Лица
Първо действие
Второ действие
Трето действие
Четвърто действие
Пето действие
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Драматургия
Вампир
Автор:
Страшимиров, Антон

Четвърто действие

Място на второто действие. Нощ.

Вела (седи на пейка до масата и чисти в тава леща).

Малама (мие тезгяха). Намусила ми се е, като да съм й изяла бащиното имане.

Вела. Комуто е весело, мале, нека се радва.

Малама. А тебе какво ти е? Дали е куц мъж ти, или е сакат?

Вела. Какво ми пречи мене мъж ми – той си тича по конете. Пък аз ей сега ще ида да спя. Ти нали се радваш, то стига.

Малама. Подстори ти човека, да не му е око вкъщи, че аз съм ти крива. (Пред нея, с ръце на хълбок.) Дребничка си, като татка си, токо инатът ти го няма и вдън земя. Месец е мари, откак си се венчала, а очи не си дигнала да го погледнеш. Ще ме подсториш – каквото ми е накипяло на душата, ще ме подсториш... (Спуща кепенците.) Бива инат, но и толкоз! Да се върне от черква, венец да снеме от глава, да се затвори с мъжа си, а пък – хм, да речеш, че е дете! Две нощи да го пъди от себе си – две нощи, – ха-ха-ха! Какво ли смяташе мари с глупавия си ум? Като те думаха по-преди с Желя, а пък си се опазила, какво си рекла, не ще се дам и на мъжа си – ха-ха-ха! Безсрамница! Момчето можеше да си помисли – лъгала си ни преди, че си чиста, та сега се боиш да не излезе срама наяве... Зер, можеше и това да помисли момчето! Две нощи да го пъдиш, две нощи!

Вела (блъсва тавата и става). Това ли намери да ми приказваш сега, и то тази вечер!

Малама. Какво ти е сега? Какво ти е тази вечер? Доболя ли те, че човекът си отиде по конете, без да ти продума? Той ще те научи тебе да познаеш какво е мъж!

Вела (от стълбите). Дано по-скоро ме видиш на носило мене... на носило, мале.

Малама. Какво мъркаш там? Скопос ли беше да пъдиш мъжа си две нощи, да го скосиш, вика се, още под венчило?

Вела. Отровихте ме вие мене.

Малама. С какво мари, дъще, с какво? Кажи да чуя!

Вела. Като питаш... нека ти кажа: с вашите думи по Желя ме отровихте вие мене!

Малама. Брех!

Вела. Ти ме погуби! Ти като ми каза, че не съм била чиста с Желя, та затова съм се бояла да се дам на мъжа си! Инак аз нямаше да бъда ничия невеста, било че ме венчали и девет попа!

Малама. После?

Вела. Щях... чиста да си умра. Покруси ме ти мене, майко!

Малама. С що, дъще?

Вела (горе). С думите си по Желя... с мръсните си думи! (Закрива се.)

Малама (сама). Гледай ти скопос: щяла с моминството си да умре! (Високо по Вела.) Виж я ти нея какво мислила! Да не си гласяла да се парясваш ма? Ха-ха-ха! Зер, тая скопос я има вече, има я вред: вчера се венчали, днес се парясват! Това ни само не достигаше! Че ще те оставя аз, клета дъще, че ще те остави той!

Жельо (вика от пътя). Ханджийке, хо-о, ханджийке! (Влиза пиян.) Добър ти вечер, ханджийке! (Отмества масата, хвърля се на пейката и крясва.) Ей – дай ми ви-вино!

Малама. Затворила съм избата. Късно е вече.

Жельо. Кр-ръчма е тук! Патент имаш!

Малама (при него, внушително). Я да си вървиш, момко. И да не се мяркаш около хана ми, че да те не вземе еднъж на очи Динко...

Жельо. Хм, Динко... (Глухо.) Аз си знам бе, ханджийке: денем ще се крия и само нощем... Той се дърли вкъщи, та спи с конете по сувати, хе-хе! И ще си спи... Думал, все коняр ще остане... А в село заговарят, какъвто е... и като му е тъй криво... ще хукне някоя вечер с всичката хергиля – иди го дири, ха-ха-ха! Токо аз – аз, ханджийке, тогава добър път ще му кажа – ха-ха-ха! (Закрива си лицето.)

Малама (прекръства се). Сякаш плаче.

Жельо (скача и блъска масата). Вино, вино ми дай, помайчимо!

Малама. Да си млъкнал бре! Разчеквам ти устата! Върви си търси помайчима! Нямам аз вино като за тебе!

Жельо. Че ка-какъв съм аз, а? Мигар па-пари нямам? (Изважда наниз жълтици.) Хо-о, я ги виж!

Малама (настрани). Вах!

Жельо (вторачен в шепата си). А-а, Христа, думат, Юда про-родал затрий-сет та-такиви! Помайчимо! По-май-чи-мо, вино дай! За едно вино – трийсет жълтици, ха-ха-ха!

Малама. А бре...

Жельо. Едно вино бе, помайчимо! Ще ти ги дам, ей ги на: за едно вино всички-те! Ти про-да-де и мене, и-и щер-ка си... (Отпада, блъсва масата и проплакал.) А-а-ах!

Малама (на себе си). Пиян е, ще му ги взема. (Пристъпва.) Никаквик... на парчета ще те разкъсам! (Посяга да го хване.) Да излизаш от хана ми!

Вела (задава се по стълбата отгоре). Мале!

Малама (стресната). А!

Жельо (съглежда Вела). А-а-ах, Господи, Господи! Смръзи се! (Блъсва масата.) Вино ми дайте – ей ви жълтици!

Вела (на Малама глухо). Аз ще му ги взема!

Малама (шепне й). Ще те удуша – ти му си ги дала! Ще ни сторят за смях и показ на хората!

Жельо (пее). Я налей люта ра-кия, Вело – да пия, да се напия... О-о-ох, лиха съдбо, млада невесто, изгоря ми сърцето за тебе...

Вела. Мале, остави ме, иди си. Аз му дадох нанизите – нему съм ги дала – и клела съм се – дума имам да му кажа, иди си!

Малама (поколебана). Ще му ги вземеш!

Вела. Иди си!

Малама. Да се не маеш! (Отива в бакалията.)

Жельо. Дай ми вино с ръчицата си!

Вела (поднася му вино през масата).

Жельо. Мини – тъй – отсам... Ха-де! Дай ми го – така – за последно сбогом, Ве-ло!

Вела (несъзнателно избикаля с нозе масата, а с ръка държи чашата пред Желя, докато се изравни с пейката.)

Жельо (ритва масата и я прескундя). Ей, тъй! То тъй трябваше! (Поема чашата.) Ех, така трябваше то!

Малама. Какво стана? Гледай!

Вела (при нея). Мамо, една ми е молбата за цял живот към тебе: дума имам на Желя да кажа!

Малама. Никаквица! (Заключва се в бакалницата и вика.) Да си изпие виното и да се махне! Да се махне, че...

Жельо (към бакалницата). Да съм си изпиял виното, че да-да сьм се махнел! (Стреля с ръка.) Фу, аз пък няма да го изпия! (Гледа Вела.) Отпъждат ме! Затрихте ми вие живота!

Вела. Жельо, чуй ми приказката.

Жельо. А-аз отивам ма, Вело! О-отивам! (Грабва й ръката.) Ела!

Вела. Какво правиш? Пусни ме!

Жельо. Отивам ма! Няма да се върна! Ела! До сърцето ми!

Вела. Жельо!

Жельо. Искам прошка да ти дам, че не ми беше вярна...

Вела (противи се, после обвива с ръце шията му). Само тебе съм любила, Жельо!

Жельо. Знаях, като че ли сам Бог ми казваше! (Удря се по челото.) Виж!

Вела (изплашена). Какво ти стана! Иди си сега!

Жельо. Виж ти, виж: имало и моми да любят! (Скача.) Да те целуна по устните искам! (Безумно я целува.) Просто ти от мене – сега вече с леко сърце ще си търся гроба!

Вела (плаче). Това искам да ти кажа: не ме кълни... не се запивай...

Жельо (изпива виното). Сполай ти на сърцето, Вело! Пък аз ще пия, какво ми друго остава на тоя лъжовен свят? Хай, сбогом ти! Сбогом теби, що те бях от сърце залюбил!

Вела (плаче и отпада на пейката гърбом към Желя.)

Жельо. А-а, недей! На, няма да си ида! Ако плачеш, няма да си ида! Не кърши тия пръсте! (Вади нанизите.) Вземи ги! Майка ти думаше – аз я чух – да ги вземеш – ей, вземи ги!

Вела. Не ща ги – не ща ги – те парят – те парят, милинки...

Жельо (привлича я). Кажи пак! Ах, кажи ми пак „милинки”! (Хапи й къдрите.) Ти ми беше – от Бога ми беше отредена ти! Бог да убие твоята майка! (Изхлипва и й втиква в ръцете наниза.) Вземи, да й ги дадеш: нека ги носи в гроба си!

Вела (втиква жълтиците в пояса му). Друг път ще ми ги дадеш. А ако забегнеш... спомен да ти са... от Вела спомен теби, Жельо!

Жельо (страстен, глухо). Ня-няма да забягна... ка-като думаш... (Засуква мустак.)

Вела (отдръпва се). Да си идеше сега... Иди си... И да не пиеш такъв, да се опиваш. (Отвежда го до вратата и отключва.)

Жельо (от прага). Аз пия... аз... за тебе, Вело! (Притегля я навън.)

Вела. Да няма някой... (Вън.) Ха, сбогом! Ах, Жельо! (Затайват се. Глухо. Малама излиза из бакалията.)
Малама. Къде се изгубиха? Дано е могла да му ги вземе. Нека се мерне той после тук, че аз да му дам един такъв запъртък, дето да го вземе на джуржуна цялото село! Само да не са му в ръце тия нанизи... да не попаднат те в ръцете на Марковица... а после аз да му наместя кокалите, че нека пак да ме лаят... (Чува се отвън рев на избиван човек.)

Вела (чорлава, мъртвобледа, тича). Ще го убие! (Хапи си пръстите от ужас.)

Малама. Кой мари?

Вела. Динко – о, идел си, видял го!

Малама. Льох! Мисли му сега! Леле, бела!

Вела. Мале, само да не казваш! Мале, да не казваш!

Малама (на вратата). Льох, ще го убие! Ще го убиеш бре, Динко! Вах, той го е убил! Повлече го за нозете като труп! (Вътре.) Леле, сега! Сега мари, дъще! Льох, мисли му! Аз се не бъркам! (Бяга в бакалията.) Сега ще познаеш що е мъж! А после да го видиш в затвор, че да кукуваш вдовица – с години да кукуваш... (Закрита в бакалията.) Льох, Боже, ей и клетви на главата ми!

Динко (влиза устремен към Вела). И това навън, пред хана, насред пътя!

Вела. Мъжо, ей ми сърцето...

Динко. Ст! Сър-це, ха?

Вела. В тъмнината – чева знам кой е!

Динко. Що не викаш! (Блъсва я.)

Вела. Онемях от страх...

Динко. Онемя – до гроб да онемееш! Аз видях!

Вела. От злина... сторило ти се е... Динко!

Динко. Мълчи! Ти ма, ти го държеше, ти-и! Ще те разкъсам!

Вела. Ох, чух глас да вика – излязох, а той ме причаквал...

Динко. Глас си чула! Глас! (Блъсва я.) Чакай – кажи – кажи, че ти се е сторило да е моят глас – тъй излъжи! Речи!

Вела. Мама беше тука – как да река, като не ми се стори, как да река, Динко. Мама беше вътре. Ох!

Динко (търси ножа на кръста си). И майка ти – и тебе! (Свива я подръка.) Той де се е напил? Той тук се е напил! Казвай, ако ти е младост мила! Ка-азвай, ти сама си го викала! И-имаш се ти с него!

Вела (прикляква). Динко, не ме убивай?

Динко. Ти ще ми кажеш – хо, всичко ще кажеш!

Вела. Малей!

Динко. Ст! За едното чудо ще те заколя! Ще ми кажеш всичко!

Вела. Ох, всичко ще ти кажа!

Малама (отърчава). Бре, Динко!

Динко (натиснал Вела под коляно, на Малама). Ти майка не си! Махай се от очите ми! (На Вела.) Казвай, ако ти е душа мила!

Вела. Не ме коли! Всичко ще ти кажа! Не ме коли!

Динко (изправя я). Дойде ли той тука!

Вела. Дойде.

Динко. А-а, на, че аз знаях! Аз се досещах още от миналата неделя! (На Малама.) Казаха ми, че кметов Жельо се навъртал около хана, и аз се досетих! (Стъписва се, на Вела.) Тук бил... ще рече, при тебе бил. А-а! А аз се досетих още в събота, преди сватбата!... Още вечерта след сватбата се досетих! (Гледа ту Вела, ту Малама, очите му се наливат с кръв и посяга пак на ножа си.)

Малама. Брей, Динко!

Динко (отпуща ръка). Ти си върви там! В чергите си върви! (На Вела.) Това ти казвам – казвам ти го за последнйо: от къщи навън не ще излизаш? Няма! И ако ме някога улучиш на час, ще те накълцам! Това ще ти е! (На Малама.) Очернихте ме вие, но знайте: от мен ще е и вашето чернило! (Изведнъж зъл.) И това било майка! Върви си в чергите! (Сочи бакалията.) Върви си, ти казвам, и ми я остави: жена ми е тя!

Вела. Майчице, не ме оставяй! (Втурва се към Малама, препъва се и пада в полите й.)

Малама. Взима й умът! Хайдук, ще ме подсториш...

Динко (на Вела). Няма да плачеш! Ще онемееш! Ставай и върви горе!

Вела (става). Не ми си мъж! Не ща те! И чедото си ще уморя, ако го имам от тебе!

Динко (спуща се). А-а!

Малама (отблъсва го). Брей, не си я намерил на бунището, чуеш ли? (Динко посяга за ножа си.) Да не си смеял, че тоя нож... има два края! Гледай го ти! Кротко, че ще си идеш, откъдето си дошел! Хм, аз съм тука господарка!

Динко. А-ха! (Оправя преместената си конярска чанта, за да тръгне.) То е друго; като ме не щете, то е друго. Тогаз – оставяйте си!

Малама. А бре, зетко! Динко!

Динко (отворил вратата). Ха, виж ти, не щели ме!

Малама. Недей бре, Динко...

Динко. А-а! Вий ще видите що мога! Хм, чакайте ме сега – да ви дойда – да ви дойда в незна-ен ден, в не-зна-ен час! (Излиза.)

 

З а в е с а

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания