Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Вампир
Лица
Първо действие
Второ действие
Трето действие
Четвърто действие
Пето действие
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Драматургия
Вампир
Автор:
Страшимиров, Антон

Второ действие

Кръчма в хана на Малама. В дъното входна врата. Наляво от нея стълба, която води горе в жилище. Надясно вратата за бакалийното отделение; пред нея кръчмарски тезгях с полици, запразнени от бутилки пития. Надясно и наляво край стените дъбови седала и маси край тях. Ден.

Малама (отключва входната врата в дъното и влиза). Гледай го ти! Умряла съм за техните нанизи. Но той, кметът, още от Коледа ме взима на очи.

Динко. Тъй рекоха. Кметът ще дойде с караул да тършува.

Малама. Ще дойде, токо ще си намери господя! (Влиза в бакалийното отделение.)

Динко (гледа я мнително и клати глава).

Малама (връща се при тезгяха с пушка). Ще дойдат, токо ще си намерят господя!

Динко. Ти, чорбаджийке, недей да се опираш на кмета, то му е право, нека претършува, зер, като не си ги нашла, какво има?

Малама (скрива пушката под тезгяха и сипва вино). Задушила съм се от умора, по козя пътека съм тръгнала, за да преваря дъжда, а те, виж, какво измислили! (Пие и подава пълна чаша на Динка.) На, пийни, че сполай ти, задето ми помогна да сляза. Пък ти, момко, послушай мене, махни да си коняр!

Динко (пие). Сполай ти, господарке.

Малама. Да не мислиш, че аз не знам какво ти е? Хе, то има нещо в душата ти вътре, което и сам не проумяваш. Теб сърцето ти не е колибарско, тегли те на леснотия. Така е, кога полянец дойде в планината, все го тегли нещо таквоз... непътно. Такъв беше и мъж ми, Бог да го прости. (Налива вино.) В полето кое турци е имало, кое войска... и много печалба, и много страх. Тука, в планината, е друго. Ей, мъж ми – той от малък е скитал по Дунавското, а там е поле и по-друг е светът, че и турци е имало, та омраза си беше завързал в сърцето. А когато се прибра с мене тука, не свърташе го: все из усоите... На три места по скали... на три кръстопътя си имаше скрита по една бойлийка.

Динко. Е?

Малама. Турци пушкаше. Пий!

Динко. Хм. (Пие.)

Малама. Ха сега върви да си подбереш хергелята, че я снеми над Ганчева ливада. Ако кметът стори да ме бастише, за да тършува... ще го прогоня с беля, така да знаеш. Чудо ще направя. А тогаз – гледай ме в очи, Динко!

Динко. Какво, господарке?

Малама. Ще напуснеш тия коне. (Тайнствено.) Като ти е око по горите, лутай се, чева ще те вържем? Пък довечера ще повикаме чича ти Никола... тъй, напук! Динко. Е?

Малама. Вела ти не гледай: глупаво момиче е тя. Ще повикаме чича ти още довечера и щем ви... (Шум от пътя.) Ба! Белки идат!

Динко (на вратата). Не са, не са – то – оцетари минават. (Гледа.) Или не – хи – от селото идат. Те са, господарке! Кметът е със стража, идат!

Малама. Ха да те няма! Притвори вратата!

Динко излиза. Малама се изгубва по стълбичката в жилището. По пътя минават коне с бурета оцет. Един оцетар надниква.

Оцетар. Ханджийке, Добровице, Малама, оцет, харен, кисел оцет!

Гласът на Малама (отгоре). Хъ-хъ, знам ви го: подквасът му е от барите! Ще спрете ли?

Оцетар. Кусурджийка си! Няма! Ха, остай си със сбогом! (Отминава.)

Малама (слиза по стълбите). Ще им ги харижа, ако ги намерят! (На тезгяха окачва мартината.) Нека я гледат! (На вратата.) Хм, те са, идат! (Отърчава в бакалията, донася чер комат и оцет в глинена паничка, сяда до маса да се храни: топи и яде. Влиза дядо Марко и селска стража.)

Дядо Марко (с тояга и броеници). Добър ден, ханджийке. Кога свари да се върнеш от сбора на „Прореза”?

Малама. Мигар в тоя дъжд на сбор ще ходя.

Дядо Марко. Хм, мене пък н'ам как ми се стори горе, по склона, че ти вървеше след нас.

Малама. Та какво, като съм вървяла след вас?

Дядо Марко. Щом съм дошел със стража, все ще има нещо...

Малама (продължава да яде). Както си дошел, така може и да си идеш.

Дядо Марко. Я най-добре да си идем ние без крамола, дай си ни ти, каквото си нашла.

Малама (зинва със залък в уста, дълго мълчи, после си вади залъка). Аз ли да съм нашла? (Става.) Брей, дядо Марко, бил си и кмет, да не ме взимаш на очи! Да не ме взимаш на очи, зере хаир няма от тебе! Гледай го ти! Не съм ти аз тебе гаврило, брей, не съм, така да знаеш! С мен да се заяда, с една вдовица – птю-ю. (Заплюва го.)

Дядо Марко. Ела на себе си, ханджийке!

Малама. И ще ме плашиш! Бре, хей, аз през цял живот не съм си виждала ръце и нозе здрави бре! От невеста още тая скала тука цялата на овощак съм превърнала – сама-саминка, ей с тия! И на мъж не съм се радвала бре! Лют ми беше, а и той ме зачиташе, че работех и се не страшах ни от вълци, ни от турци, ни от мечки! И защо да се боя, когато сърцето ми е чисто и не греша на Бога? Тоя хан аз едничка съм разработила бре, аз сама, че ми беше чисто името! Чу ли ме? Хъ сега да не си ми стъпвал вече в дюгеня, че бил си и кмет, да не си стъпвал, ти казвам! Гледай го ти него! Като ме гледаш вдовица, че си рече по Коледа да ме резилиш. (Пляска си лакътя.) Да имаш да взимаш! Мъж ми се убояваше от мене, Добри се убояваше, като бивах гневна, та тебе ли, дъртак, ще оставя да ме гавриш, тебе ли? (Със стиснати пестници пристъпва.) Тебе ли?

Дядо Марко. Не дигай врява! Ще те дам в ръка!

Малама (спуща се). Мене ли? (Стражата се препречва; тя сочи пестници над техните глави.) Мене ли ще дадеш в ръка?

Дядо Марко. По-кротко, ханджийке. Ти ме послушай, че пак плещи. Като ти кажа само две приказки, ще укротееш.

Малама. Кажи си двете приказки! Ха де, кажи да чуем!

Дядо Марко. Ако дигнеш сега с мене крамола, ще се осрамиш.

Малама. Брех! Келеш! Че не те ли знае тебе светът какъв си! Ха-ха-ха!

Дядо Марко. Потрай де, потрай!

Малама. Ха говори да те чуя, говори!

Дядо Марко. Нашла си в гората над моите егреци наша бохчичка – и с нанизи вътре, – а тия са на жена ми. Ако ги не дадеш, ще те сторя мати-резил!

Малама. А-а, това ли било? Това, ха? За туй ли си ми дошел с караул? За туй, ха? Ей ми къщата, хана – все, що е мое, претършувай! Но знай си добре, знай: чак в София на съд ще те тегля! Ще си намериш господя и друго не е! Претършувай, да видим кой кого ще осрами! Претършувай де, като си ме взимал на очи, задето не щях... задето по Коледа... (Избухва.) А-а, дъртак неден, какво ми ти дириш в дюгеня? (Стражата я отблъсва.)

Дядо Марко. Нали дигаш крамола и да не си намерила нанизите ни, пак ще те осрамя – хем тъй, че никой да не ще ни да те чува, ни да те вижда!

Малама (припевно). Голтак бахчеванджия беше бре-е, голтак! Подмами колибарите, че са прости, и ги ограби, и ги осрами, и няма кой да ти излезе сега насреща! Туй ти е, гледай мене, добре ме гледай: аз ще ти дойда от хаки – а-аз! (Отпада на стол.) Претършувай, ха, претършувай! Нека се каже, че кметът е претършувал хана на Малама вдовицата, нека! Аз ризата от гърба си ще продам, брей, дядо Марко, хеле ще разпитам и ще разузная кой ви е намерил бохчичката с нанизи, че ще ти ги донеса сама в общината и ще те сторя за едното чудо наравно със земята!

Дядо Марко. Я си ги дай ти с добро, я! С крамола ако ще е, и да ми ги донесеш после, та било че и друг намерил нанизите ни...

Малама (скача). Ей че не знаеш дали съм ги аз нашла-а! Ей че не знаеш! Скоро да ви видя гърбовете! Скоро! Дошъл да ме тършува само защото ме е взел на очи! (Реве.) Гърбовете ви да видя! Да сте се махнали от очите ми!

Дядо Марко. Ти си резил жена! Крещиш като гражданска мърсия!

Малама. Ти си резил бре, ти си резил! Имаш син, а хойка по моми и невести низ всички колиби по цял балкан, пък ти със стопанката си се надявате да го вземе честна мома!

Дядо Марко (засуква мустак). Е, добре го рече сега: пък ти имаш дъщеря такваз, че пратих одеве хора да я хванат в скрити хралупи със сина ми...

Малама (подсечена). Я?!

Дядо Марко. Я, зер! Завлекли я ергените под моите егреци. Пратих да я хванат там със сина ми.

Малама. Сираче... си-ра-че-е!

Дядо Марко. Ей, че укротя. Виках ти, да ми чуеш само двете приказки...

Малама. Гавриш се!

Дядо Марко. Син ми с дъщеря ти – то се знае гаври се: тя не му е прилика. А пък аз с тебе не се гавря, ами хайде, давай нанизите без крамола.

Малама. Без крамола, ха! (Откача мартината.) Тършувай сега – всичко си ти скроил – тършувай! Ей сега цял свят ще види коя е Малама Ханджийката! (Ще излиза, на стражата заплашително.) Да не сте ме спирали! (От вратата.) Да видим кой може да се гаври с моята дъщеря! Ще се почерня аз, дядо Марко, токо не ще харосаш и ти! (Излиза.)

Дядо Марко. Върви да гониш ветровете!

Стража. Зла е, кмете. Ще подбере Желя с дъщеря си... убива ги!

Дядо Марко. А-ха, лесно било да се убива. Я да претършувате вред.

II страж. То претършуването е лесно, токо... (От вратата.) Да бяхме й взели поне пушката. (Над стълбата отляво се показва Вела.)

Вела (горе). А!

Дядо Марко. Ба, скопос! Дошла си!

Вела. Жельо!

Жельо (явява се). Тате! (Взема за ръка Вела и слизат решително.)

Дядо Марко. Какво боравиш, сине? Какво си дирил с тая там?

Жельо (още по стълбите). Тейко, пратил си стража да ни доведат от егреците...

Дядо Марко. Бре, сине, я да се махаш ти още сега оттука! Прокопсаната майка на тая хе грабна мартина и отиде да те гони – с куршум ще те мери, където те срещне. Защо се задиряш с такива мърсии...

Жельо. Не съм се аз задирял...

Дядо Марко. Засрами се, сине! Да я влачиш по егреците...

Вела (успява да се откъсне). Пусни ме!

Жельо. Не бягай!

Вела. Мен никой не е влачил! (На Желя.) Пусни ме! (Отблъсва го.) Дъжд ни хвана – дъжд ни хвана и се отбихме на егреците... (С плачлив крясък.) Да сте се махнали оттук! (Вика навън.) Майко бе, майко! (Влиза запъхтян Динко.)

Динко. Вело, да се скриеш! Жельо, иди си по-скоро, докато не се е върнала господарката: с пушка е в ръка!

Жельо (озърта се). Тя няма защо да се крие! Ти, конярьо, на чужд гроб не плачи! Ние няма да се крием, че пътник не сме обрали, човек не сме убили! Тейко, аз съм я довел до къщата й, през отвъдната страна влязохме... От дъжда се отбихме на егреците... От сбора се връщахме – все почтено... цял свят гледаше... че да знаеш, тейко...

Дядо Марко. Не ми си син! Те те подлъгват бре! Майка й изкраде майчините ти нанизи. Подлъгват те, хапльо!

Вела (сътресена). Да се махнете от къщата ни! (Крещи.) Да си идете! Ние не сме крадли! Да си идете!

Жельо. Вело!

Вела. Не ща да те чувам! Не ви ща! Да не видя ни тебе, ни рода ти!

Дядо Марко. Махни се бре! На, пъдят те!

Жельо. Вело ма!

Вела (на Динко). Отпъди го! Отпъди всичките! (Хуква по стълбите нагоре.) Маминке!

Жельо. Одеве се клехме, Вело!

Вела (отпада по стълбите). Жельо, вър-ви-и си!

Динко (влязъл в бакалницата, явява се със секира). Идете си, ей ми Бога, ще ви накълцам!

I страж (завърта Желя към вратата). Махай се бре!

Жельо (от вратата). Вело! (Изхвърлят го.)

I страж. Кмете, излизай бе! (Втори страж и дядо Марко бърже излизат.) Събирай си ума, конярьо!

Динко. Ще те накълцам! (Навън гръмва пушка.)

I страж. Ханджийката е! (Излиза.)

Динко. Брех! Гръмнала е на Желя! Вело.

Вела (скача). Желя! Божичке!

Динко (от вратата). Не е улучен. И не се знае кой е гръмнал. (Закрива се.)

Глас (от пътя). Че отде се гръмна бе, не видяхте ли?

Гласът на дядо Марко. Вещицата е! Вървете в канцеларията! Сега аз ще я докарам на ясла.

Вела (слиза). Вах, мамичке! Леле, мамичке! (Отгоре по стълбите се явява Малама.)

Малама. Ще те удуша, куча дъще!

Вела. Ва-а-а!

Малама. Ш-шът, ни глас!

Вела. Мамичке бе! Мамичке!

Малама. Заключи вратата! И да не си глас издала! (Влиза Динко.) Динко, заключи вратата! (Хваща Вела за косите.) Да ми кажеш всичко: хванаха ли те с Желя, хванаха ли те?

Вела. Бе, мамо!

Динко. Как да я хванат с Желя, господарке?

Малама. Ти не се меси! Думай, куча щерко, какво си вършила по егреци с хорския мазник ерген! Думай!

Вела. Ча-чакай ма, мамо!

Динко. Недей, господарке!

Вела. Динко... ох, на ми Бога! Мале, той ми се вереше, че ще ме вземе...

Малама (оставя Вела и Динко). Залости вратата! (Сама отива в бакалията и се чуе, също залоства вратата.)

Вела (глухо). Не ме оставяй, Динко! Ей ми Бога, чисто ми е сърцето! Полъгах се по Желя, а той ми се вереше да ме вземе, клехме се пред Бога!

Динко. Хм, пред Бога...

Вела (трескаво). Настигна ни дъжда! Той рече, та се отбихме на техните егреци. Ей ми Бога, Динко, чисто ми е сърцето!

Малама (слиза зла и взима Вела за раменете). Да си му казала всичко! Ей сега още: той ще ти е мъж!

Вела. Льох! Не ме зачерняй, маминке!

Малама. Не ме за-чер-няй! А на егреците що си чинила, кого си зачерняла, ха?

Вела (трепери и говори неразбрано). Аз му рекох – дъжд ни настигна – на Желя – та се отбихме – и ме доведе тука – през баира – ти си излязла...

Малама. Излязла съм, ха? Тебе бях хукнала да търся. Думай!

Динко. Пусни я, господарке. Кажи, Вело, всичко; ако е работа да стане, ти кажи всичко на мене...

Вела. Всичко ще ви кажа: той ме мами, лъга ме.

Малама. Думай!

Вела. Той ме задиря...

Малама. После?

Вела. Овчарите бяха там...

Малама. Лъжеш!

Вела (писва). Аз не му се дадох, мале!

Малама (с пестник). Лъжеш, мръсна щерко! Край не е, женкар е той... Динко, мръсник е Жельо!

Динко. Мръсник е.

Малама. Динко?

Динко. Какво?

Малама. Ей ти я! Думаш по сърце ти е...

Вела. Маминке! Не ме зачерняй, мале!

Малама (хваща я за косите и на Динка). Кажи – кажи си думата, момче! Тя вече не ми е мила! Хайдушко ти е окото, ти щеш й стъпи на врата! Какво се кумиш? (Блъсва Вела.) Проумей, ей ти я! Не ща да те осрамя! Проумяваш ли? Под ключ ти е цялата къща – върви! Ако ти е чиста за венчило, още до неделя... (Яростно на Вела.) Леле, Богородичке, ако си омърсена вече, куча щерко, ако... Хе, там горе, на Процепа – посреди нощ там ще те изведа – око не ще ми мигне – бух и от яра в дълбокото – долу чак, в тъмното и дълбокото! Нека божието пръскало ти измие срама!

Динко (с ръка на Велиното рамо). Тебе питам!

Вела (полюлява се). Чиста съм. (Търси опора.) Бог види. (Полека се поваля пред нозете на Динка.) Чиста съм. Не ме почерняйте. Оставете ме чиста да си умра.

Динко. Господарке... аз й вярвам... аз... аз довечера ще ви дойда.

 

З а в е с а

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания