Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Фросина, дъщерята на цар Георгя Тертер старий
Действие първо
Явление I
Явление ІІ
Явление ІІІ
Явление ІV
Явление V
Явление VІ
Явление VІІ
Явление VІІІ
Явление ІX
Явление X
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Драматургия
Фросина, дъщерята на цар Георгя Тертер старий
Автор:
Войников, Добри

Явление I

Престолна зала.


Георги Тертер на трон умислен, Мария се задава.

Мария. Защо ми си, царьо, тъй умислен?
          Откакто съм дошла от Никея
          Никак весел не съм те видяла.
          Да не ти е нещо от мен криво?

Сяда.

Тертер. Ти, царице, никак не си крива,
          Крива ми е царската корона:
          Като цар аз днес съм най-злочестен,
          Най-злочестен между сички смъртни!
          Че днес гледам в пропаст свойто царство,
          Пропаст страшна зинала пред трона,
          И се готви, за да го погълне!
          За облага – никаква надежба!
          Сичко грозно: смърт е пред очи ми!

Мария. Па що има, та с’ обземаш толкоз?
          Слава богу, скиптрът е в ръце ти,
          На престол си с царска власт и сила,
          И днес можеш поръки да даваш.
          Па народът трябва да та слуша:
          Днес твоите закони владеят,
          Защо да са тъй отчайваш, царю?
          Ти с юнашство Българско почуди
          И заслужи царската корона...

Тертер. Ей, царице! Тогаз времената
          Други бяха: сичките боляри,
          Кметове, владици и патрикът
          Бяха с мене, с моето юнашство;
          Ала днес съм от сички оставен.
          На това съм си аз сам причина!
          Бог го убил царя Михаила,
          Че изрече дума измамчива
          Да измами мойта мъжка слабост.
          Аз го слушах, без да си размисля.
          Тъй аз сторих голяма неправда,
          Кат потъпках първата си обич
          И та пратих в Цариград до него
          Да та махне в чуждий град Никея.
          Без да скъсам булското ти було.
          Аз преминах под второ венчило
          С дъщерята на слабий цар Мича:
          Че тя беше кръв от царска рода
          И държеше правото на трона,
          С туй помислих царската корона
          Ще ми бъде вечно оздравена.
          Туй и сторих. Ала не се мина
          Много време, туй второ венчило
          Кат безпътно вдигна против мене
          Всички наши владици, попове,
          С тях и сички кметове, боляре.
          Ей че чувам грозни мъмротии,
          Грозни хули – „царят ни престъпник”.
          Па и брат ти с тъстът си Смилец
          Зема тайно да ми готви примка:
          Заговарят сговорна дружина
          С вяра й клетва, за да ма съборят
          От престола без чест и без слава!

Мария. От туй нищо не можех да зная:
          Аз горката, пратена в чужбина,
          В град Никея между чужди гърци
          Зле прекарвах у тежки неволи
          С мъжката си рожба Светослава.
          Без да зная греха, що изплащах,
          Аз милеех за мила родина
          И проливах в жалби горки сълзи!

Тертер. Ти невинна, хвърлих та в неволя,
          Ал и мене бог ма не помилва.
          Аз познах си греха, що ти сторих,
          И за да го поправя пред бога,
          И пред бога, и пред человеци,
          Са разпуснах с второто венчило
          И прибрах си пръвната стопанка.
          Ал защо ми й? Злото веч станало:
          Бог ми праща, хората не пращат.

Мария. Бог е добър – хора вразумява.
          Той кога е с твойта царска сила,
          Сякой ще си седне на местото.
          Да са живи царските войници.

Тертер. Али в тях са вмъкнали раздори,
          И те слабо брани щат туй царство,
          Що го тровят змии ядовити.
          Днес отвътре партии, раздори
          И гонен’я силни против трона.
          А отвънка скити и татаре
          Попленили земята ни страшно:
          Палят, грабят и тъпчат селата.
          Тез татаре дошли са у назе
          По прикана на наш’те боляре,
          Що си дали ръка със Ногая
          Християнски села да разплакват!

Мария. Туй не мога, царьо, да повярвам:
          Как ръката, що са кръсти в церква,
          Ще се хване против кръстът божий?

Тертер. Днес, царице, в нашите боляре
          Християнска вяра не е останала:
          Те са вяра и клетва сторили
          Против мене, против мойто царство,
          И с татаре туй царство събарят,
          Царство, що го бог Христос въздигнал
          Да се слави християнска вяра.
          А и брат ти техен съзаклятник!

Мария. Брат ми? Брат ми съзаклятник!

Тертер. Съзаклятник и първи съветник.

Мария. Брат ми, който толкоз та обичал
          И в събора винаги захвалял,
          Брат ми, който и мене обича
          И са радва, че съм днес при трона,
          Как би станал противник на двора?
          Туй не вярвам.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания