Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Револверът
Фейлетони
Новите спасители
Кака Пена
Под юрганя
Любов
До моята приятелка Фрици Тедуш
Нова година
Без тема
До моята приятелка Фрици Тедуш (13 юни 1921 )
Револверът
Горчивата чаша
Кражбата в рая
Дарен народ
Близнаците
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Фейлетони
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Сатира
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Револверът
Автор:
Подвързачов, Димитър

Новите спасители

Картинки от натура

– Къде, бай Тонко?
– Хайде, няма ли да дойдеш да посрещаме?
– Кого?
– Министрите! Подир няколко сахатя са тука.
– Аз си имам работа!
– Плащат бе, хей! По два лева гюндюлюк. Нали виждаш колко цигани има? А селяните уж депутации са, ама те са пазарени. Два лева, ти казвам!
– Тъй ли?
– Тъй зер! Не знаеш ли още? А пък на Иван Лапнишарана пет лева ще дадат, ама той, господ да го поживи, има гърло като фуния. Еднъж само да изреве „Ура!” – и стига!
– Глей, глей!... Та като е за ура... То хем и черпня ще има!... Чакай ме, ето ида!
– Хайде, по-скоро.
– Идат, идат!
– Кои идат ма, бабо Иванице?
– Кои?
– Двама хапсъзи – разправя ми снощи наш Дончо. Хайдути биле, плячкаджии; мъчили се да окрадат хазната, ама ги уловили с четата им заедно и сега ги карат жандари в хапсаната. Хак им е, нека сега им се смеят хората. Който краде, тъй му се пада!
Ха-ха-хоооо! Ух, бабо Иванице. Твоят Данчо саде току те лъже! Това са митилистрите, ма! Е, дето в София управят царщината. Идат да видят кой е от тяхната партина, та да го натъкмят на меснет. Наш Моню е от техните, та се готви за тулумбаджия... Той ми разправи!
Десетина файтона спират пред вратата, дето ще нощуват министрите. От двете страни струпани селяни и граждани с маймунско изражение на лицето, дяволски очи, обезобразени лица и съмнителна външност. От първия файтон слизат министрите, подкрепяни от неколцина „вътрешни”, и се изправят пред входа.
– Ура! Ура! – Викайте бе!
– Урррааа!... рррааа! – се провикват стотина тригясали гърла.
Един рус човечец с мънички очици – бивш и бъдещ съдия – се изправя пред министрите и вади от задния джоб на парадния си редингот написан лист.
– Господа министриии!
– Вер...! Ссст! Сст!
– След позорния разсипнически Стоилов режим, в който българските граждани като кучета биваха ловени по улицата и като ярета колени по салханите; след безобразия, казвам, режим на Стоилова, който оголи съвършено народа, който продаде и последнята риза от гърба на народа, на нашите граждани е особено драго и те, весели като деца на Великден, и с конвулсивни треперения посрещат истинските министри на Н. Ц. В. Княза, които ще запазят имота на гражданите от чужди нападения и ще повдигнат интересите на страната... Да, Стоилов остави един грамаден дълг на държавата, той ограби касите дюбюдюс и докара народа ни до огромна пропаст.
– Уррр...! Сст! Сст! Викането сетне бе!
– Но във вашите лица българският народ вижда своите истински спасители и затова викам с гръмогласен глас: Да живее Н. Ц. В. Княза! Да живеят г-да министрите! Да живее либералната партия! (Гласът на оратора се скъсва.)
– Вярно, вярноооо! Сега викайте ура бе, магарета!
– Уррааа!
Министрите благодарят за „топлия прием на народа” и влизат.
След половин час. Мръкнало.
Вътре „банкет”. Отвън се разстъпва насам-нататък тълпа бъдещи разсилни, стражари, пъдари, писари, началници и др. Една цивилна музика, свирнята на която в нищо не отстъпва на прочутите старозагорски славеи, немлъчно бръмчи в съседната градина. От време на време един висок турчин, обиколен от тълпа малолетни мохамедани и Христови потомци, с ухилени до уши физиономии и зяпнали уста, пуска нагоре и на разни страни фишеци.
Отвътре изскача на вратата бъдещият съдия.
– Викайте бе! – И маха отчаяно с капелата си към тълпата.
– Вер...
– Ура! Ура ви казвам, викайте!
– Урррааа... раа!... рааа!...
Излиза друг – сегашен никакъв, бъдещ обаче някакъв държавен гост – и се изправя на прага:
– Съвършено добрият прием на народа причинява обилен апетит за охота на г-да министрите! Да живеят!
– Урррааа!...
Един шкембест господин се качва на обърнатия на трибуна праг:
– Господа! Либералната партия е докарала най-злополучните минути на княза! Либералната партия докара България до брега на морето! Прочее да живеят г-да министрите. Ура!
– Урррааа!... рраа!

На другия ден. В градината. При водоскока едно пълно буре, двойно по-голямо от Грековото шкембе, наведено от няколко здрави ръце и обиколено от 10–20 души селяни, излива съдържанието си в една кофа, в която ту потъват, ту пак излизат две грамадни чаши. 30–40 дълги космати ръце пресягат към чашите и толкова очи, светнали от либерализъм, следят движенията им, като от време на време безпокойно поглеждат на бурето, което почва силно да изнемощява и олеква.
– Моню! Дай насам чашата!
– Тука, тука, дай да сръбнем с този дост, че да се махаме.
– А бе хей, от одеве насам пиете, дайте и на мене малко. Кво, не съм ли и аз риберар?
– Чакайте бе, брате! Вино има още, не бързайте!
– Гори ми в гърлото, ти казвам, дай насам!
– Недей рева бе! Къде беше снощи?
– Къде бях? Виках ура!
Четири очи яростно пламват, за добра чест обаче чашите погасяват всичко.
– Давайте насам бе, хора!
– Пийте, пийте по-скоро и поред!
– Викайте ура бе, маскари! Какво само плюскате! Сега му е времето да се отсрамим пред министрите. Викайте де!
– Ура, урааа!... ра-ра-ра!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания