Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Револверът
Спомени и статии
Абсурди
Десет години
Димчо Дебелянов
Смъртта на поета
Великият старец
При Яворовите скали
Моят братовчед
Пею Яворов
Как се запознах с Пенчо Славейков
По повод
Стоян Михайловски
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Фейлетони
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Сатира
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Револверът
Автор:
Подвързачов, Димитър

Абсурди

Има хора, душата на които с вървежа на годините все повече изгубва образ и подобие божие.
Има други, които, наопаки, с тежестта на възрастта преоценяват плитките мъдрости на живота и все повече прозират в онова, що е липсвало: истината, доброто.
А има други, които едно голямо нещастие трябва да връхлети, за да се дигне пред тях някаква тайнствена завеса и в тъмните гънки на душата им да проникнат божествените лъчи на човешкото смирение.
След като оживя от самоубийството, но почна да ослепява всеки ден все по-безнадеждно – Яворов стана друг, много различен от онова, което беше по-рано. Той се разчувства. Той се издигна. Той стигна до човека на такова разстояние, до което по-рано никога не беше поискал да доближи.
Както след земетръс, внезапно бликнаха в душата му извори на нежност и топло чувство към всичко и всички. Не само с безпомощността си, ами с цялото си същество той вече напомняше едно голямо добродушно дете. И как най-мъничкото човешко внимание, оказано към него тогава, го хвърляше в неописуема сантиментална тревога!
...А тъкмо тогава – го напуснаха комай всички.
Днес... днес пък наопаки: всички се надпреварваме как да почетем десетгодишнината от трагичната му смърт, какви по-хубави думи да кажем за него, какви спомени да разкажем, за да видят хората колко близки сме му били.
Не знам какво е казал през последните седмици на живота си, но на него по онова време той веднъж се оплака с една дълбока, макар и подсладена с ирония скръб, която дори плашеше:
– Не мисли, че като съм сляп, не виждам: о, аз виждам, че всички ме отбягват...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания