Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Револверът
Между вестниците
Един бърз поглед...
„Утро” донася сензационна новина...
„Дневник” разправя една чудата история...
По „Цар Освободител”...
„Земл. знаме” провъзгласява...
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Фейлетони
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Сатира
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Револверът
Автор:
Подвързачов, Димитър

Един бърз поглед...

Един бърз поглед, само тук-там по колоните на един вчерашен вестник; телеграми от провинцията:

„...Днес за мъст от страна на партизани се уволняват... Спрете заповедта... Анкетирайте... Бесни партизани... Окр. управител без причина уволни секретар-бирника ни и назначи Джуров... през време на войната тероризирал нашите жени и деца... дело за злоупотребление... пуснат под гаранция... По никой начин няма да позволим да влезе наново този звяр в общинското управление... Четирма стражари дойдоха в селото ни... малтретираха и биха... заплашиха с револвери... безчинства... разбесняла се полиция... уволнение и под съд... черкезки управления.”
Мили родни картинки! Колко десетилетия вече ви гледам и нито мога да ви се налюбувам, нито да ви се начудя...
Все пак обръщам първа страница: да не е случаен вестник от 1886? Не, не: ясно е написано – 2 ноември 1923.
А като замижиш, между редовете се гонят още колко много кинематографически гледки: родният град – тъмна нощ – бърза гонитба по калдъръма – пискливи стражарски свирки – глухи удари – сподавени викове...
Мили родни картинки!


Според „Народни права” шефът на новото унгарско правителство заявил пред един френски кореспондент:
„Положението е извънредно тежко. Липсват ни най-вече тлъстини.”
Чудно нещо! У нас хората именно затуй вземат властта, та да натрупат тлъстини, когато им липсват.


Някой обявява в „Дневник”:
„На влиятелно лице се отстъпва солидна къща от три стаи, всички удобства, София, срещу доуреждане заминаване на служба в странство.”
А-а-а! Ето, значи, как се заминава за странство! Ето как се ставало дипломат! А нещастните писатели се лъгаха цели месеци, но току-тъй за черните им очи не ги пращат по легациите.
Трябва, значи, най-напред да се намери „влиятелно лице”, да му се „отстъпи” нещичко, от което то се нуждае: стая, парици, чест или друго нещо – и чак тогава работата ви ще се „доуреди”.


„Политика” съобщава:
„Лойд Джордж получил от работниците на една французка фабрика едно сандъче с 12 лули с надпис върху всяка от тях: „В знак на признателност за вашата дейност в Генуа.”
А ние какво да му подарим на Лойд Джорджа от благодарност за Генуа и за всичко, що е направил досега за България?
Може би ще речете: тютюн за лулите, нарязан от изсъхнали международни договори и принципи?
Или за чистене на лулите 12 шиша, направени от зъбите, които репарациите ще изкъртят от устата на България.


„Свобода” печата дълъг списък на членовете на народно-либералната Стамболова партия в Попово и на края завършва така: „Имената на 5 души не изнасяме поради служебното им положение.”
Ах, здрасти гълъбчета! Ние ви познаваме, макар да сте скрили имената си. Вие сигурно си имате за всеки случай не една и не две партийни книжки.
Сигурно влизате и оттатък – при нестамболовата народно-либерална партия на „Независимост”.
Сигурно имате книжки и от сговора, и от другите демократи, при „Знаме”. Но – поради служебното си положение – се спотайвате засега.
Утре обаче, щом проличи кой ще замести сговора, вие сте там, нали. Живейте, драги мои! Вие сте основата на Третото българско царство, вече 50 години вашето име кънти в българската история.
Вие сте достойни за паметник – и мраморен, и литературен!


Давайки ни новини от цял свят, „Мир” съобщава:
„В парижкия музей за вестници се намира един твърде рядък екземпляр от един парижки вестник от 1831 г., печатан на платно, който се именувал „Политическа джобна кърпа”.
В бъдещите музеи днешните вестници, убедени сме, ще се наричат почти пак така, с малко изменение. „Политическа кухненска отрепка”.


Вестниците отново съобщават:
„Работите на свинската концесия напредват и тя скоро ще бъде реализирана. Пристигнал е г. Едикой и заминал г. Незнам-кой все във връзка с концесията.”
Тези новини будят златни надежди у мнозина българи, братя на Вазовия „млад, здрав и интелигентен”. Не можете чу обаче от Вазовия герой да каже:
– Много хубаво! Ще потърся възможност да отглеждам свини и да ги продавам на предприятието.
Голямото мнозинство, които сучат хищен мустак около концесията, мечтаят за по-друг вид прокопсия от нея:
– Нещо канцеларийка, писалка на ухото или пък някакво началство, контрола, сиреч разхождане насам-натам без работа...
Българският вкус е неизменен.
Дори един брат по перо също потриваше ръце завчера, четейки новините. Ние тогава го попитахме:
– Ти барем какво разбираш от свинарство и каква работа би могъл да вършиш!?
– Ти си наивен, приятелю – отговори ми той. – Списание ще издавам, списание около концесията. Как съм се патриотически разпалил – списание „Родна свиня” ще бие всички! Представи си колко славословия, колко оди на свинята мога да напиша само аз!
– Да, наистина! Не забравяй обаче да поместиш и автобиографията си в списание „Родна свиня”...


Пикар пак щял да лети към стратосферата. И имало мнозина кандидати да го придружат. Вестниците съобщават:
„Жената на един южноамерикански милионер моли Пикар да я вземе със себе си, за да може да прекара „поне един интересен ден в своя уморителен и тягостен живот.”
Горката! Жива да я оплачеш...
Но защо й трябва да се мота чак из стратосферата! Ние бихме й препоръчали по-добре да дойде у нас. Ще й намерим някой интересен ден. Нашите дни тук всички са много интересни. Ще й предложим например да се пребори с Дан Колов... Или да преброи тухлите на Агрономическия факултет... Или да си извади документ от някое учреждение...


„Дневник” се заканва:
„Ние показахме и ще показваме на света, че въздушната мощ на една държава не се мери по броя на самолетите, които тя има, а чрез духа, който е закърмен в нейните летци и въздушното съзнание на народа...”
Уви! Ние сме показвали пред света наведнъж и продължаваме да показваме въздушното си съзнание... Ако стане въпрос обаче за твърдо съзнание, все още нямаме какво да покажем...


„Камбана” съобщава:
„Тая сутрин в 6 и пол. часа сигналните звънци на пожарната команда отбелязват: тревога! Всички пожарникари са на крак и хукват към колите. Телефонистът предава: Народният театър гори! Колите след миг обсаждат театъра. Командите заемат местата си. Събира се грамадна публика... Според както ни се съобщи, при смяна на директора на театъра пожарната команда прави тези демонстрации...
Във всеки случай – интересни демонстрации... Не е много ясно само защо ставали винаги при смяна на директорите. Може би – ако старият директор не иска да си отиде, пожарната команда се явява да го изкърти от стола и да въдвори новия? Или се предполага, че старият директор ще подпали театъра за отмъщение, та пожарната команда довтасва за всяка евентуалност? А то всъщност, пожар че има при тия случаи – има; но той е при стария директор, който е вече у дома си. А при новия само тръбят фанфари и пукат фишеци...


„Литературен свят” съобщава:
„Екс-кайзерът Вилхелм II заболял от грип. Опасения за живота няма, но възрастта му – 78 год., внушава голямо пазене.”
Дали възрастта на кайзера внушава „голямо пазене” или малко – не знаем, но виждаме много ясно, че тази бележка на „Литер. свят” внушава за редакцията му не толкова голямо пазене от третокласния учебник по български език...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания