Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Револверът
Мисли и парадокси. Афоризми
Афоризмът
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Фейлетони
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Сатира
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Револверът
Автор:
Подвързачов, Димитър

Афоризмът

                                                             Ума холодных наблюдений
                                                             и сердца горестных замет.
                                                                                                 Пушкин


В мойто джебно тефтерче аз внасям бележки –
мълчеливи числа, без хвалба и без хула;
тук четворка, там тройка за грешки по-тежки;
на жената – две с минус, на хората – нула...


АФОРИЗМЪТ

Никой литературен вид не ме е тъй неотразимо пленявал, както афоризмът.
Дали той никога не е бил на мода, та на пръсти се броят авторите, които са му се отдавали?
По-скоро, изглежда, че той е едно от най-трудните видове творчество – затуй не става мода.
Афоризмът в най-широкия смисъл на думата не е собствено такова творчество, каквото е обикновеното съчиняване в другите видове.
Афоризмът е светкавица на мисълта.
Във всяко съчиняване има онова, което се нарича съчинителство.
Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.
Всяко четене е една война между автора и читателя.
Напълно спокойно и грижливо читателят от начало до край може да следи всички операции на противника, всичките му стратегически движения, всички военни хитрости, които всеки автор неизбежно туря в действие, за да изнесе победата над своя читател...
Афоризмът е неудържим хвърчащ ескадрон, който изскача изневиделица и мигом обезоръжава и завладява.
Хубавото, точно подбрано слово, упоителният лъх на парадокса, с който афоризмът винаги върви ръка за ръка, строгата, стегната форма на цялото – всичко това зашеметява и хипнотизира.
При другите литературни видове авторът работи в своята интимна лаборатория в присъствието на самия читател. Авторът води читателя и сякаш му разкрива тайните си:
– Ето, сега ще взема от това стъкло, ще смеся с онова, ще нагрея на оная лампа, сега ще се поизмъча с тая машина...
Афоризмът разумно притуля това зрелище. Силен и горд, той скрива от читателя родилните мъки на творчеството.
С привидното нехайство на самоувереността той хвърля във вашата издебната мисъл само най-последния резултат.
Едва след първия шемет на изненадата ще ви остане време да отгатнете онова горнило, през което е минал, за да ви порази най-сетне, излеян, изкован, с ослепителния си блясък.
Тогава, взирайки се в него, вие ще почувствате може би неговата тайна: че той не е едно просто лаконично изречение, както изглежда на пръв поглед, а зад него се крият цели томове и библиотеки, в сянката му се тулят често страшни преживелици, дълбоки страдания.
Афоризмът е елегантен тиранин.
Афоризмът не е повърхността на мисълта; той е сгъстена до крайни предели мисъл – пречистеното злато на мисълта, без лишните примеси.
Кристализирано чувство.
Една ослепителна комета, която неочаквано блесва – но вече не угасва: намери ли отражение във вашата душа, нейното сияние остава там завинаги.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания