Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

На полето

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Планинските гребени, завити със сняг, се вълнуват неясни в кръгозора.
Те издигат, неясни и самотни, своите върхове в белезняво-пепелявото небе. То е скръбно и мълчаливо и прехлупва безмълвно безмълвната земя, спяща под снежната си плащаница.
Никакъв летеж не оживява заглъхналите му широти; никакъв звук не оглаша пустините му.
Под краката ми снегът хрущи кръшно.
Това хрущене е едничкият звук, който се чува около мене, и аз се вслушвам в него, като вървя по бялото шосе, което снегът слива с бялото мъртво поле.
Ненадейно врани процепиха със своя черен грач и черни крила въздуха, па кацнаха някъде по старите оголени върби край пътя.
О, как са тъжни тия върби!
Техните изкривени, оглозгани стволове и техните обезлистени и измръзнали клони неприветливо се рисуват в студената белота на земната плащаница и на небесната пустиня.
Те стърчат сиротни, нещастни, и колко скръбни!
Сякаш спомнят с въздишка изгубената си зеленина и сладък шептеж, сякаш плачат за песните на отлетелите птици, що са гостували мигновено по тях.
А Витоша е мрачна, настръхнала. Огромният й гръб с ледовете си, с мразовитото си дихание, с вкочанясалите си канари се забива в студеното бяло небе. Това царство на страшните виелици праща тръпки от мраз и ужас.
Снегът хрущи под краката ми.
Враните пак отлитнаха със зловещ грач от върбите и се отдалечиха някъде.
От София се зачу глухо звънът на камбаната. Тая камбана гърми по ни едно време: вероятно погребват някого...
Някой мъртъв отива в мъртвата земя.
Въздухът е пак тих и полето е пак мълчаливо.
Враните се изгубиха в гробната тишина на въздуха.
Снегът хрущи под краката ми.

15 януари 1907

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания