Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Рила

В центъра на Балканския полуостров се издига един от най-величествените му масиви – Рила. Тоя масив, по величината на многобройните си върхове, по строежа, по флората, по тучните пасбища, по езерата си, по снегопокритите си висове, а главно по величавостта си, наумява австрийските Алпи. Иречек го оприличава на Татра. На север Рила спуща стръмните си поли в Самоковското поле и Дупнишката котловина, на запад в долината на Струма, на юг в хълмистата котловина на Разлога, в Македония, на изток се съединява при Мусала с родопската верига.
Гледана от всяка страна, Рила прилича на една крепост, издигната до облаците. Само един достъп дава тая гигантска крепост във вътрешността си. То е пролома, който прави на югозапад бистрата и стремителна река Рила, която, като разсича с дълбоки завои гърдите на планината, излиза в живописната Кочериновска долина, бързайки да се влее в Струма.
През тоя пролом, един от най-живописните и дивите, що може човек да срещне из България, пъпли по течението на реката стар път до самия Рилски манастир, прочутата историческа обител на България.
Тоя манастир, една от най-грамадните сгради на Балканския полуостров, се белее и стърчи приветливо в самото сърце на великата планина; той един оживява тоя безлюден, ненаселен горски свят, весели го, сее мая на старинни спомени от Първото българско царство, спомени, едни преживели вековете. Високите стени, обнизани извътре с три и четири ката чардаци, красивото кубе на черквата, Хрелевата кула, изрисувала своите резки силуети в зеления фон на околните стръмнини и хвойни гори, извикват във въображението вълшебен дворец, изгубен в тия глухи пущиняци, дето вечно ехти шумът на реката Рила. От десет века насам светинята е привличала поклонници от всички краища на България, които на кервани са идвали да се поклонят на мощите на светеца, избягал от света в тая пустиня за молитва и подвижнически живот и оставил кости в нея. Днес гостите още в по-голямо изобилие идат на посещение на светинята. Идат и за нея, идат и за самата Рила, да й се понарадват, да гълтат чистият й, напоен с боров дъх въздух, да се поналюбуват на величествените й гледки. Ония, които особено ги обичат и които имат силни мишци и здрави крака, отиват по околните върхове, за да обнемат с възхитения си поглед от висотата на чаловете панорамата на Рила и да се начудят на зрелища, каквито рядко може да си достави човек в живота, зрелища незабравими.
Именно Рилският манастир е най-живописното кътче на планината и най-сгодната точка за екскурзии по всичките й посоки. Кацнал на една полянка между зелените стени на урвите, той представя очарователно място за разходка и летуване. Прохладата е вечна там, Реката, като сълза бистра, стремителна, пенеста, ручи из каменната си матка между смарагдови ливадни, блъска се звънливо и плиска в големите бели балвани, пее вечната си песен и пълни целия дол с ехтежа си. Колкото повече се углъбяваш на север от манастира, по течението на реката, толкоз повече картинността на дола расте, дивотата му става по-чаровна и тайнствена. А отзад, през вършето на гигантските букове, постоянно се мяркат сградите на манастира, стърчи сурово Хрелевата кула, напето поглежда купола на църквата и се белее приветливо във фона на бричеборските гори.
Чудесен е този Рилски манастир. Наоколо му се трупат и крият плешивите си глави във вишинето великанските чалове на Връло връх, на Еленин връх, на Бричебор, на Царев връх. Прекрасни вековни елови гори обличат полите и хълбоците им, над горите се зеленеят голини, а над голините се синее небето, из чиито пространства се вият орли. Изобщо, първият излет любителите на природните красоти правят на Еленин връх. Той се издига право на север, почти от самите северни манастирски порти, и се забива далеко в облаците, тъй често гости на висотите.
Когато се озовеш на известно място на голия му хълбок, ти неволно се спираш възхитен. На юг, далеко в Македония, се издига пред тебе страховитата грамада на Пирин. Ти неволно поздравляваш чудната легендарна планина. После възходът продължава и постоянно панорамите се ширят, грандиозните видове се умножават, окото, смаяно, не знае на кое по-напред да се радва.
Какъв простор, какви небеса, какви дивни и омайни феерии! Но ето те най-после на самото теме на Еленин връх. Висок кръст е побит там. Това не е гробен знак, а короната въз главата на великана. Тук, под страшно назъбените и отвесни канари, зеят ужасни дълбочини. Навред панорами възхитителни. Голяма част от Рила е пред тебе, долове, снежни чуки, гребени приоблачни, чалове голи, пирамиди скалисти. На север други видове, прекрасни и чудесни. Витоша се е разперила гола и колосална. Но тя е сега ниска оттук. Зад нея – веригата на Стара планина. Планински езера се зеленеят под тебе и преспи се лепнали по урвите над тях. Гърдите поемат жадно въздуха, очите гълтат жадно просторите, духът лети крилат и упоен. Но ето задават се отнякъде мъгли, облепят стените на чуката, после поглъщат самата чука в сивата си мрежа, поглъщат и тебе и ти се озоваваш в тоя сив, безшумен и тайнствен мрак, в който изгубваш понятието за мястото, за времето. Но скоро призрачните валма отлитват нататък, ти пак остаяш на открито и сега картината се е изменила: околните долове са едно сиво вълнисто море, а из това море се подават като острови скалисти чела на чалове. Хиляди мънички цветя пъстрят тучната трева, дето си седнал за почивка, миниатюрни теменужки гледат под слънцето. Студовете и ветровете, които не оставят да вирее никакво дръвце по тия негостолюбиви пустини, са милостиви само към тия невинни теменужки, нежни създанийца и украшение на подоблачните висове.
Излетът на Бричебор ти дава нови гледки и нови ощущения. Най-напред се луташ с безбройни завои по стръмнината му из океан елови гори, гори вековни, великански, тайнствени. Вървиш под техния мрачен покрив с часове, като заобикаляш на всеки миг трупове на паднали борове, бутнати от бурята неотдавна, други от старост прогнили; любуваш се на високите и прави мури с червеникави стволове, прави като свещ, и слънцето едвам прониква с лучите си през техните шатрести клони. После настават голини и пак гледки неизказани, и пак чуки, върхове, ридове, скалаци ужасни, по зъберите на които стъпя коня ти. Някъде минуваш над езера, дремящи в дълбоки скалисти циркуси. Между тия приоблачни езера, из които ручат кристални ручеи, спускайки се из стръмнините, за да уголемят Рила река, най-красиво и най-голямо е Смрадливо езеро. Но от ярът над това езеро окото ти е приковано от друга една величествена гледка: Мусалата! Той е близък оттука, на изток, царят на всичките рилски и родопски великани. Мрачен и царствено горделив издига той челото си и голите си плещи. А наоколо – феерията на гледките е необикновена. Ти вече си забравил живия сеят и мислиш, че отдавна се намираш в друг свят, свят вълшебен, неземен, мъртъв.
Излетът към Кадиин връх е чаровен. Той се захваща с идилията на дола на Рила река и после на Илийна река. Няма нищо по-приятно, по-възхитително от пътуването из тая дълга сенчеста долина на Илийна река. Вървиш под сенките на вековни букове, край пирамидовидни ели, край пенливи и бистри талази, през усойни морави и радостни ливади, дето се червенеят ягоди и малини... Това е земен рай. Красотите нямат насита, душата е упоена, очите и те са пияни... Но ето те въз голата урва на Кадиин връх. Отиваш весело към небето. Но, боже, може ли човешкият ум да си представи величието на онова, което виждаш оттам, което ще видиш от самото теме на чала? От тая грамада великански върхове, изшилени, скалисти, с изгризани чела или с плешиви обли глави, които бодат небето от вси страни, като стихийни вълни, плиснати от някой бурен вятър и вкаменили се във висините на лазура! И оттука – пак Пирин, велик и странен, и тайнствен, стърчи със зъберите си и приковава погледа със суровата си красота и неукротима гордост. Царев връх, разлат, гол, травен, изглежда твърде близко и колко царствен в небесните си пустини! Въображението, а тука то е страшно възбудено, иска да зърне на безлюдния му гръб фигурата на цар Петра, коленичила. Прекрасната легенда ти се показва сега още по-поетическа, тя те повръща във вековете на благочестивия и на наивния мистицизъм.
Вечерта късно, при лунната светлина, се връщаш в манастира, след като си минал пак райската долина на Илийна река и си пътувал като привидение под шатрите на буковете в рилския дол, дето си замръкнал. Дебелата, окована с желязо порта с трясък се отваря пред тебе и ти влазяш в манастирския двор, осветен тайнствено от месечината. Стъпките ти и тропотът на копитата на коня ти звънтят по обраслите с трева плочи. Хрелевата кула се дига сурово и мрачно като привидение, чардаците мълчат в дълбоката си сянка и в дълбоката нощна тишина, приспивани гальовно от сладкия ромол на чучурите, вечно пеещи или плачущи в тоя широк и заспал сега двор.
Влазяте в килията си. Но не ви се иска сън. И ти дълго още гледаш през прозореца в тайнствено огрения кър с големите петна на сенките от елите и буковете. И мисълта ти още отсега блуждае по новите висове и чалове небесни, които утре ти остава да посетиш.
После заспиваш. Не спят само чучурите в двора, не спи Друшлявица, палавата, лудата, звънливата Друшлявица, извън под прозорците ти, не спи и екотът, що буди реката Рила в дълбокия си дол, затъмен от сенките на дърветата си. И сънят на нощта е чаровен. В небесата спят върховете. Природата е тържествена. Нощта е дивна, позлатена от луната. Чудна рилска нощ!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания