Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Един старопланински манастир

Всред глухите недра на Стара планина, всред чаровните балкански зелени самотии, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина, е кацнал, недалеко от изворите на кристалният Етър, Соколският манастир.
Кацнал със своите чардаци и с блестящето на слънцето кубе, между зелени гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечен шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фонд, пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път от-към Габрово да го посети.
Миналия месец аз бях мил гост четири деня на тая балканска светиня.
Четири деня живях в упоение от чиста наслада за очите, за душата и за сърцето, всред тая дива и величествена местност, гълтайки животворния планински въздух, причастник на тайнствения живот на гордата планинска природа.
От което място на манастира да погледнех – от двора ли, от чардаците ли, из стаята си ли, – аз виждах отвред чудна панорама. На север, на запад се спущаха и вълнуваха, дори до кръгозора, зелени планински върхове с пасбища, ниви и гори по тях; на изток и юг високи урви, които от манастира се качваха към небето, за да стигнат гръбнакът на Стара планина. Столетни букови лесове шумят там и говорят за дивата свобода, за вековете... Далеко в хоризонта се мержелее призрачния облик на един могъществен балкански връх. По картата съобразявам, че това е Юмрючал.
И аз още от сутринта, разбуден от шумът на водите и на славеите в ближния букак, изскачах из манастира и се залутвах по висотите през гори и пасбища, запъстрели с хиляди разноцветни цветя, за да се любувам още по-отвисоко на безкрайната картина. А вечер на чардака, при тайнствения шум на водите, аз гледах как луната вълшебно се изкачва зад клоните на гористото бърдо с една мека зара в тихото небе. И не се нагледвах, и не се насищах на красоти, диви и пленителни.
Господи, колко хубаво!
За жалост, тая светиня, в тоя чуден кът, е малко посещавана от поклонници, още по-малко – от обожателите на хубостите на природата. Сега (това беше в средата на юния) тревясалия широк двор, с петте руйни чучура на чешмата, стоеше пуст, пусти стоеха и килиите от посетители. Заварих само две лица, дошли от крайдунавските градове, за поправление. Игумен Йосиф, млад, пъргав, тридесетгодишен момък, обясняваше, че това се дължи на ранното още време, на отстранеността на манастира и... на кризата. Той прибави още една причина, която е първата и главната: намалението на благочестието у народа. Манастирът, макар и да има обширни имоти, е беден и без доходи. Имотите не може да използуват, приносители не идат. Затова и манастира ияма нищо за гостите. Нека прибавя обаче, че тука се намира един дюкян с локанта, дето може да се получи необходимата храна и питиета. Защото и у светеца тука ще се събуди зверска охота за тях.
Има още един калугер тука, белобрад старец, прекарал осемдесет и петгодишна възраст, който с полупарализираните си уста иска да ми разправи нещо за миналото, на което е бил свидетел.
А тоя манастир има свое минало, ако сравнително и нов – той има възрастта на стареца. Тука е живял основателят му, дядо Йосиф Соколски, знаменитият монах-авантюрнст, който бе ходил в Рим да предаде в лоното на папата православния български народ, а на въщане в Цариград грабнат от русите на едни параход и отнесен в Русия, дето доживя старините си в едни манастир.
Тук е гостувал, когато е организувал четата си, друг знаменит авантюрист, капитан Никола – „капитан Никола, капитанско чедо”, както гласи песента му, който дошел из Русия и повдигнал търновското въстание в първата половина на миналия век.
Имах намерение да престоя тука десетина дни, но ежедневните, ако и малотрайни дъждове, които пречеха на разходките ми и правеха мокра почвата, ме принудиха да се простя по-рано с тоя прекрасен планински кът, дето прекарах четири незабравими дни на уединен живот. В последния ден обаче той не остана такъв. Една многобройна и мила дружина от приятели из Габрово ми дойде на гости и хвърли весела нота в пустиннишкото ми съществувание. До късно чак балканските усои и върхове отговаряха с ехтежа си на радостните смехове и песни на едно балканско пиршество близо до букака.
На четвъртия ден, рано сутринта, аз напуснах светата обител, придружен от игумена отца Йосифа и конният ми стражар, любезно отпуснат от габровския околийски началник. Скоро в завоя ний изгубихме от погледа си Соколския манастир и конете ни се закатериха из каменлива пътека под листнатия свой на безкраен букак, който ни делеше от друга една велика историческа светиня, на която отивах да се поклоня; върхът Свети Никола с легендарната си слава.

София, 7 юли 1901 год.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания