Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Волът

ЕДИН ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪХ

Това лято гостувах няколко дена в Черепишкия манастир и от него направих няколко излети по дивите планински бърда и клисури, що заобикалят тая омайна местност в хладната долина на Искъра.
Наскоро бях пак прочитал биографията на Христа Ботев от Захария Стоянов и си спомних, че върхът Волът, дето е паднал героят, се намира в „землището на Черепишкия манастир”. Това ме подсети да посетя и знаменития връх, подир като бях се катерил по толкова други.
По насочванията на игумена аз се обезпечих един ден по-рано с вещ водач и кон в ближното село Лютиброд – първият ми беше необходим, за да ме заведе на мястото, а втория – за да ме занесе дотам през мъчнодостъпните и върли урви, през които беше пътя ми.
Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта, славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България, като е засенила имената на деятели, всъщност много по-заслужили на Българското възраждане.
Само ореола на поета, съединен с оня на геройската смърт за отечеството, дават тоя завиден жребий.
При всичко това, у нас никой не си е дал труд, не е полюбопитствувал да се поклони на славното място, което Ботев е бълнувал, когато е казал в молитвата си:

                В редовете на борбата
                да си найда и аз гробът...

Излети се правят сума из тия планини, благодарение на леснотията от железницата, но всички са отминували Волът и мястото, дето е загинал Ботев, стои пустинно, глухо, овдовяло от всякакъв знак на живот и на человеческо участие. А има ли излет по-пълен с емоции, отколкото излетът из една планина, населена с трепещущи исторически възпоминания, дето българското сърце сеща да бие по-силно и гърдите разширяват велики чувства!

Излязох заранта от манастира рано по 7 часа, минах моста над Искъра, минах през двата тунела и покрай стръмните две паралелни скалисти стени „Ритлите” („Ритлите” – защото наумяват ритлите на кола). Оттам видях, близо до развалините на древната черквица „Св. Георги”, до самата желязна линия, водача си и коня, които ме чакаха вече, минали Искъра с варка. Един друг селянин драговолно беше дошел да ми бъде другар.
Бай Цене Койнин от Лютиброд е стар човек, изнемощял от труден живот. Той е бил манастирски овчар във Врачанския балкан, когато Ботевата чета е дошла там, и, според казването му, той е видял с очите си събитието и героя му, както знае на пръсти всичките пътеки, имена и тайни на планината.
Такъв човек ми и мен трябваше.
Метнах се на коня и потеглихме веднага нагоре към село Челопек. Утринта бе прохладна, времето хубаво, На изток лъщеше мътния Искър из зелена долина, на юг заграждана от зелени и гористи бърда, а на север от голи сплеснати хълмове, които порастват на черни височини в кръгозора. Селото Лютиброд, чиито къщици са покрити с плочи, твърде живописно лепнато на склона отвъд Искъра, мамеше погледа с амфитеатралния си вид. Скоро влезнахме в дъбова гора. Бай Цене, словоохотлив човек и верен на задачата си, разказваше ми непрестанно епизоди от разсипването на Ботевата чета, която се е спасявала с бяг по тия стръмнини, за да попаднат почти всичките живи момчета в ръцете на турските потери. След половина час напуснахме прекрасната сенчеста дъбрава и се закатерихме по един гол каменист рът. Кога дойдох на върха му, гледката се откри величествена, околния планински кръгозор се разшири, а от север се лъсна в разкошната си зеленина плодовитото Врачанско поле. Оттук вече видях първите два конака на Ботева, преди да стигне Врачанския балкан: рътът Веслец, покрит с лозя, дето беше нощувал, без да се бие, а зад него – рътът Милин камък, дето се беше бил само.
Оттук до Челопек бяха няколко минути. Слезнах да почина в селската кръчма, пълна със селяни; по техния демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене. Разпитах ги за поминъка им. След кратка почивка излязох да тръгна. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора, от които всеки знае нещо за Ботевата чета. Бай Цене злорадо ги наклопа, че на времето се отнесли съвсем жестоко спроти нея, като издавали момчетата, които се скрили в селото. По-после обаче чух, че и лютибродчани имали същия грях... Щом излязох извън селото, принудих се да отседна: пътят веднага стана ужасен и удари въз върлия яр, към Погледец. Погледед е една балканска полянка, дето уединена горица от орехи и круши дава хубава сянка. Тук обядвах, като се наслаждавах на обайната картина на Врачанското поле, художествено напъстрено с разни зелени тонове и златисти петна на зрелите ниви. Един каменен кръст тук показва, че това е оброчище. На светостта на мястото се дължи запазването на горицата, както и навсякъде.

Ако погледнете на картата, ще видите, че Врачанският балкан е един планински клон, който се отделя от Стара планина и отива право на север. Целият гребен е набит и наострен с диви синкави канари. Дълбоки долове го пресичат на няколко места и дават проход на стръмни и лоши пътеки за навътре в планината. Из такъв един проход, между сърдити и стръмни ярове, беше и нашата пътека. Из тоя дол именно са бягали Ботевите другари и търсили спасение в пущинаците или из кошарите. След половин час ние се изгубихме в планината. Високи чуки отвред ни заградиха. Никакво човешко жилище, никакъв признак от култура.
Дъбова гора, голи ридове, пусти и самотни валози, скали. Отляво ни се издига високо гористо бърдо, зад което в скалистите му поли шуми Искъра и се гуши Черепишкия манастир, които тули от нас. И това бърдо, и тия хълмове, и тия гори и целини – са все имот на тоя манастир. Той се простира и нататък! На селото Челопек и Павелче остаят само канарите, които стърчат над тях. Всичките дърва, що сечат, са контрабанда от манастирските гори. Тая несправедливост прави тежко съществуванието на тия села; на нея обаче се дължи съхранението на тия гори.
Минахме ред хълмове и планински долинки, окръжени от венец високи чукари, страшно диви, мълчаливи и пустинни. Бай Цене отдавна остана назад: старите му кокали се умориха и аз вече не чувах разказите му. Другарят му, по-млад селянин, все вървеше с мене и вече не разказваше, а ме питаше – по политиката. Аз му отговарях неохотно, защото поне тука исках да бъда далеч от нея. От всеки рът аз се взирах напред, с надежда да видя Волът. Но друг рът се изпречваше, който не беше Волът. Най-после от една нова седловина, обрасла с глогини – гложàк, както казват тука, – водачите ми посочиха през един дълбок дол срещния връх, увенчан с високи и намусени скали.
– Ето Волът – казаха ми те, – гледай го сега. Тоя връх имаше прилика на вол, колкото и всеки друг връх. От канаристия му гребен се спущаше урва, най-напред гола, а по-долце покрита с рядка ниска горица. Отляво на тая горица урвата подпухваше пак и се образуваше нисък хълм, цял набучен с канари. В самото дъно на дола се види извор, при който се поят стада кози и черди коне и говеда. Той се нарича Крушевско езеро. От него насам почва пак урва, облечена с ниски, гъсти гори. Върхът й, на който седяхме, се нарича Околчица.
Оттук водачът ми сочеше и именуваше местата. Троица пастири врачанци още дойдоха при нас. Според книгата на Захария, последния бой на Ботевата чета е станал на по-малкия скалист хълм на Вола; рядката гора на урвата е било мястото, дето Ботев, седнал след битката да си почине с част от момчетата, е бил убит изневерешки от черкезкия куршум. То място се нарича „Манастирско пладнище”, също владение на Черепишкия манастир. На запад от Волът са други урви, хълмове, гористи чуки, увенчани с карпи, през които една незначителна част само от юнаците е потърсила спасение. Повечето са се изкатерили по нашия връх на Околчица и са бягали към Челопек. На самото място, дето седяхме, бай Цене, шест дена след битката, е намерил трупа на един едър човек, съблечен и с отрязана глава.
Оттук да се иде до върха на Вола беше нелесна работа. Както казах, две ужасни урви – едната надолу, другата нагоре – ни деляха от него. И по двете само пеш можеше да се ходи. Макар силно уморени, аз реших да продължаваме пътя, за голямо неудоволствие на съвършено капналия бай Цене, който не разбираше какво диря повече, след като съм видял Волът. Смъкването из невъобразимо лошата пътека беше мъчително; аз си мислех с трепет как са се изкачвали по нея и из храстите край нея въстаниците, изложени на турските куршуми, от които цял ден ехтяла самотията! Най-после се дотътразихме до Крушевското езеро, в дъното. То не е езеро, а буен извор, който тече в дълго корито, за да се поят стадата. След кратък разговор с пастирите ние поехме нагоре – към „Манастирското пладнище” – през глогини, дрянове, лески и пр. Доста нависоко, до самия скалист хълм, дето е бил боя, близо до няколко по-високи дървета, на 20 май 1876 год. четата е била седнала да обядва. Няколко пушки изпращели отгоре и тя напуснала планинската си трапеза и хванала пусия зад камънаците. Осемте овци остали на ръжените недопечени! Това е било преди боят. Подир боят, пак тука някъде, в тая манастирска гора Ботев е бил убит. Аз пращам читателя към прочувствуваното описание на тия трагически събития от Захария в Биографията на Христо Ботев.
Седях около половин час тука.
Не може лесно да се изразят мислите ми и усещанията ми тука. Образът на героя и певеца ставаше пред мене жив; духът му дебнеше в шубръките, в шума на листата, в глухотата на пустинята. Понеже точно не знаех трънката, при която Захарий Стоянов ни разказва, че издъхнал Ботев, аз го виждах мислено прострян до тая, при която аз бях. Един камък поне да беше побит на същото място, за да се знае, за да се кланят... Поехме пак нагоре. Урвата оголяваше; от върха й видях по-плитка долина с извор пак: Лесковското езеро. И тоя, и другия – Крушовския извор – са били във властта на черкезките потери и четата цял ден е стояла без вода, под жежките лучи на слънцето. Тук възпоминания нахлуват от всяка страна, името Ботев пълни самотията, нечуто за слуха, но усещано само. Венецът на Волът е твърде близко; той е страшна грамада от правилни  канари  като  крепост,  правена   от титани. Оттук се отваря през  пролома тесен вид на врачанската долина, пленително хубава. Из тоя пролом по козя пътека цяла нощ са пъпла ли момчетата, един след други, за да излезнат на Вола, дето щеше да е гробницата на Ботевото славно и безнадеждно предприятие.
Аз се завърнах към манастира не вече през първия път, а из дола, из който слизат водите на Крушевското езеро, едно пътуване безумно, фантастическо, през вратоломни и ужасни скалаци, за да се спусна към село Павелче.
На минуване пак из „Манастирското пладнище” аз откъснах, за спомен, от една глогина клонче, което пазя и сега у дома, втъкнато в портрета на Ботева.
Кой знае, може би стеблото, от което е това клонче, да е попило някога частица от геройската кръв, която е бликнала и бризнала от благородното чело...

1900

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания