Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Есенна сутрина

Дигам завесата на прозореца и поглеждам навън.
Ранна сутрина в Раковска улица.
Мъгливо.
Електрическите лампи още мъжделиво светят в пустите улици, пълни с прозрачна, сива, влажна мъгла.
Небето се не види – то е мъгла. Влажно, мокро, намръщено, то изглежда, като че ще плаче.
Кръгозорът, що се отваря пред мене, се простира до Народния театър, полузамрежен в мъглата. Сиротен, измръзнал, той дига без слава черния си огромен свод.
Богинята в триумфалната колесница, возена от трите си лева, над южната кула на театъра, надува тръбата си в сивата мъгла, в пространството, дето се рисува уединена и безгласна. Една бронзова мечта, залутана и неподвижна, във влажния студен въздух.
По-нататък – мъгла.
Бронзовата богиня се рисува в нея и надува черната си тръба.
Как е тъжно.
Петли в двора пеят, рядко, обезсърчено. Сякаш не вярват още дали ден иде или е вечер.
Един ран файтон прогърмява из глухата улица, празен, и отминува някъде – изгубва се, глупаво.
После – нова меланхолия из улицата, пуста, глуха, мъртва.
Електрическите лампи угасват.
Тия живи неща, тия светящи, мъждеющи души умират. Царува само мъглата, непроницаема, нелепа. Не видиш, не хващаш нищо в нея. Имаш впечатление, че четеш декадентско стихотворение.
Тя става по-гъста, нейният влажен лъх на облаци задръсти съвсем тясното пространство между мокрите покриви и нависналото мокро небе и глухата кална улица, в локвичките на която ръси ситен дъждец.
Тъжно, неприятно, усойно.
Всичко сиво и мокро.
Бронзовата богиня на триумфалната си колесница една, неясна, премрежена, надува тръбата си в пространството, дето се рисува тайнствена и настръхнала, къпана от мъглата. Тя има вид на апокалиптическо видение...
Петли пеят някъде неохотно.
Из комините стълпове дим лениво се точат нагоре във влажния гъст въздух.
Бронзовата богиня надува тръбата си в мъглата.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания