Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Нашата велика планина

ПО ПОВОД НА ЕДНА НОВА КНИГА ЗА РИЛА

Сега, като слънцето захвана по-часто да се показва лучезарно и радостно на небето, подир тримесечен мрак и облаци, що сипеха потоп над грешната ни земя, очите неволно се устремяват към зелената природа, разкрила под омаята на сладките зари всичките си прелести и съкровища от хубости; сърцето, усърнало и уморено под натиска на дългият траурен плащ на небосвода, трепти радостно в гърдите и жадува да гълта светлината, свободата и просторите. Тайно желание се обажда у нас да напуснем тъжната си до днес столица и да поизлезем навън, надалеко там някъде къде ония хубави планини на кръгозора, облечени в кадифява зеленина, върхове, нашарени още със зимни снежни преспи, видът на които вдъхва вече мраз и униние, а още повече открива разкошната красота на величествените тия висоти.
Аз не знам где ви бяга сърцето, кой връх от венеца планински на Софийско поле мами въжделенията ви, но аз постоянно с любовен и залибен взор гледам към острите ония купени, които се задават зад Лозенската планина, в дъното на кръгозора. Мен ми се иска Рила!
Рила, царицата-планина, Рила, тайнствената и чудната. Рила – нашата красота и гордост, – тя сега блазни окото ми и душата ми и ме зове в своите ефирни вишини.
За жалост, потопните порои са я направили за дълго време недостъпна за поклонниците и туристите. Хубавият друм, който водеше от Рила село до недрата на Рила, до манастира на свети Иван Рилски, е срутен и унищожен съвършено и там, дето е бил широкия път, сега се озъбват камъняците на стръмнините, изровени и обезобразени от мътните води.
Със сълзи на очи по-оня ден добрият игумен от Рилският манастир ми разказваше за това голямо злощастие, което усамотява за години манастира и го лишава от безчислените посетители; безподобната алея от Илийна река до манастира, под която сме минувал и възхитени, няма да види вече пътници; тя се е превърнала на ями и непреходни трапища.
Една друга напаст, несравнено по-голяма и непоправима, е връхлетяла тая хубава Рила. Боровите и вековни гори са нападнати от две години насам от някакви пагубни насекоми, един вид филоксера. Тия насекоми ядат и гризат листата, от това повяхва и линее дървото. Една болнава жълтина вече пъпли по тия досега тъмнозелени лесове и те завяхват, без да може никой да ги спаси от бавната, безпощадна смърт. Това е огромно нещастие. Науката не може нищо в тоя случай. Остая надеждата само на всесилната природа: тя може да поправи това чудо, да умори хищните гадини и спаси по-голямата част поне от своите хубави и величествени създания – рилските гори.
Един трети бич заплашва още тия гори, но той вече не иде от сляпата и неразбрана стихия, а от самите нас. Рилските лесове се отдават на търг за изсичание. Ако досега не са унищожени още тия прекрасни лесове, то това се дължи на обстоятелството, че по отсъствие на лесни и евтини съобщения никой предприемач не се е наел да откупи експлоатацията им.
Бедни рилски гори!
Но онова, което не могат ни човеци, ни стихни да отнемат на Рила, то са нейните гранитни пирамиди, сърдито боднати в небето, то са смелите и капризни очертания на нейните форми, то са нейните бели проспи, нейните бистри и студени рекички, нейните самодивски кристални езера, които дремят на 2400 метра височина в небето! Езера, поезия тайнствена на тая планина, чудни изненади за окото сред тия гранитни пущинаци.
Именно тия езера са ни открити и описани в една книжка, излязла тия дни, от г. Д. Илкова, преподавател в Софийската гимназия, книжка, която, при всичко че е написана научно, обладава интереса на един увлекателен разказ. Защото всичко, каквото ще ни се пише за нашата любима планина, ще възприема от нея и увлекателност, и оригиналност...
В тая Eкскурзия до езерата на Рила г. Илков ни е разкрил с една простота и вярност безукорно всичкий таен воден мир на Рила; той ни води при дооблачните езера на Рила, спира ни при техните бистри и тихи вълни и ни разказва природата им, историята им; той ни запознава и с реките, и с потоците, и с ручеите на Рила, с цялата й речна система. Сума странни, нови за ухото или крайно звучни, имена на реки и езера в Рила стават ни вече известни и мили.
Но авторът с особена любов се спира на езерата. Често разказа става лирически, вниманието на читателя се усилва до напрегнатост при историята на слазянието по опасните канаристи ярове на циркусите в езерата. Така увлекателно е разказано и посещението на Седемте езера в Западна Рила, което г. Илков направил със сръбския професор Цвиича. Опасностите и драматическите перипетии на това доближавание езерата държат читателя нащрек и, странно нещо, у него се появява желание той сам да се намери в положението на пътниците, да се спуща и лъзга с вратоломна бързина по урвите, с риск да изчезне в дълбочините на езерата, на триста метра отдолу зеащи под тях; да нощува навръх планината при Смрадливите езера, вълшебно осветлени от отблясъка на запаления от водача им огън; даже му се иска да позъзне на тия височини от нощния мразовит вятър, който пронизва до костите, и да изпита сладостта на толкова нови и резки ощущения. Защото в тоя планински мир даже и физическото изнемощявание от ходът и умората, и опасностите съдържат в себе си някаква поезии.
Много особености от фауната и флората, от геологията и физиката на Рила правят тая планина да стои отделно по оригиналността си от другите ни планини. Тя представлява еднакви занимателни предмети както за обикновени туристи, така и за учения пътешественик. За поета, за поклонника на природата – не ще ни дума.
Сега, като говоря за тия работи, неволно въображението ми съглежда един влак, че се дими и гърми покрай Кочериново, пред гърлото на Рила-река. И виждам аз, пак с въображението си, купове пътешественици, стотини туристи че излазят из вагоните и се запътват в тайните и диви недра на планината... Виждам Рила станала леснодостъпна за всичките желания, за всичките кесии. И благодарение на тая леснодостъпност и на тоя постоянен прилив от гости и туристи, ето че спекулацията направила да кацнат гиздави павильони, комфортни гостилници, бели палатчета по чуките на Рила, край това чудно Смрадливо езеро, навръх на тоя величествен Еленин връх, сред подоблачните лесове на тъмний Бричебор, загдето въжени железници (funiculaires), както в Швейцария, издигат нагоре по шеметните стръмнини тълпите пътници към гостоприемните ония постройки, към езерата, преспите, чуките, към облаците, към пространствата на орлите.
Сън непостижим – но хубав сън!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания