Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Родопите

Тая класическа планина, или по-добре планини – защото Родопите са един безконечен куп вериги, гребени, бърда, разхвърляни между плодовитата долина на Марица и Бялото море, – тъй много споменувашни от елинските историци и дивно възпявани от Хорация, са населени главно с българи.
И какви чудни красоти! Качвали ли сте се на върха при Бяла църква? Който иска да си състави понятие за райските гледки, които пази в недрата си тази класическа планина, едва ли ще намери по-сгодна точка от казаната височина. Едно безкрайно съчетание на разкошно облечени в борове вериги, на омайни долини, на горди чалове, на сенчести гори, на зелени рудини, на планински пасбища, на възхитителни висове, вълнуващи се в кръгозорите под златистото и морно було на слънцето, една дивна и широка панорама, дето се смешат хармонически най-разнообразните форми, линии и багри, всичката гама на зеленото. Това е една омая за очите, едно пиянство за душата. Прохладният родопски вятър, напоен богато с живителния мирис на хвойните дървета, изпълня гърдите с благотворна нега, разширява ги, чувстваш, че си всред един райски мир, дето хубостите се надварят, тоновете се преливат чаровно, перспективите са вълшебни, дражестта или величавостта на картините са безподобни.
Между тия тайнствени бърда и гребени на Родопите, в разкошно длъгнести долини текат, правейки хиляди красиви завои, бистри, кристални потоци; тук склонове, черни от еловите си гори, мрачно се надвесили над долините, там скали високи, отишли в небето, се къпят в лазура му, а там голи чалове, увити със светлосребриста гъжва, на облаци се губят в дълбините на ефира; или пък едно невъобразимо напластяване от зелени и черни могили наумява морски талази, духани от вятъра. Грамадни сенки от облаци се влачат по урви и по гърбове, и по усойни долини, менявайки ежеминутно вида на хоризонта, орлите гордо се вият над зъбери... Планински ридове със странни форми или с дълбоко говорящи на сърцето имена. Виждаш в кръгозора на юг Персенк, извил се в небето чудат, сякаш виждаш колосално животно с лъвска грива. Малко по на запад – черния Крушовски балкан, чер и мрачен, после Баташки Карлък, великан, чийто зловещ вид и зловещо име будят болезнен трепет в душата: неговите преспи и голини са били огрени от баташкия пожар, свидетели близки на страховитото зрелище, от което още трепери нашата с кръв набагрена нова история. После доспатския лабиринт вълнува своите безчислени върхове; куп други върхове по на запад, между които могъществения Мусала, запречил кръгозора с голата си глава.
Една чаровна котловина всред тоя планински хаос: Чепино. Зелена, многозавойна долина, прорязвана от Мътница и Бистрица, насеяна от кичести селца, кацнали повечето в полите на стръмнини; весел, благословен, плодовит кът, богат с топли минерални извори, обгърнат нежно от грандиозен венец планински. От тая райска долина тръгва многоводната река Ели дере, за да просече северния родопски гребен и излезе в долината на Марица, в която се и влива. Едно хубаво шосе, с много мостове въз реката, криви с безчислени завои край нея, следи игривия бяг на брега й под отвесни скални стени, под страшни гористи урви. Рядко има нещо по-живописно и по-дивно хубаво от тоя пролог; на Ели-дере. Това е една фантастическа игра на природата. Пътуваш из безконечните кривули на клисурата, все край шумящите вълни на тая кристална река. Окото ти бяга, ту възхитено, ту ужасено, по тия стръмнини, отишли поврага нагоре, настръхнали от грамадни канари, прилични на вълшебна крепост, заплашвайки да се гръмолясат под теб, и при все това на всеки миг, през стотини векове неподвижно залепени на стените си, или от гигантски дървета ели, мури, букове, закрепени по скалите над бездната, сякаш любопитни да видят кой минува и заминува из пролома. Подобен на тоя пролом е и пещерския, който съединява Баташко с Марицината долина. Той е също едно чудо, една фантасмагория от планински изненади, вековечно дело пак на друга една родопска река – Кричим. Тая родопска покрайнина, пълна с красота, е пълна за нас и с исторически спомени. През векове тя е била поприще за борба между нашите прадеди и византийците. Неодолима стръв за завоевателния дух и на едните, и на другите, тя е видяла безброй пъти шумните полкове български или византийски из клисурите си или под стените на многочислените крепости и яки замъци, меняващи господари с играта на военното щастие. На една скала при реката Чай и до днес стърчи разрушен паметник-кула, построен от Иван-Асен II, близо под Станимака, називаема в старината от българите „Теснобран”. Малко по-нататък Чай пени вълните си край старославния Бачковски манастир, дето е прекарал, както се предполага, последните години от живота си последния търновски патриарх Евтимий. В Родопите през XIII век се е гнездило княжеството на мелнишкия деспот Слава, този странен венценосец-авантюрист, епически представител на средновековно феодалство, пробил си път от Западна Европа и в Балканския полуостров.
В Родопите е написана една от най-тъжните страници на нашата история след турското завоевание. Значителна част от българското население в тия планински места е било потурчено през XVII век по един бръз, насилствен, трагически лесен начин. Приели мохамеданството, тия българи станали фанатически привърженици на исляма и останали българи по език, обичаи, песни и кръв. Българската им душа само изчезнала. Това са знаменитите помаци, с грозната си слава, спечелена при извършените от тях безчовечни неистовства през 1876 година над братята им българи-християни в злощастния Батак. Част от тях населяват днес и Чепинската долина. И жалко, никакви залягания, никакви политически, културни и хуманни средства на българските правителства не успяха да осветлят фанатическия мрак в техните души, да се вдъхне национално съзнание у тия изгубени българи, и няма да успеят. А кой знае, може би далечното бъдеще да извърши това цивилизаторско и човешко дело.
Бях честит да прекарам дванадесет дни в Чепинската долина и дълбоките си впечатления от това гостуване в Родопите съм предал другаде. Но сега, препълнен от образа и дъха на тоя родопски свят, аз чувствам потребност да поделя с читателя скъпите си спомени за други един незабравим излет из Родопите – посещението на величествения Белмекен.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания