Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Царевец

Надали е имало столица някъде, на която царският палат да е стоял на такова необикновено място, каквото е Царевец. Грамаден скалист рид, с шеметно стръмни урви, опасан почти от всички страни със страшни пропасти, в дъното на които се вие сребристата лента на Янтра, със скалисти пояси по хълбоците, с непристъпни стръмнини, с ужасни ярове, надвиснали над дълбочината. Само един тесен скалист ръб съединява тоя чудат, фантастически полуостров на Янтра със сушата, сиреч с новото Търново, разположило се живописно по урви, по върхове, по склонове – гледка единствена, поразителна, която възбужда удивление у пътешествениците и кара човека да се пита град ли вижда или едни блян!
На тоя горд рид, на това орлово гнездо, което господствува над всички околни ридове на старо и ново Търново, са стърчали в средните векове палатите на българските владетели, бил пулсът на държавния живот на България.
Тръни и бурен сега покриват стръмната височина, хоросан, кирпичи и каменяк, разсипани навред, са едничките останки от жилищата на царе и царици, от някогашните сгради, увенчавали тоя планински рид.
По стръмните му краища стоят още основите на старите дебели зидове, над отвесните канари. Те са представлявали шестоъгълник, с пет порти, с високи кули над тях, както свидетелства арабският историк Хаджи Калфа.
В средата на XVII столетие част от Царевец е съществувала още. Фрапцисканецът Петър Богдан Балшич от Чипоровци, който разказва за местоположението на Търново, местоположението, „което не може да се опише”, казва, че тогава още се виждали при сегашната джамия на Царевец стените на царски палат, там се виждала и крепост, „която била много здрава,но наполовина е съборена”. А наоколо високата чука, дето бил главният храм, стои половината от много висока камбанария.
Западната част на Царевец в турско време е била застроена на мястото на сринатите царски жилища със стотина турски къщици. Тая турска махала е били унищожена от българите при освобождението на Търново от русите и сега Царевец е съвсем гол, пустинен, обрасъл с дива растителност.
Само джамията, съградена на мястото на старата черква „Св. Петка”, едничка стои всред буренясалите развалини. В нея сега се пази джепане, та тя и околността й са непристъпни за външни лица. В тая джамия, грамадно и хубаво здание, никакъв признак няма от старата черква. Само един дялан от камък кладенец на двора изглежда да е от старо време. До него се зеленее величествен бряст, на който е прикован надпис: „Това дърво да се пази!” Това е станало по заповед на княза, защото тоя бряст е свързан с трогателна легенда. Кога да падне Търново под турците, брястът изсъхнал. Цар Шишман при избягването си из Царевец казал: „Когато този бряст пак се раззелени, българите ще се избавят от турското робство.” И в 1877 година старите хора в Търново с учудване забележили, че брястът взел да се разлистя и зеленее и си шепнели на ухото знаменателни думи...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания