Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене


 Превод
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 15.07.2019 
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван
Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот - 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др. В този справочник са включени основно пътеписи, посветени на България. Изключение са „Пилат”, „При брега на Дъмбовица”, „Един ден в сръбската столица”, „България при Босфора” и др. В „Живописна България” Вазов описва българската природа, която той силно обича, която буди възхищение в него. Тези творби са резултат от многобройни негови пътувания из страната. Някой български краища той е посещавал не еднократно, вследствие на което им е посветил и повече творби. Името „Живописна България” е дадено от самия Вазов, когато той подготвя том XVII от последното издание на своите съчинения. Тогава в него са били включени пътеписите от „Висините” до „Един наш черноморски бисер” – общо 38. Те са писани в периода 1882–1920 г. и са публикувани във в. „Мир” в. „Напред”, сп. „Зора”, сп. „Денница”, сп. „Българска сбирка”, сп. „Славянски глас” и др. Пътеписите от „От Марица до Тунджа” до „В пазвите на Балкана” са обнародвани през 1890–1921 г., но по някаква причина не попадат в том XVII заедно с „Живописна България”, въпреки че са тематично и идейно свързани. Подредени са хронологично спрямо датите, поставени под текста от сами Вазов, или според датата на първото им публикуване. Последният пътепис – „Едно балканско село”, е недовършен и непечатан приживе на автора.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания