Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Българският Херкулесбад

ЕДНА РАЗХОДКА ДО ХИСАРЯ

Един истински фейлетонист, който се почита и e надарен с надлежната духовитост, при завземанието си да описва Хисарските бани, непременно би се съблазнил да излее богатий си запас сарказми над всичко онова, което има и което няма наший беден хисарски Херкулесбад; както се следва на един български европеец, той би осмял и критикувал състоянието, в което днес за днес се намира най-известният и аристократически наш курорт, сравнявайки го с безпощадна настойчивост с европейските.
Аз нямам смелост да направя това и като пуша цигарата си под сенникът на хотел „Хисар”, аз впивам погледите си не в Европа, а в миналото, и спомням си аз какво бяха тия бани, на каква гнусота бяха гнездо и разпространители, какъв отвратителен вид представяха вехтите и с плетове заградени читашки къщици, в които се тъпчеха гостите, и посред тях – голямото празно пространство, напълнено с гробища, буренак и смет; спомням всичко това и с удоволствие очите ми падат на зелена акациева гора, която го пълни сега, благодарение на тоя чудотворец-швейцарец, който се нарича г. Шевалас!
Тая гора, бухнала разкошно вътре в четири години, там, дето беше мерзост и запустение, е голяма красота за тоя беден Хисар и голяма драгост за посетителите му. Първото ми движение, като слезнах на хотела, беше да се разходя из тая акациева гора и да се погубя из завоите на тесните й сенчести алейки, додето се озовах при банята Хавуз, весело белеющ се сред гъсто зелен шумолак.
Застигам две кадъни със стовни в ръцете боязливо се отстраняват и ми правят път. И пак си спомних аз времето, когато тия почтени госпожи с камъни биха нападнали гявурина, ако го забележеха по дирята си. Сега вече те, бившите господари, изглеждат като сенки, изчезнала е тяхната надменност и те сами са изчезнали; техните дрипави жилища са отстъпили място на нови постройки: бакалнички, кафенета, гостилници, прилични къщици заобикалят гората, а една нова черкова дига гордо кубе в това похристиянено и опитомено място. Получава се впечатление на благоустройство и напредък, скромни наистина още, но предвещающи още по-голямо развитие. Но гората, гората? След двайсет години  какъв великолепен парк ще бъде!
Хавузът е главната баня от шестте хисарски бани. Басейнът, или както помаците го наричат, окропата, е твърде широк и дълбок, водата е бистра и прозрачна като сълза; но да се възползуваме – аз имах двама другари: г. г. Ф. и А. – от нея, тъй съблазнително чиста, нямахме кураж: тя е много гореща, 46 градуса реомюрови! Яйце, турено вътре, се уварява в няколко минути. Как се къпят другите хора и изтърпяват такава висока температура, аз не мога да си обясня. Но човек само като си топне кракът в нея и го извади червен като рак, добива едно далечно понятие, една слаба евокация за мъченията на инквизицията. Забележително е, че жените по-драговолно се къпят в тая баня и пренасят с повече героизъм горещината й, нещо, което другарят Ф. изтълкува с това, че те искат още отсега да се приучат на атмосферата, която владее в пъкъла...
Шегобиец тоя Ф. и свършено!
Хавуза помага за стомашни болести; до него са Други две бани: Инджезът и Чулуджа, с умерена топлина и също чисти, прозрачни, с добри уреди и прислуга. Гости къпачи отвън обаче малко имаше: лошото време, а отчасти и безпаричието, казват някои, намалили са числото това лято на охотниците. Това отсъствие на повече свят се отражава и на физиономията на градеца, той е доста тих, даже в някои часове на деня глух. Рядко да мине семейство из булеварда към Камилите и животът е лишен от развлечения за ония, които идат тука за тях, а не по нужда.
Ние предпочетохме да се окъпем в Момина баня, отвън стените хисарски, защото ни казаха, че тя е по-малко гореща, а аз лично я предпочетох за хатъра на легендата й – вие я знаете. Но и там горещо: 37 градуса. За щастие, няколко вани има там с умерена вода и ние влязохме в тях, гледайки с искрено съжаление мъчениците, що се къпеха в окропата.
За забелязвание е, че в тия бани, както и в баните по цяла Южна България, пещемалът е в обичай и задължителен, нещо добро. Той има не само етическо, но и естетическо значение със своите ярки червени краски, обвивающ красиво голите бедра не винаги от антично изящество. Като преминем Вакарел, в цяла Северна България хората се къпят, “както ги майка родила”. Тоя начин на къпане е наследство от русите. Аз не виждам причини да се скъпим с него. Г. Ноев, съдържателят на софийската баня, би направил едно похвално нововъведение, ако впишеше в правилника си пещемала; нека е уверен, че никой няма да го обвини в русофобство.
Подир една разходка отвъд Камилите, ние обядвахме в “странноприемницата” си – тука не е в употребление хотел и гостилница. Обядвахме много лошо, като пихме затоплено стипцаво вино, смесвано със затоплена содова вода. И нейната температура доста висока: платихме стъклото 40 стотинки!
Много по-любезен бе други странноприемник, който за жалост, не можа да ни приеме, понеже стаите му бяха заети, но който ни почерпи с изрядно вино. Той е г. Колю М., достойният наш едногражданин и храбър побойник. Той е человек на 40-годишна възраст, с лице огоряло, но с жив и приветлив поглед, с мустаци дълги, войнствено висящи, и в джеба с опълченски паспотр, пробит на края от шипченски куршуми. Защото бай Колю е бил на Шипка при паметната й и славна отбрана през 1877 г. и цял час ни разправя за тая геройска борба на шъпата опълчени с полчищата на Сюлейман паша. Само едно обстоятелство бай Колю упорно замълча, именно помощта, която войниците на Радецки дадоха на многочетните бранители в най-критический момент на 11 август. На нашите настойчиви и нетърпеливи запитвания да разкаже и този епизод от борбата, той отговаряше уклончиво, пръскаше се в бочни и чужди на въпроса подробности, наливаше ни все нови чаши от своето хубаво хисаркиселерско вино и ни остаяше в ожидание. Надвечер пак отидохме да му пием виното и да чуем дойде ли помощта на шипченските бранители; но добрият бай Колю не отговаряше положително. Той пак се отстрани и заразправя друго. Най-после, докарай в нетърпение от нашите досадителни запитвания, дойде ли помощ от Радецки, за която всички знаем и историята пише, той отрече категорически да е имало руска помощ, турците се оттеглили от само себе си и никакви Радецкеви войски не са си показвали носа на Шипка. Като ни казваше това, той ни наливаше все нови чаши хисаркиселерско вино и очите му блещяха от патриотически огън... Нашето изумление бе голямо... Едвам на заранта, и то случайно, като приказвахме с един местен жител, разбрахме тайната на това упорито отричане един съдбоносен исторически факт: бай Колю бил (horrible dicut) радославист и считал, че е в интереса на партията да отрича поменатий факт, за да не се повдига повече обаянието на Русия!! Дали е истина това, не знам.
Ако се спрях толкова време в кръчмата на бай Колю, то е главно да ви похваля хисаркиселерското му вино. Не забравяйте да се отбиете, кога минете през Хисаря – да го опитате. Може би да найдете храбрият защитник на Шипка в по-добро положение и да ви обади, че дошла помощ от Радецки...
Втората ни баня на сутринта беше Кипчеза. Той е отвън пазарджикската порта, под грандиозната арка на която минахме със страхопочитание към мощний зодческий гений на римляните – защото тия хисарски стени носят несъмнени печати на епохата на всемирните завоеватели. Няколко прости постройки и колиби са лепнати уродливо на тия зидове, като гъби по дънера на бука. Стените са много по-развалени, от както бяха в турско време, но и това, което остая от тях, е пак величествено. Казаха ни, че властта е забранила да посягат на тях. Много добре.
Банята Кипчез лекува ревматизми. Тя няма чучур, а извира; има температура умерена – 31 градус, и затова къпанието в нея е приятно. И тука има уред и чистота. Това прави чест на ръкопостта на съдържателя.
Мисля, че тия минерални хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край. И само те ли са? Средня гора, по цялото си продължение, е изхвърлила из полите си сума подобни лековити извори. Тая богата природа особено е била щедра тука. Очаква се сега от човека, тоест от нас, да уредим умело и оползотворим тия народни богатства.
На връщание към хотел “Хисар” ние минахме през пазара. Много купувачи не се мяркат там: няколко бледни филибелийки; продават се пилета, грънци, зеленчук – краставици. Ние пратихме две в гостилницата, за да ни направят за обяд таратор, който прохлажда. Едно селянче девойче носи кошница с цветя на продан: перуники, латинки, божури, теменужки полски – чудно съчетание от шарове ярки! Ние ограбихме в миг кошницата и с тия китки шарени в ръка приличахме на хиселерски развеселени сватбари.

Хисар, 11 юли 1897 год.

 

Р. S. Хубаво всичко; но един кусур имат тия прелестни хисарски бани:  нямат студена водица!
Едно кладенче, една чешмица, едно бъбливо чучурче тука би донесли хлад и благодат божия между тия римски стени, дето лятно време десетки хиляди посетители няма с какво да си прохладят засъхналите гърла. Едно европейско правителство, за да снабди такава една баня със студена водица, би похарчило 200 000 лева, а тук знаете ли колко трябват? – 4 или 5 хиляди лева! Г. министъра на обществените сгради би можал да отпусне тая сумица, бидейки уверен, че ще направи едно голямо, ама много голямо благодеяние, което ще му привлече благодарността... каква благодарност! – благословията на безбройните, хилядните гости на Хисаря. Едно студено чучурче при акациевата гора... каква роскош! Това същото ща кажа и за Карловските бани... И там една струйка хладна водица ще се посрещне като манна небесна.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания