Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Велико Търново

Ако изобщо посещението развалините на някогашни знаменити градове докарва душата в меланхолично настроение, лутането по местата, дето в прежните векове е шумяла столицата на българските царе от династиите на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, причинява остра тъга. Защото онова, което е остало от старото Търново, е тъй нищожно, тъй печално и жалко, и незавидно, щото посетителят остая втрещен от изненада, поразен от униние и скръб. Това ли е столицата на второто българско царство, славното, прочутото Търново – Ternobus на латинците, столицата на страшни или знаменити за тях „imperatori”, с които папите и генуезката и венецианската република са водили сношения; от което се е боял Цариград; Търново, което по едно време е било център на империя, която се е простирала от Белград до Адриатическо, Егейско и Черно море; Търново, в кулите на което са прекарвали плена си един латински император – Балдуин I, и един гръцки император – Теодор Комнен? Мерзостта на запустението е минала въз тоя чутовен град, буренясали трапове, храсталаци и бъзуняк покриват двата царствени акропола!... Душата на българина плаче пред гледката на това разорение, мисълта напразно иска да възсъздаде видението на миналото им величие и хубост, по нищо почти не е останало, нищо, освен части от степите, които са заграждали Трапезица и Царевец.
Доктор В. Берон, страстният любител на старото Търново и основател на археологическото дружество вновото, твърди, въпреки г. Иречека, че палатите на
българските царе са били не на Царевец, а на Трапезица, а Царевец (Хисарът) е бил само крепост. Уважаемият доктор е писал това преди разкопките, които станаха на Трапезица. Така мислехме и всички ние. Но тия разкопки опровергаха неговото мнение. Цялата площ на тоя полуостров, образуван от завоя на Янтра, е била застроена с черкви и параклиси, това е един пантеон от светини, вероятно служещи за усипалници на патриарси, на членове от царски фамилии и на знаменити боляри. При всичката повърхностност и небрежност, които са господствували при извършването на разкопките, не остая никакво съмнение в чисто религиозния характер на зданията, що са увенчавали Трапезица. Разкопаните черквици са покрити с бараки, за да се запазят от атмосферни влияния. Но атмосферните влияния почти няма какво да унищожават, най-ценните неща във вътрешността им, фреските, са били доизпокъртени от копанта, след като са били изкъртени от турците и времето, и само нищожни части от тях са останали. Професор Успенски, когато е посетил Трапезица, е бил възмутен от тая немарливост. На тия малки черквици за олтарни престоли са служили антични жертвеници, с гръцки надписи, донесени от римския Никопол (Никюп).Те са били посветени на олимпийския Зевс, на богините Хера и Атина. В старобългарските паметници се споменува, че в „славномъ градъ Трапезицъ” между другите черкви е имало и черква „Св. Иван Рилски”, в която дълго време лежали мощите на тоя светец.
Всичките тия черквици, с изключение на една, са малки, дълги четвероъгълници, на изток с извита в полукръг стена– олтарите – тесни, недостатъчно осветлени от изчезналите сега прозорци, както са били и черквите в дола при Янтра, три от които са оцелели до днес. Те носят византийския стил на средните векове, който е бил в упадък. Те не поразяват ни с якост, ни с големина, ни с величественост. Въобще у нашите праотци зодчеството е било в първобитно състояние и много непридирчиво. То даже не е съществувало, ако се съди по останките тук и другаде, както не е съществувало и никакво изкуство. Всичко е било сляпо и неумело подражание на византийците: мраморните колони, капители, корнизи и статуи, що се срещат тук-там, са били довлечени от стари римски градища. Както не са имали изкуство, така не са имали и литература, и история. Литературата е била преводни духовни книги от гръцки, а историята – кратки и откъслечни бележки на вътрешните корици на тия книги. Вечно заняти с войни, с походи, със завоевания, българите не са имали време да си създадат никаква независима култура. Византийските императори са имали придворни историци, които са оставили цели томове с описания на исторически събития, но нашите прадеди не са се сетили да подражаят и в това нещо византийците.
При всички тия скудни останки ние прощаваме на дедите си тая немарливост заради великите дела, що са вършили, заради вековните им борби за запазване своята независимост. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени и в ония тъмни средни векове те са представлявали на Балканския полуостров една внушителна сила, която е държала в безпокойствие и околните народи. Не, ние им прощаваме и пак ги обичаме и тачим, и ценим. Кой знае дали нашето поколение би устояло на ударите, както те...
Трапезица преди падането на Търново трябва да е представлявала величествено зрелище с многобройните си черкви, куполи и кръстове, тясно притиснати в малкото, пространство на скалистия полуостров. Патриарх Евтимий говори за нея с много хвалебен тон. Тя е била заградена с високи каменни зидове, на които е имало кули. Основите на зидовете и местата на кулите още и днес се съглеждат. Д-р Берон казва, че на 1856 г. той видял, че още стърчали стени от порутени храмове. Понеже Трапезица не е била забранена от турците, както Царевец, там разрушението е ставало свободно и от турци, и от българи, а Иречек на 1878 година намерил почвата продупчена от малджиите, които са дирили ноще имане... Овчарите са наели овцете си и са се излягали по тревата, която е расла буйно над историческите гробници, без да са знаели светостта и славното минало на местността.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания