Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Един български Херкулесбад

ГОРНЕБАНЯНСКИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Чудя се на ума на ония наши българи, които винаги намират възможност да бъдат недоволни от нещо, да ръмжат, да осъждат. Господ ни дал на нас, например, софиянците, благодатни дарове, каквито няма ни една столица на Европа: лечебните минерални води. Имаме такива сред София; имаме в околността й: в Банкя, в Княжево, в Горня баня, в Панчарево. А какво чуваме постоянно? Все тия оплаквания: неуред, мръсотия, неудобства имало в тия бани и извън тях! А какво искат да има? Ред, сгоди, чистота? Тогава идете, господа, в Карлсбад, идете в Херкулесбад, идете в Наухайм! Това незадоволство от нашето си дава мярката на вашия лош патриотизъм, то свидетелства за отсъствие на оригинален вкус у вас или за извращението му, за неспособността ви да оцените онова, което е типично, оригинално и самородно българско, което придава характерност и физиономия на нашата България.
Ето на, оня ден бях на Горня баня. Признавам, там всичко си диша на българско, на наше си, на национално. Аз почти изпитвах едно чувство, прилично на народна гордост, когато вървях по главния площад (един вид Алексадровски площад на Горня баня) посред смет и свежи нечистотии, оставени от стотина говеда, овце и кози; когато гледах разградените нечисти дворища с нечисти колиби там, с нечистите и дрипавите им селяни; когато погледът ми, като се дигаше нагоре, виждаше очарован величава Витоша и зелената Лилин, а на север – живописното поле, заградено от веригата на Стара планина, картина чудна, заляна от чудния светлик на българското небе, а като паднеше погледа ми долу, срещах смрадна гледка, сиромашия, дрипавщина и гнусотиите на няколко века... Е, добре, това е наше, родно, българско и без това аз не бих повярвал, че се намирам в пазвата на милото отечество, бих се почувствувал чужд тука и изгнаник под чужди небеса...
Пушкин е написал някъде в Евгений Онегин тоя стих: „Здесь русский дух, здесь Русью пахнет”. Без най-малка клевета въз нази си, ний бихме могли да побългарим тоя стих и той би дал поразително вярна характеристика за българското село.
В тая типична българска местност има една елхова гора, насадена преди години и завардена. Видях я, тя е край селото. Тая горнебанянска „Чамкория” е всичко около един уврат. Бодливият тел, който образува заградата, е скъсан на няколко места, за да пропусне биволите да пасат тревата; дърветата мършави, линеят, умират, изложени на външното нашествие, без да помисли някой да поправи разваленото, без да се интересува някой да запази от опустошение нещастната горица, която хвърля едничката радостна нота в неприветливото и мръсно село, едничката скудна сенчица на тоя гол, изгорен от слънцето рът.
Посетих и „Паметникът” в близкото Домуздере. В това дере се издига един зидан стълп като комин, тъжен, уединен, глупав в тоя безмълвен и глух дол. Преди години, дето е сега тоя стълп, шуртял кристален, бистър, студен извор, едничкият в тая безводна местност. Птиците идвали да пият водица, а момите да наливат и да се задирят с ергените. Но един министър решил да изведе водата на друго място, по в селото, и праща един рояк инженери и работници да извършат тоя подвиг. Но когато учените хора разкопали извора, водата се разсърдила и избягала. Оттогава в Горна баня пият само топла вода и с нея заливат дърветата! И духовитият Шишеджиев нарекъл тоя стълп, уединен, мълчалив, глупав в глухото сега долче: „Паметник на глупостта”. Названието се е завардило и до днес...
Това е едничкият исторически спомен в Горня баня, величествен testimonium pauperitatis на българската наука...
Между това, по десет часът банята трябваше да се освободи от жените, за да влязат мъжете, според правилника. Но ний сме в Ориента: банята стана достъпна за силния пол само в 10 ¾ часа. Когато влязох и аз с другите ожидающи, повърхността на водата в „окропата” (родопските диви българи така наричат банския гьол, който цивилизованите българи наричат „басейн”), повърхността на водата, казвам, имаше белезникавия цвят на мътеницата. Ний именно приличахме на библейските болни, „чающiе смятенiе воды” и които я дочакали... Там вече заварям десетина къпачи, които скоро станаха двайсет, трийсет... Банята гъмжеше от голи тела, с изложението на срамотиите им, обичай, наследен от русите. Няколко души влязоха и се цамбурнаха в гьола, като подигнаха високи мътни талази и попръскаха всичко: това беше сюблимно, досущ ориентално, чисто българско. Бай Ганю беше тук жив. Тия добри человеци не извикаха само: „Я булгар!”
Аз напуснах бързо окропата с мътилката и с голите тела и се облякох наскоро в кабината, дето на трите легла лежаха вече съблечените дрехи на десетина къпачи, и избягах навън.
Истина, че тоя ден беше неделен ден, в който стечението на посетители е по-голямо обикновено.
Затова пък на знаменития площад столичният дамски свят в най-ярки и модни тоалети, с бели була на лицата, се мярка по настелята от нечистотии, дето се е спряла една столична сватба, състояща от младоженеца и булката и от четворица още сродници. Една луча от поезия в тая смрадна обстановка. Тая честита дружина отива от станцията пеша за манастира „Свети крал”, дето ще се извърши венчавката от игумена, излязъл на селото по просия, както се уча. Булката облечена елегантно в бели дрехи, а младоженеца с голям букет в ръка... Аз ги видях и вечерта, като се връщаха по голия бряг над селото, предвождани от кума, заиграл ръченица. Върна ли се игумена, неизвестно...
Но ето слънцето зайде зад Вискер планина. Чердата се прибраха през площада; духна хладец и на небото взе да се сребри луната, за да залей подир малко с тих светлик негостолюбивото село.
Тоя час е действително приятен и пленителен в Горня баня; неговата прелест ме примири с всичките й грозотии и аз я напуснах при най-доброто разположение на духа, като си бъбрех побългарения Пушкинов стих: „Тук е български дух, тук на България мирише!”

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания