Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Висините

Дебел, незачекнат от никаква човешка стъпка сняг покрива с бяла плащаница приоблачната гола поляна на Витоша.
Слънцето от безоблачното студено небе грее ярко, но студено въз мъртвия сън на планината.
Гробна тишина царува.
Само в един дол сред тая поляна, под лед, между редките ели, надвиснали тъжно неподвижни клони, боботи нещо изпод земята, сякаш планината пъшка или приказва на себе си. Това е подоблачната река, която по-нататък се хвърля в бели водопади низ черните скали над Бояна.
Тук-таме, въз белите заспали могили, прояждат снежната плащаница остри канари и завират зъберите си в тихото небе.
Тия канари усилват дивотата на картината.
Ето там, из сянката на някаква дупка, образувана от балваните, една мечка излазя и тръгва бавно нанякъде. Види се, тя не е още умъртвена от зимния си сън.
Тя се движи тежко, лениво по заслепителната белина на снега и образува там черно петно.
Но след малко се връща в бърлогата си.
И пак се въцарява ненарушимия покой и дълбока безлюдност на това пустинно царство на снеговете.
Никакъв орел не се вие из сините висоти.
Никакво крило не пори утихналия въздух и никой звук не събужда пространствата му.
Но ето, студеното слънчево кълбо полека потъва зад хоризонта в един пожарен облак. Няколко време Черни връх се руменее още, облян от последните лучи, после побледнява, потъмнява, навъсва се, сиротен и див, в потъмнялото вишине.
Въз планината пада вечерният студен сумрак; мразовити мъгли излазят отнякъде и падат тежко въз замрачалата поляна.
Настава дългата гробна нощ на планината.
Мразът изкарва ветровете и те забучават зловещо в мрака.
Някъде, през разкъсани за миг облаци, погледва вкочанясала от студ трепетна звездица и пак се изгубва зад дебелото було.
Вятърът фучи с бяс.
Елите край дола, дето боботи планината, плющят черните си клони и скърцат жаловито.

1900

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания